Скандалът „Кирил Петков – Калин Стоянов“ в ефира на „Нова телевизия“ показа нагледно, че т.нар. не-коалиция е нещо повече от „сглобка“. Тя си е баш коалиция. По-особена, но коалиция.

Отделен въпрос е дали войната в Украйна и опасността България да кривне от евроатлантическия коловоз, каквато възможност съществуваше при служебните правителства на президента Румен Радев, оправдават съществуването й, очевидно толерирано на Запад.

Досегашният й кратък живот обаче сложи публично кръст на една от основните цели на реформаторските сили – разграждане на модела „Борисов – Пеевски“. И нанесе сериозни публични щети на смисъла да гласуваш за политици и партии заради изповядваните от тях ценности.

По повод на исканата от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) оставка на вътрешния министър заради полицейското насилие срещу футболните фенове и граждани Петков потвърди публичната тайна, че Стоянов е бил кандидатура на ГЕРБ. Съпредседателят на ПП обясни, че при съставянето на кабинета ПП-ДБ са търсели експерт. „Те отказаха няколко наши, ние отказахме няколко техни експертни имена. Калин Стоянов беше подаден като експерт от ГЕРБ, ние обаче отидохме да го интервюираме“, каза той.

След разкритието на Петков за „подаването“ на Стоянов официално известните министри на ГЕРБ стават поне двама – вицето Мария Габриел и МВР шефът Стоянов. Но те със сигурност са повече, защото Петков обяви, че Габриел или Борисов (а може би и двамата) са кадрували активно при реденето на правителството. „Имената главно идваха от Мария Габриел и Николай Денков, от двете страни се подаваха. Доколкото си спомням или от Мария Габриел, или от Бойко Борисов, един от двамата“.

В тази връзка ще припомня и активната роля на ДПС – неформалния коалиционен партньор на ПП-ДБ – в защита на Стоянов. ДПС вече не действа „тихо, отзад“ (по Борисов), а шумно и отпред, начело с новия открит фаворит на Ахмед Доган – санкционирания по списъка „Магнитски“ Делян Пеевски. Неслучайно Петков казва за министър Стоянов: „Ние му искаме оставката, а ГЕРБ и ДПС го пазят. От днес този министър е техен“.

Включването на Стоянов в предаването по телефона, за да каже, че „в много телефонни разговори Петков опитваше да се намесва в дейността и кадровата политика на МВР“ – нещо, което водещата фигура в ПП отрича, илюстрира задълбочаването на противоречията в коалицията. В духа на характерните за една коалиция практики ГЕРБ (и ДПС) се противопоставят на „партньорите“ си във властта – ПП-ДБ, да бутнат министъра, който омаловажава действията на полицаите биячи. Вследствие на което се случва нещо друго коалиционно, но по български – вместо да поиска оставката на Стоянов заради побоите над футболни фенове и други граждани, Денков плаши партньорите на ПП-ДБ с оставка, ако МВР шефът не осъди полицейското насилие.

Макар че между участниците в днешната сложна конструкция на политическата власт няма коалиционно споразумение, тя се тресе от редица противоречия. За политическата линия, за посоката на реформите, за дълбочината на евроатлантизма (да вземем само интригите около „Лукойл“ и дерогацията), но също така и за консумацията на политическата власт – едно от основните измерения на политиката. Тази консумация по правило е сложна при всяко коалиционно управление, а спецификите на ситуацията, политическата култура и манталитета на хората с власт в България само влошават нещата. Независимо как се обозначава властовата конфигурация – „сглобка“, „не-коалиция“, „кооперация“ (както преди време председателят на парламента Росен Желязков нарече достлука между ПП-ДБ и ГЕРБ), налице е една по-специфична форма на коалиция. Официално тя е двойна, но на практика е тройна. При това само въпрос на време е да разберем кои са другите министри в нея, „подадени“ от ГЕРБ. Както и кои са неофициалните министри на Доган и Пеевски.

Същевременно разривът в коалицията се задълбочава, както показват обвиненията на Калин Стоянов срещу Петков. Де факто министърът на ГЕРБ, подкрепен и от ДПС, твърди за няколко срещи в Министерството на вътрешните работи и множество телефонни разговори: „в които господин Кирил Петков се опитваше да се намесва в дейността и кадровата политика на МВР“.

В тази връзка е редно да се припомни и за изнесената неотдавна публично информация, че министърът на електронното управление Александър Йоловски е с назначена охрана заради заплахи към него и семейството му във връзка с възлагането на обществени поръчки за стотици милиони левове. В деня за размисъл преди първия тур на местните избори председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова и колегата й от „Има такъв народ“ Тошко Йорданов, обявиха, че натискът е бил оказан от Кирил Петков и депутата от „Демократична България“ Божидар Божанов.

Разбира се, истинността на подобни твърдения, които Петков и Божанов категорично отричат като „фалшива информация“ и „плоска инсинуация“, трябва да се доказва в съда. Но няма спор, че зачестилите атаки срещу съпредседателя на „Продължаваме промяната“ от страна на ГЕРБ, както и откритото пакетиране на ГЕРБ – ДПС в едно управление „на инат“ чертаят по-плътно контурите на новата тройна коалиция. Не е трудно да се прогнозира нарастване на омразата между основните антагонисти в нея, както и запазване на лицемерната любов помежду им по линия на евроатлантизма и конституционните промени. При тези условия, най-вероятно до евроизборите, ще продължим да наблюдаваме на живо превъплъщението на турската сентенция „Как интересът клати феса“.

Иво Инджов, Фейсбук