Руската агресия срещу Украйна продължава вече почти една година. Тя не постигна първоначалната си цел да окупира страната, да наложи там марионетно правителство и вероятно след това да я присъедини като провинция към новата империя. Лозунгът „Ще вземем Киев за три дни“, с който кремълската пропаганда обяви нахлуването, днес се е превърнал във виц. Промяна има и в отношението на „колективния Запад“ към този конфликт.

В началото САЩ и техните съюзници се въздържаха да оказват сериозна помощ на Украйна. В първите дни на агресията те се задоволяваха само с хуманитарни доставки, военни дрехи и каски – изглежда, също вярваха, че всичко ще се случи за прословутите три дни.

Впечатлението от разпадналата се за часове афганистанска армия, в която същият Запад наливаше милиони, бе прекалено ярко. Затова и наместо тежко въоръжение за самоотбрана, именити западни лидери, начело с Макрон и Байдън, предлагаха нищо повече от самолет, с който украинският президент Зеленски да избяга при тях и да получи убежище. Едно от запомнящите се изявления на Зеленски, казано по този повод в първите дни на войната бе „Не ми трябва такси, дайте оръжия“.

Година по-късно всичко е точно наобратно.

Наместо „Киев за три дни“, в началото на 2023 година Кремъл разположи противовъздушни оръжия върху важните обекти в Москва. Това е ясен знак, че след като руснаците избиха много народ и сринаха до основи немалка част от Източна Украйна, в чиято защита уж бе започната войната, сега самите те се опасяват от украински ответни удари по руската столица. Западът вече по-охотно помага с въоръжения, но все така бави важните доставки на нападателната техника, с която украинците могат да организират контранастъпление, да прогонят врага и да освободят окупираните части от страната си.

Често – по повод задържането на нападателната техника, от устата или перото на известни анализатори и бивши политици от западния свят може да се чуе или прочете обяснението, че Западът не иска да прави украинската армия прекалено силна, защото се страхува от разпадането на Русия. За всеки политолог е ясно, че самата Русия в днешния си вид наистина би се разпаднала като картонена кула, ако загуби тази война. Всички вътрешни противоречия, които съществуват във всяка империя, в момента Кремъл е изтласкал навън – към войната в Украйна. Ако този конфликт приключи с победа за нападнатата страна, проблемите ще се проявят с огромна сила и ще пропукат огромната федерация – естествен процес, характерен за всяка империя, разгромена във важна битка.

Но все пак твърденията, че Западът се страхува от разпадането на Русия, нямат здрава основа. Точно обратното е – Западът отдавна мечтае за края на тази държава в сегашния ѝ вид. Ако днес не предприема по-ярки стъпки в това направление, е защото начело на Русия стои непредвидима фигура с разклатено здраве, която, усетила края на самодържавието, което е построила, би могла да подкара към оня свят цялата планета с ядрените оръжия, които притежава.

А Западът не просто си мечтае за зачертаването на Русия от картата на света. Той дори бе приготвил и сценарий как това следва да се случи.

В България този сценарий бе представен от най-предания активист на евроатлантизма Соломон Паси.

През септември 2000 г. малка бургаска печатница издаде брошурката „Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия”. Нейни автори бяха самият доктор Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб – основаната през 1991 година първа организация у нас, създадена да разпръсква евроатлантизма над страната ни, д-р Любомир Иванов – заместник на Паси и член или председател на цяла камара евроатлантически организации и структури, и Марин Михайлов, представен в брошурката като „независим външнополитически анализатор“.

Книжлето бе със съвсем скромен тираж, като за много доверени лица. Спонсор на изданието бе вече позабравеният някогашен президент на ФК „Нефтохимик“ Христо Порточанов. В онези години „ЛУКойл“ тъкмо се бе сдобила с „Нефтохим“, а руснаците създаваха сума ти главоболия на футболния клуб към рафинерията и се чудеха как да се отърват от него. Това превърна изведнъж спортният деятел Порточанов във виден деец срещу руския империализъм, което по естествен начин го сроди с Паси и компания.

Като се има предвид, че Паси бе ярък глашатай на всичко западно и изразяваше на глас дори неща, които дипломацията понякога принуждава политиците да премълчават, лесно може да се предположи, че брошурата не е била негова самоинициатива. От текста се подразбираше, че Паси е просто проводник, който изразява гласно сценарий, написан някъде другаде.

Това бе време, когато Америка току-що бе приключила с успех войната си срещу Югославия. От Сърбия бе отцепена и анексирана провинция Косово, която и до днес е протекторат. На Запад се редяха сценарии как Сърбия трябва да бъде наказана и по-строго, като ѝ се отнемат и останалите провинции – населената с мюсюлмани бошняци Санджак, и Войводина, където мнозинството от населението е съставено от унгарци. Логично бе – на принципа, че апетитът идва с яденето, да се пишат сценарии за разпадането и на други образувания, които Западът не харесва.

В брошурката си Паси бе описал Русия като „заплаха за целия свят“, поради което на нейно място да се образуват поне 4-5 нови държави. Паси и компания дори ги назовават поименно: Далекоизточна република, Република Сибир, Южноруска държава с територии около Каспийския басейн, малките държави Калининград и Карелия, и една европейска република, която ще запази името Русия, но абсолютно задължително ще е член на НАТО. Нещо повече – Паси и ко даже бяха определили и бъдещите им парични единици, сред конто рублата липсва. Сибир ще мине на долари, Далекоизточната република – на йени, а в остатъчната Московия ще се разплащат с евро.

Като страничен ефект от разпадането на Русия, пишат Паси и колектив, на тази територия ще възникнат и няколко етнорелигиозни държави като Чечня, Дагестан, Ингушетия и още редица съседни републики. „Факт е, че географски, исторически, икономически и политически новите държави са формирани и до окончателното им структуриране има само една крачка, пише в текста. – Този процес ще е от полза и печалба за всеки. Така всички важни държави в света вече ще са под шапката на НАТО. Това ще е „триумф на либералните ценности“, „безспорна крачка към утвърждаване на съвременната система на международна сигурност“, „едно от най- значителните събития на века, сравнимо с Октомврийската революция“, което „ще ознаменува окончателния край на империализма“.

Макар „Краят на предпоследната империя“ да бе издадена през юли 2000 г. – малко след като Путин пое властта, чисто технологично е ясно, че е била писана преди това. Което означава, че западният свят – чрез своя вестоносец Паси, е подготвял сценария за края на Русия още по времето на Борис Елцин, който бе относителен либерал и техен близък съюзник.

В изданието си Паси и неговият колектив описват сценарий как Русия ще се разреже на парчета с помощта на Запада. Историята обаче обича да си прави шеги със своите пророци. Днес събитията са стигнали до момент, в който самият Путин със своите действия води страната си към разпадане – сценарий, за какъвто и най-преданите атлантици не са си мечтали.

В книжлето има и още един любопитен момент, който е в името му – там се говори за „предпоследната империя“. Защото има и последна. Но за Паси и компания това не са САЩ, а Китай. В последната страница на творбата им те обещават да разпаднат и Китай, но в друг научен труд. Уви, „ЛУКойл“ скоро след това успя да види сметката на футболния клуб „Нефтохимик“, Порточанов бе принуден да сдаде поста и вече нямаше кой да финансира подобни важни за международното положение прозрения на Паси и приятелите му.

„Разпадането на последната империя“ така и никога не се появи на бял свят.

Божидар Божков