Как става това да нямаш професия, а 30 години да ядеш филии с мед и масло?

Любен сина на Дилов е с образование българска филология – може да е учител, не е, може да е писател, не е, може да е издател на книги, не е, може да е журналист, не е /аз зная какво е да си журналист, той само поработваше тук-таме като такъв/. Избра да е политик, но и това не е.

По едно време от „Гергьовден“, не помня къде се присламчи и позахлеби малко депутатска плата, а после?

От какво си вади този човек години мек бял хляб без занаят, без качества, без видими умения, освен да рови из мрежите и да чопва чужди мисли и сентенци, омагьосвайки с тях по едно време младите си сътруднички, когато се бе и набутал водещ в някаква телевизия.  Главата ми не го побира как стават тия работи?

Аз се изгърбих от работа, скъсах си нервите да правя вестник, да треперя за падащи тиражи, да съкращавам хора-приятели, да фалираме, да изтърпя измамите на гочевици и блъсковци, по волята на престъпната мутра, но си имах професия – журналист от стажантка до главен редактор и до пълен крах.

А този днес от трибуната на Парламента раздава съвети как да живеят хората – инженери, архитекти, лекари, строители, шивачки, дори жени, които месят някъде банички за закуска… Не знам, не знам…

Защо днес пиша толкова за него ли? Защото той и такива търтеи като него ще продължават да паразитират върху желанието на народа нещо да се промени в България.
Некадърни кръвосмучещи инсекти…

Зоя Деянова