Трябва ли на някого да се вдигне заплатата три пъти, ако досега той си е вършил работата през пръсти и ако няма никакви гаранции, че ще промени отношението си? Въпросът е само на пръв поглед риторичен. Защото столичните общински съветници направиха точно това – на фона на непрекъснатите скандали за лошо управляваната София те дружно решиха, че заслужават 300% увеличение на заплатите. И понеже си дават сметка, че начинанието им ще предизвика скандал, докладът за увеличението беше внесен изненадващо и тайно. А столичани бяха поставени пред свършен факт, предава segabg.com.

Гласуването в СОС почна и свърши за около минута, без никакви изказвания, сякаш за да покаже, че политиците в София

не могат да посочат дори една причина заплатите им да се увеличат 3 пъти.

В мотивите към внесения доклад бе записано, че парите на част от изброените управленци не са вдигани от 2014 г., а на районните кметове – от 2017 г. През този период цените на стоките и услугите се били повишили значително, което (забележете!) „налага“ актуализиране на заплатите им. В доклада, внесен от ПП/ДБ/“Спаси София“, ГЕРБ-СДС, БСП, „Синя София“, ИТН и отцепниците от „Възраждане“, пише още, че кметове и съветници в по-малки общини си били определи по-високи възнаграждения от тези в София, въпреки че там не отговаряли за над 2,5 милиарда лева, както е в най-големия български град.

Затова общинските съветници в София почти единодушно решиха да вдигнат заплатата на кмета Васил Терзиев. От там автоматично се покачват възнагражденията и на всички останали по веригата – на самите съветници, на заместниците на Терзиев, на кметовете на 24-те района и на техните заместници. До баснословните над 300% на калпак се стигна, след като СОС избра за Терзиев възможно най-високата ставка – заплата като на министър. Така от 1 април кметът ще получава над 9100 лв., докато през февруари взе 3014 лв. Откакто е кмет, Терзиев дарява заплатата си за различни каузи.

Шефът на общинския съвет Цветомир Петров вече ще се разписва под около 8200 лв. (90% от заплатата на кмета), а основната заплата на 61-те общински съветници се качва също с 300% – от около 1800 лв. тя хвръква до 5700 (70 на сто от заплатата на шефа на СОС). Заместниците на Терзиев и районните кметове също вече ще са изключително добре платени с основно възнаграждение от над 7000 лв. Техните заместници ще взимат 65% от тази сума. Всички съветници могат спокойно да продължат да упражняват и професията си – за разлика от депутатите за тях няма изискване да напуснат фирмите или работата си.

На същата сесия общинарите приеха и втори доклад, свързан със собственото им заплащане. Гласуваха от април вече да не получават пари за участие в бордове, свързани с общинската приватизация. В момента 13 съветници взимат месечно по 1,5 средна брутна заплата в общинската администрация като членове на надзора на столичния приватизационен фонд. За същите пари други 13 партийци са в надзора на общинската агенция за приватизация и инвестиции, а 5 души са в гаранционния фонд за малки и средни предприятия. Въпросните 31 души, или половината СОС, от 2019 г. досега получават по 95 000 лв. месечно (над 3 000 лв. на човек), а между 2015 и 2019 г.- дори по 134 000 лв. месечно.

Едва преди седмица съветниците се сетиха, че финансирането им през бордове е в нарушение на закона,

според който възнаграждението им не може да е над това на шефа на СОС, който не е в нито един надзор. В резултат колегите на Цветомир Петров отиграха ситуацията, като спряха кранчето от управителни съвети, но го замениха с тройно увеличение на всички заплати.

Няма спор, че досега заплащането в Столична община бе ниско на фона на парите, които тези хора управляват. Няма спор обаче и че трябва да се въведе механизъм, по който заплатата да зависи от работата на общинарите. А никой не отвори дори дума за това. Фактите дотук показват, че общинарите не са добри стопани – красноречив пример за това са общинските фирми, които са им поверени за надзор и управление.

СОС е принципал на 18 търговски дружества (бeз да се броят общинските лечебни заведения). Няколко от тях отчитат минимална печалба, а останалите са на загуба. Например плюсът от всички пазари в София за 2022 г. е под 600 000 лв., а от „Софийски имоти“, което притежава сериозна недвижима собственост и управлява минералната баня в Банкя и плажа в парк „Възраждане“- само 288 000 лв.

Списъкът на губещите дружества е доста сериозен.

В него влизат както по-малко известни фирми – „Софинвест“, „Спортна София“, „Софекострой“ (бившата „Чистота Искър“), така и мастодонтът „Топлофикация“ и всички транспортни структури на общината- „Метрополитен“, „Столичен автотранспорт“, „Столичен електротранспорт“. Всички те трупат десетки милиони загуба годишно, които после СОС покрива с данъците на столичани или със заеми.

Йезутски е и доводът, че заради тройно увеличените възнаграждания общинарите отказват да получават пари от СОАПИ, СУСОПФ и ОГФМСП и вече ще работят про боно в тях. Софиянци знаят добре, че повечето ценни имоти в столицата вече са приватизирани и че общината няма контрол над тях. Знаят и че все още се правят опити за приватизация на собственост, която живеещите в града не биха искали да се продава. От последния наличен отчет на общинския приватизационен фонд за 2021 г. се вижда, че приходите от продажби за годината са 4,7 млн. лв., като най-голямо е перото от терени – 4,2 млн.лв. За много от тях жителите на съответните райони със сигурност биха казали, че не е трябвало да се продават, защото предпочитат там да има паркове, а не грозни небостъргачи.

Присъствието на общинските съветници в 3-те борда бе описано доста нагледно от техния бивш колега в СОС и юрист Методи Лалов. През 2020 г. той внесе доклад за участие в СОАПИ, СУСОПФ и ОГФМСП да се плаща по една минимална заплата (по това време 610 лв.), а не по няколко хиляди лева.

Лалов се мотивира с това, че членовете на тези бордове работят от 12 до 15 часа месечно.

„Нямате право да взимате парите, които сте си гласували“, нееднократно заяви бившият съдебен шеф от трибуната на СОС. В отговор колегите му временно решиха да даряват възнагражденията си на артисти, засегнати от кризата с коронавируса. След което традицията с високите хонорари бе възстановена, та досега.

Общинарите изобщо не се вълнуват и от ограничаването на възможностите за корупция. Част от съветниците вече многократно са показали, че при всякакво възнаграждение са склонни да внасят спорни доклади. Преди дни „Сега“ подробно описа как представителят на ВМРО Карлос Контрера поиска сериозно увеличение на заплащането за частния автобусен превозвач „МТК Гроуп“, който обслужва 17-те т.нар. крайградски линии в София. На думи Контрера обясни искането си с желание да осигури повече средства за общинската фирма „Столичен автотранспорт“, за да можела тя да ремонтира излязлата от строя техника. По силата на договор обаче, предложен пак от него, това би довело и до извънредно увеличение на бюджета за „МТК Гроуп“, като по изчисления на опонентите на този доклад „бонусът“ възлиза на над 1,7 млн. лв.

Искането на Контрера бе подкрепено от ГЕРБ-СДС и от ИТН, но бе спряно с гласовете на ПП/ДБ/“Спаси София“, БСП и „Синя София“ на проф. Вили Лилков. Обидно за софиянци обаче прозвуча и тяхното обяснение, че новите заплати са заслужени, тъй като само така общинските съветници щели да се борят с доклади като този на Контрера. И за съжаление, съвсем скоро и практиката в СОС ще ги опровергае. Защото когато има много пари за разпределяне, и изкушенията са големи. Каквато и заплата да се гласува, ако хората нямат морал и съвест, те отново ще се отдадат на далавери. Затова без механизми за контрол проблемите само се замитат, а не се решават.