В миналото се действаше по различен начин. Имаше куриери на КГБ, куфарчета с пари в брой, „московско злато“, тайни субсидии за далечни медии. Така Комунистическата партия на СССР се опитваше да подкопае тайно западната демокрация. Но въпреки това мащабът на тази подривна дейност бе сравнително малък. СССР не се къпеше в пари и не беше в състояние да обсипе поддръжниците си със злато и сребро. Като хора на идеологията, те не трябваше да искат пари в никакъв случай. Но задачата на съвременна Русия е много по-лесна, пише Анна Апълбаум в статия за американското издание The Washington Post.

В статията се посочва още:

„Днес, когато Кремъл полага скрити усилия да упражнява политическо влияние и да подкопава демокрацията, той разполага с много повече инструменти – големи компании, богати олигарси, които са на разположение на правителството, а също и множество трикове за психологическо влияние. Вместо братството на човечеството и единството на пролетариата, съвременната Русия може да се заиграва с един много по-прост инстинкт: алчността. Вместо да предлагат дребни банкноти или тайни банкови сметки, Кремъл вече могат да предложи сделки с приятелски настроени руски бизнесмени. Това е законно, може да се обсъжда открито и чрез тях видимо се създава подходящата атмосфера за приятелски отношения, дори и такива реално да не се развиват.

Това е в основата на любопитната история за руското влияние, разгръщащо се във Великобритания през изминалата седмица, благодарение на разкриването на кеш документи, включително обмен на електронни писма, публикуван неотдавна както в Observer, така и в The Sunday Times. Основният герой, Арън Банкс, бе най-важният финансист на ЮКИП, както и на Leave.EU, една от организациите, които се стремяха да убедят британците да напуснат Европейския съюз. За каузата на Брекзит Банск вложи 11 млн. долара лични средства и събра допълнителни пет милиона долара. Това са големи суми за политиката в Обединеното кралство, където разхищението на средства за кампаниите не са с онези мащаби, с които са свикнали американците.

Откъде обаче се взеха тези пари? Самият Банкс винаги в твърдял, че ги е спечели от застрахователния бизнес, макар че той едва ли е толкова печеливш. Сега обаче стана ясно, че Банкс, който е женен за дъщерята на руснак, може би е получил средствата за консултантска дейност на Изток. В крайна сметка най-малко веднъж – той и негови колегите са посетили руския посланик във Великобритания Александър Яковенко, който му е предложил да му помогне с инвестиции в златни мини някъде в Сибир.
Банкс отрекоха, че това предложение е имало последици. Тази картина обаче все още е любопитна поради редица причини. От една страна, това е още една брънка във веригата на общите интереси на руското правителство – кампанията за Брекзит.

Когато руското правителство обработваше бившия германски канцлер Герхард Шрьодер нямаше нужда от каквито и да било подкупи. Вместо пари държавни компании и фирми, близки до руското правителство, предложиха на Шрьодер пост в руската енергетика: последваха директорски кресла, полезни контакти и участие в управление на компании.

Когато руското правителство захранваше проруската „Северна лига“ в Италия, връзката се осъществяваше по линията на личните контакти. Културната асоциация „Ломбардия-Русия“, тясно свързана с „Лигата“, предложи своята помощ на италиански бизнесмени в Русия, а също така финансира конференция с участието на лидера на партията Матео Салвини.

„Позволете да Ви помогнем с полезни делови контакти“ – точно така руското правителство грабна вниманието на семейство Тръмп. Още през есента на 2015 г., когато президентската кампания в САЩ бе в пълен ход, бизнесменът от руски произход Феликс Сатър лобира за строителството на „Кулата на Тръмп“ в Москва. Съгласно признанията на адвоката на Тръмп, движещите мотиви са били както политически, така и лични. Към проекта дори е трябвало да бъде привлечен руският президент Владимир Путин, ако съдейства за кампанията. Това обяснява защо специалният прокурор Робърт Мюлер изиска всички документи по случая.

В Москва обаче така и не построена „Кулата на Тръмп“. Бенкс, от друга страна, вероятно не е имал намерения да инвестира в златни мини в Сибир. Но тези случаи са показателни за методите за влияние, които Кремъл използва, за да си купи влияние на Запада.“