На фона на покачващите се цени на петрола и газа Русия получава все повече пари от чужбина – въпреки санкциите и политическия натиск. Западните компании, заобикаляйки ограниченията, изкупуват енергийни носители и все още не са готови да се откажат от тях. Най-предприемчивите използват хитри схеми с коктейл от „забраненото“.

Валутен поток

Променените условия на външна търговия се оказаха отчасти положителни за Русия. През първото тримесечие платежният баланс по текущата сметка е положителен. Излишъкът надхвърли 58 милиарда долара, два пъти и половина повече от същия период на миналата година, отбелязва Централната банка.

Индикаторът включва търговския баланс (износ на стоки и услуги минус внос), заплати на руснаци в чужбина, дивиденти от инвестиции в чужбина. Това включва също хуманитарна помощ и парични дарения.

С други думи, салдото по текущата сметка на платежния баланс е разликата между всички активи, които са влезли в страната и са я напуснали.

Беше възможно да се стигне до плюс за сметка на нарастващите енергийни ресурси. В началото на март цените на газа в Европа достигнаха исторически връх от 3892 долара за 1000 кубически метра. Петролът не изостава: барел марка Brent струваше 130 долара за първи път от 2008 г.

Търсенето на черно злато расте въпреки санкциите. Чужденците не са готови да се откажат от обичайното си гориво. Предприемачески западни компании правят коктейл от руски петрол марка „Урал“ и други разновидности.

Например, American Shell работи по тази схема. Концернът позволява на своите търговци да купуват дизелово гориво, съдържащо руски въглеводороди. Продуктът, наречен „латвийска смес“, се приготвя в пристанището на Вентспилс. От петролния концерн се оправдават, че са били принудени да го правят заради загубите. Shell загуби пет милиарда долара, когато спря всички операции в Русия.

Същото направи и ExxonMobil. Следващият по ред е норвежкият нефтен и газов гигант Equinor. Досега компанията не е спряла да инвестира в Русия, но изглежда всичко върви по този начин. Междувременно британската BP се отказва от почти 20 процента от „Роснефт“, а това потенциално е минус 25 милиарда долара. Въпреки това високите цени на петрола и газа ще помогнат за компенсиране на загубите, смятат анализаторите.

Фокусиране върху Азия

На фона на западните санкции Азия активно изкупува руско черно злато. Например, Китай има рекордните 1,6 трилиона тона. Не изостава и Индия, третият по големина вносител на суров петрол в света. Тя има огромен потенциал за увеличаване на покупките. За месец и половина страната закупи 14 милиона барела Urals от Русия. За сравнение: за цялата миналата година Индия е закупила 16 милиона барела.

Тази разлика се дължи на географски фактори. Индия предпочете да купува петрол от Иран, който е по-близо. Горивото се транспортира по море. Индийците преминаха към руски суровини заради отстъпки, но дори и с отстъпка котировките остават високи. Според някои доклади Москва е обещала да плати транспорта и застраховката. Освен това Ню Делхи разширява сетълментите в национални валути, както и Китай.

Тъй като световните резерви се изчерпват, отстъпките постепенно ще намаляват. Поради антируските санкции световният пазар ще губи седем милиона барела на ден. Това е едно от най-сериозните нарушения на петролните доставки в историята, каза генералният секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо на среща с представители на ЕС. Картелът няма да може да навакса тези обеми.

В същото време ЕС все още възнамерява да изостави „политически некоректните“ енергийни ресурси. Но не веднага. Някои страни в региона „зависят от руския нефт и газ със 100 процента“, каза ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Доставките от САЩ до Европа ще струват многократно повече.

Бъдещето е неясно

Отхвърлянето на руското черно злато обещава „катастрофални последици“ за световния пазар, предупреждава вицепремиерът Александър Новак. Котировките на петрола ще скочат до $300 за барел и дори по-високи. Няма да има полза от забраната за газ. Само германската икономика ще загуби над 200 милиарда евро, изчислиха анализатори на Bloomberg.

През годината, поради спадащо търсене, санкции и проблеми с логистиката, руският внос ще намалее. Износът ще намалее с 20-30 процента във физическо изражение. Но тъй като две трети от тях са енергия, тъй като доставките намаляват, цените на горивата ще се повишат. Такава благоприятна среда за повишаване на цените не е имало от 15 години, отбелязва Андрей Лобода, директор на външните връзки в BitRiver.

„Притокът на валута в платежния баланс вероятно ще бъде прекомерен до края на второто тримесечие“, казва той. „Има уникална ситуация: въпреки геоикономическото напрежение, потокът на пари от чужбина може да достигне 250 милиарда долара до края на годината.“

Не всички обаче са такива оптимисти. „Струва си да се съсредоточим върху по-скромни оценки“, съветва Марк Гойхман, главен икономист в информационния и аналитичен център TeleTrade. „Ако те бъдат надвишени, това ще бъде приятна изненада. През втората половина на годината поради забавяне или дори рецесия в световната икономика, цените на петрола и търсенето му ще се върнат до нивата от началото на 2022 г.: $70 за барел Urals. В резултат на това салдото по текущата сметка ще бъде умерено $155-160 млрд. Като се вземе предвид нетен отлив на капитали от страната, този резултат може да се счита за добър“.

Междувременно много местни компании, които продават в чужбина, не знаят какво да правят с валутните приходи. Просто няма търсене за това. На фона на санкциите вносът на стоки от чужбина е намалял. Вносителите вече не се нуждаят от долари и евро в предишните си обеми. В същото време, в съответствие с указа на президента Путин, износителите са длъжни да продават на държавата 80 процента от приходите си в чуждестранна валута. Може би скоро прагът ще бъде смекчен. Засега проблемът остава.

„Правителството разбира, че няма смисъл просто да „държи валутата в буркан“. Освен това големият й поток поради задължителната продажба може да преукрепи рублата. Това ще се отрази негативно на конкурентоспособността. Или ще ускори инфлацията. Ще има повишено парично предлагане, докато предлагането на стоки ще е ограничено“, обяснява Петр Заборцев, директор по иновациите в OS-Center.

При такива обстоятелства правителството може да отиде на принудително намаляване на износа. „Но след намаляването на излишъка по текущата сметка, производството и инвестициите в стоковите сектори ще спрат. Това е изпълнено с още по-голям спад на БВП“, предупреждава експертът.

РИА Новости