Втората оставка на Бойко Борисов вече е факт. Бурният вятър в неделя издуха амбициите на ГЕРБ за поне един пълен правителствен мандат, макар Цецка Цачева да се надяваше това да е „вятърът на победата“. А случилото се на президентските избори е симптоматично за управляващата партия. За първи път  ГЕРБ не само че, не спечели вот, но го загуби катастрофално. И Цветан Цветанов не само че, не получи часовник, а стоеше като наказан в ъгъла на пресконференцията на партията.

Въпросът е, откъде задуха този вятър? Самият Бойко Борисов в деня на избора заподозря конспирация, която цели свалянето му, като дори се оплака, че са му обявили война. Премиерът в оставка обаче, неведнъж вижда заговори срещу себе си, затова и думите му подлежат на някакво съмнение. Независимо дали има или не, някакъв вид атака срещу кабинета обаче, безспорен факт е поредицата от грешки на Бойко Борисов, довела логично до поредното му „самосваляне“, както го определят редица анализатори.

Само за няколко месеца премиерът ту намекваше, че ще се кандидатира за президент, ту се отказваше, тотално се обърка в международната обстановка, издигна безнадеждната кандидатура на Кристалина Георгиева за ООН, отказа обща дясна кандидатура за държавен глава, необосновано закъсня с нея, а накрая предложи абсолютно неизбираемата Цецка Цачева. Чието постижение при явяване на мажоритарни  избори е трето място за кмет на Плевен през 2007 г. А за капак Борисов публично обеща да подаде оставка, не спечели ли президентския вот, без някой да му е искал това.

Защо се стигна до това положение? Отговорът на този въпрос не е лесен, поне не и преди да видим какво ще се случи оттук нататък. Говори се за сериозно напрежение и дори война в самата партия ГЕРБ. Факт е, че дори днес имаше разнобой по въпроса дали да бъде внесен или не в парламента бюджетът за следващата година. Миналата седмица пък министри от ГЕРБ признаха, че няма единодушие по въпроса за оставката на правителството.

Друга хипотеза води до все по-намаляващия международен авторитет на правителството на Бойко Борисов. Въпреки непрекъснатите заплахи на премиера, че „без ГЕРБ няма еврофондове“, видя се, че в Европа не са толкова впечатлени от неговата оставка. Днес говорител на Жан-Клод Юнкер обяви, че „той има пълно доверие в политическата и конституционна система на България и една оставка не означава, че страната остава без управление“. А преди втория тур на президентските избори, авторитетни западни медии като „Файненшъл таймс“ обрисуваха ген. Радев като алтернатива на досегашното корупционно управление в страната.

Има дори хипотеза, че Борисов едва ли не е инсценирал цялата история, като формален повод да се отдръпне от властта, тъй като все по трудно намира подкрепа и партньори в управлението. А еврофондовете, на които се крепи цялата идеология на ГЕРБ вече чувствително намаляват, като в близко бъдеще ще спрат напълно.

Каквато и да е причината за оставката на правителството обаче, изводът е повече от ясен. Избирателите категорично показаха, че харизмата на Бойко Борисов е изчезнала, а заклинанията на ГЕРБ за европейски пари, магистрали, саниране, стабилност и т. н. вече тотално не работят.

Хората вече търсят нещо различно и на президентските избори го намериха. Дали ще го открият на предстоящият извънреден парламентарен вот, зависи от това, което партиите или личностите им предложат и докажат, че могат да изпълнят. Защото, в крайна сметка избирателите ще се научат да си искат своето, колкото и на политиците да не им се иска.

Пламен Иванов