„Няма НК, няма НПК. Каквото каже главният.“Тази крилата фраза, приписвана на някогашен висш обвинител, още е актуална. Тъмната ера в държавното обвинение уж свърши преди повече от 10 години, но философията й процъфтява. Прокуратурата си остава непроницаема за гражданите, безотчетна и непрозрачна. От образа й се виждат само щрихи, защото главният прокурор не се подчинява на граждански или парламентарен контрол.

Твърде много неща всъщност се случиха за вече преполовения мандат на главния прокурор Сотир Цацаров. Сега например, като гражданин, той много хареса резултатите от референдума, нарече го първия истински референдум. Преди 4 години като полугражданин, полупрокурор тръгна да намалява цените на тока, яхнал гражданските протести, и дори си позволи да нареди това на енергийния министър Делян Добрев. Цацаров харесва гражданската активност. Може би затова в концепцията си на кандидат за главен прокурор той обеща да създаде граждански съвет за контрол върху прокуратурата.

Но след като се възкачи там, където над него е само Господ (по Татарчев), повече не отвори дума за това.

Друг щрих – за 4 години държавното обвинение не постигна успех по нито едно знаково дело. Нито едно. Делата срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, започнати като мегаскандал, бяха внесени в съда така, че да рухнат като пясъчна кула. Това се случи и с процеса срещу бившия зам.-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров. Абсолютно нищо не беше направено по казуса с провокация към подкуп на следователя Петьо Петров, разкрита от Върховния касационен съд с окончателната оправдателна присъда по делото „Цонев-Сантиров-Попов“. Процесът „САПАРД“ беше доведен до оправдателна присъда. Да не говорим за ясно изразената тенденция в поведението на прокуратурата да преследва само падналите от власт, а когато са в министерските си кресла или в парламента (като част от управляващите, разбира се) да работи чудесно с тях. Това го призна лично Цацаров в анализа си какво заварва при встъпването си на най-могъщия пост в държавата. И нищо от това не се промени 4 години.

Главният прокурор тези дни спретна проверка на затлачените дела в софийските съдилища и сезира за това Висшия съдебен съвет (ВСС). Оказа се, че твърденията не са верни и от градския съд обвиниха Цацаров в лъжа и го опровергаха с факти – дело по дело. Забавянето на дела е порочна практика, но прокуратурата не посочи реални случаи. Освен това е цинично да обвиняваш в забавяне съдии, които имат за решаване по неколкостотин дела годишно, докато техни колеги в провинцията имат под 100. И когато като член на ВСС 4 години не си направил нищо срещу тази несправедливост.

Изобщо всички демонстрации на Цацаров не са случайни. Сегашната лъсна като ответен удар на обвиненията, че се е намесил при избора на преподавател в Националния институт на правосъдието. И какво друго да е, след като неудобен за него районен съдия без мотиви беше отрязан от преподавателско място въпреки отличното си представяне на конкурса.

Всеизвестно е, че главният прокурор има огромно влияние във ВСС, думата му е повече от закон. Мнозинството в съвета толкова неистово брани позицията му, че съдийската колегия, в която той не участва физически, се повлия и отложи разглеждането на казуса с отхвърления победител в конкурса.

Интересен факт е, че докато преследва съдиите (само критиците си сред тях всъщност), Цацаров не праща затлачените прокурорски дела във ВСС. Например случаят със скандално изпуснатия срок в съда да бъде внесено делото за имотна измама срещу брата на Петър Драшков по делото с фалшивия подпис на Бойко Борисов. Тогава бяха набедени деловодителки, но истинска проверка така и не се направи.

Данъкоплатците, които издържат съдебната система, при това щедро, така и не дочакаха знакови присъди. По нормалните стандарти това дотук трябваше да бъде оценено като провален мандат. Но политическата класа не вижда проблем в тежката поредица от неуспехи. Затова главният прокурор няма нищо против да се нареди до политиците като един от тях, дори като пръв сред равни. И да дърпа конците в политическата игра, понякога съвсем открито. Емблематичен пример за това е аферата „Костинброд“.

Двете големи дела, от които можем да заключим, че прокуратурата и политическата класа са преплетени до неузнаваемост са за фалита на КТБ и „Яневагейт“. Прокуратурата не разследва твърденията на банкера Цветан Василев и скандалните записи на бившата шефка на Софийския градски съд, защото всяко отваряне на тези теми, водят към търсене на вина и в самата прокуратура.

И така стигаме до президентските избори. „За мен мнението на главния прокурор е определящо.“ Репликата е на все още кандидат-президента Румен Радев. С нея той даде заден от заявката си да подкрепи специална прокуратура по румънски модел, при това само часове след като се обяви за поддръжник на идеята. Бързината, с която Радев се включи в хора, който изпълнява хита „Реформата е за след Цацаров“ (по думите на премиера Бойко Борисов, тогава не в оставка), показа колко зависими са в парламента от главния прокурор. Мнението на главния прокурор през последните 4 години беше определящо за всички парламентарно представени формации (с малки изключения като Реформаторския блок и „Атака“) и така бяха „опраскани“ конституционните промени.

Важен пробив беше, че приетите поправки предвиждат значително разширяване на парламентарния контрол върху дейността на главния прокурор. Депутатите получиха правото да изискват на практика всякакви доклади, но така и не успяха да получат нито един. Преди дни обаче Цацаров прати въпроса в Конституционния съд, защото депутатите нямали право да го питат за конкретни дела – така щели да настъпят „неблагоприятни за националната правна система последици“. Разбирай – ще нарушат комфорта на държавния обвинител.

Колкото до неблагоприятните за националната правна система последици – те отдавна са настъпили. И ако ще се свиква Велико народно събрание, единственият смисъл е да се намери механизъм за поемане на отговорност от главния прокурор, както и да се сведат до разумни безграничните му правомощия. Иначе пороците ще се възпроизвеждат и изгледи за положителна промяна все така няма да има.