„Като не мога да съм премиер или президент, ще съм най-богатият човек в България.“ Тези думи според активисти на ДПС са на Ахмед Доган от времето, когато официално ръководеше движението и се хвалеше, че „половината бизнесмени над средното равнище“ са станали такива или с неговото съдействие, или най-много с неговата усмивка. Когато говореше, че „около всяка партия има обръч от фирми“ и размахваше пръст, че той разпределя порциите в държавата.

Монолитността на етническата по характера си политическа партия и обвързаността му с бизнес структури даваше на Доган непостижима за другите политически лидери свобода на действие – да подкрепя задкулисно или да участва в правителства, както и да ги сваля с „шутове“, ако спре да получава това, което иска. При това без да търпи електорални щети. Официално обаче Доган нямаше как да демонстрира богатството си, защото заплатата му на депутат не предполагаше „да е милионер в зелено“, каквито изявления правеше пред журналисти в зората на демокрацията. А за благосъстоянието му можеше да се съди по публичните тайни за разточителния му начин на живот („Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам“, 2008 г.), както и по корупционните скандали, които гърмяха през годините с различни хора около него.

Бизнес моделът „Пеевски“

Последните публични имотни декларации на Доган са от 2013 г. (когато официално стана почетен председател на ДПС и така отпадна задължението да ги подава) – в тях са посочени спестявания под 1 млн. лв., без имоти на негово име. От миналата есен обаче Доган започна ударни придобивания в лично качество. През септември се разбра, че внезапно е станал мажоритарен собственик на неработещата от три години ТЕЦ „Варна“. В началото на 2018 г. тя беше купена за 48.5 млн. евро. от ЧЕЗ от бившия транспортен министър от квотата на ДПС в кабинета „Орешарски“ Данаил Папазов, който е и дългогодишен бивш шеф на държавното пристанище Варна. Срещу неизвестна сума почетният лидер на ДПС придоби впоследствие 70% от централата, която въпреки незавидното си състояние наскоро беше спечелила държавни търгове за т.нар. студен резерв за 27.4 млн. лв.

Първото бизнес начинание на Ахмед Доган е добре прицелено. С ТЕЦ „Варна“ и дадената от институциите зелена светлина на проекта му за частно пристанище пожизненият лидер на ДПС получава възможност дългосрочно да стъпи в ключови сектори с осигурени от държавата конкурентни предимства. През юни предстои да започнат новите търгове за студения резерв (мощности в готовност да произвеждат електроенергия при необходимост) и има всички изгледи лидерът на ДПС да получи лъвски пай от поръчките на Енергийния системен оператор (ЕСО). Това, че състоянието на централата я правеше негодна за студен резерв, не беше пречка да й бъде предоставена внушителната сума.

Освен това паричният поток ще послужи за легално придобиване и на други активи. Чрез дружеството ТЕЦ „Варна“ например Доган стана и официален собственик на т.нар. боянски сарай, където живее от години. По същата схема вероятно ще придобие и луксозния морски сарай край Бургас.

Изсветляване на богатството от задкулисно влияние върху управлението на държавата предприе по-рано и депутатът Делян Пеевски, сочен за нещо като изпълнителен директор на политико-икономическата корпорация на ДПС. През 2017 г. имотната му декларация претърпя драстична метаморфоза в рамките само на година, когато след дългогодишни скромни спестявания и един стар опел състоянието му започна да се измерва в десетки милиони.

Контролни органи под упойка

Каква „порция“ си е определил обявилият се за разпределител на блага от държавата почетен лидер на ДПС тепърва ще се види. Това, което не буди съмнение, е безметежното осъществяване на желанията му. Както и с Пеевски контролните институции в лицето на НАП, прокуратура и антикорупционната комисия демонстрират пълно безразличие към ролята на държавата и в бизнес интересите на Доган.

И това не е нещо неочаквано. За разлика от сега първият опит на лидера на ДПС да официализира парите си предизвика огромен обществен скандал – когато през 2010 г. се разбра, че е декларирал пред НАП доходи от 1.9 млн. лв. Внушителната сума беше оформена като хонорар за анализ на четири хидроложки проекта по поръчка на „Институт за строителство и минно дело“, собственост на дружеството „Минстрой“ на Николай Вълканов, бивш вицепрезидент на корпорацията „Мултигруп“, основана от показно убития Илия Павлов. От ДПС тогава се опитаха да оправдаят дохода на Доган с огромните му познания в хидрологията. Съмненията обаче бяха, че това е комисиона за големия проект „Цанков камък“, който започна да се изпълнява по време на тройната коалиция, чийто мандатоносител беше ДПС. А „Минстрой“ участваше в строителството на хидровъзела като подизпълнител.
През 2010 г. прокуратурата беше започнала разследване по случая „Цанков камък“, което е прекратено без резултат през 2017 г. Тогава пък ГЕРБ внесе сигнал за проекта. „Причината да дадем „Цанков камък“ на прокуратурата е, че съоръжение за 1 млрд. лв. не работи. За това трябва да има виновен“, обясни премиерът Борисов. Съдбата на този сигнал е неизвестна, което не изглежда да го тревожи.

Като патета в кълчища

Решението на Доган да започне да изсветлява печалбите си от участието си в политиката вероятно е внесло смут в редиците на ГЕРБ и БСП, които се редуват във властта в последните близо 15 години. И тъй като БСП по традиция се коалира открито с ДПС, по-конфузната ситуация е за ГЕРБ, които публично претендират, че нямат нищо общо с олигархичния модел, наложен от партията на Доган. За този модел впрочем говори и самият Бойко Борисов, но когато е в опозиция. „Всички сме като патета в кълчища. Той съумява така да впрегне цялата държава със своите паяжини, които има навсякъде, че изцяло ДПС управлява“, коментира пред bTV политическите качества на Ахмед Доган лидерът на ГЕРБ през февруари 2014 г., в едногодишния промеждутък между първия и втория си управленски мандат. Добавяйки, че „това би трябвало да дразни целия народ“.

Последното вероятно е вярно, но в този момент създава проблем основно на ГЕРБ. Заради скандалите в редиците на по-малкия партньор „Обединените патриоти“ и силната опозиция в лицето на БСП на ГЕРБ им се налага да прибягват до услугите на ДПС за прокарването на определени решения в парламента, което на свой ред плащат с различни услуги на движението, което формално е в опозиция. И ако първоначално целта на квотата в правителството на свързани с кръгове на ДПС лица – като министъра на икономиката Емил Караниколов или бившия вече министър на земеделието Румен Порожанов, беше да гарантират по-голяма стабилност на управлението, за ГЕРБ вече е невъзможно да прикриват факта, че на практика ДПС управлява, по горния цитат на Борисов. И очевидно по описания пак от него модел.

Любопитна в това отношение е хронологията при придобиването на ТЕЦ „Варна“ от Доган: на 20 декември 2017 г. близкият до депутата Делян Пеевски и движението Данаил Папазов я купува от ЧЕЗ; два дни по-късно в новогодишното си приветствие пред актива на ДПС Доган заяви, че правителството на Борисов няма алтернатива; през февруари изненадващо и без ясни мотиви беше сменено ръководството на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който разпределя студения резерв. Месец по-късно неработещата варненска топлоцентрала започна да печели търговете за студен резерв.

Перверзната квота на „Атака“

Позициите на ДПС и Пеевски в изпълнителната власт са основно през квотата на „Атака“, влязла в парламента с антитурски лозунги. Чрез министър Караниколов движението си е осигурило контрол върху решенията за икономиката, както и върху Държавната консолидационна компания (ДКК), под чиято шапка се разпределят солидни средства от бюджета. Така например миналата година правителството отпусна 500 млн. лв. за ремонт на язовирите, които влязоха в капитала на ДКК, но и досега не е ясно кое дружество ще усвоява внушителната сума и как. По същото време впрочем Доган и Румен Гайтански-Вълка регистрират обща фирма „Уотър-Витал“, в чийто предмет на дейност са включени изграждане и ремонт на водоемни съоръжения, ВЕЦ, експлоатация на язовири и др.

Соченият за близък до Пеевски бивш директор на НАП Бойко Атанасов оглави един от ключовите регулатори – Комисията за финансов надзор, а преди това беше зам. финансов министър от квотата на „Атака“. Известният пък като „лейтенанта на Пеевски“ Илко Желязков, който дълги години представяше интересите на депутата от ДПС в различни държавни дружества в енергетиката, стана зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Преди това той оглавяваше отдела по сигурността и отбранително-мобилизационната подготовка в Държавния резерв, който Пеевски управляваше по време на правителството на Сергей Станишев.

Дългото сбогуване с Порожанов

Отстраняването на Румен Порожанов от Министерството на земеделието и връщането на Десислава Танева от ГЕРБ в него няма да намали влиянието на ДПС във ведомството, което Доган има от близо 19 години. То ще продължи чрез зам.-министъра на земеделието Атанас Добрев, който отговаря за горите, където от години ДПС има интереси, и чрез зам.-директора на фонд „Земеделие“ Атидже Вели, която е поставена на пето място в листата на движението за евроизборите. Отношението си към оставката на Порожанов ДПС показа, като демонстративно гласува в пленарната зала против избора на Танева за негов наследник, макар и с последвало „техническо“ обяснение.

Самият Борисов си произведе политически негатив в случая с Порожанов. При лавината от скандали за масовото раздаване от фонд „Земеделие“ на средства от еврофондовете за проекти на политици от ГЕРБ и ДПС и техни роднини премиерът упорито твърдеше, че има доверие на министъра, който по думите му е свършил „много добра работа“ в земеделието. Друг конфузен момент е, че част от изнесените нередности около т.нар. къщи за гости са от времето, когато Порожанов е оглавявал фонда, чийто принципал е била Десислава Танева в първия си мандат като земеделски министър.

Печелещият от всички избори

„Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“, е друго прозрение на Борисов за политическата ситуация в България в интервю за Mediapool преди пет години. В третия му премиерски мандат тази ситуация изглежда напълно оголена. За 10-годишното управление на ГЕРБ контролът на Пеевски върху медиите е по-голям от всякога, а резултатът от изместването на съдебната власт към новосъздадените спецпрокуратура и спецправосъдие е поредицата скандални разправи с опонентите на модела на ДПС, които обаче се пишат на сметката на ГЕРБ. Ръководството на мегакомисията, която трябваше да се бори с корупцията, катастрофира в скандала с апартаментите на властта.

Положението в навечерието на европейските избори не изглежда добре за ГЕРБ и Борисов – възможността да ги загубят от БСП е напълно реална, като тенденцията може да продължи и при местните избори през есента, както и на парламентарните, когато и да се случат до редовното им провеждане догодина. Но едва ли това ги тревожи най-много. Най-голямата опасност се крие в избора на нов главен прокурор до края на тази година. Да не се допусне промяна в работата на прокуратурата досега е било основен залог за оцеляването и на ГЕРБ, и на БСП. С контрола си върху ключови позиции в съдебната власт ДПС осигурява поддръжката на статуквото, след което кешира услугите си. Без значение коя от двете партии управлява – в неизбежна, както изглежда, зависимост.

Източник: Капитал