След като Борисов прецени, че Калин Стоянов нито е незаменим, нито е особено ценен, все пак би трябвало да обясни, защо провали ротацията заради него и вкара страната в поредица от безсмислени избори.

Историята с Калин Стоянов повдига и далеч по-важен въпрос: за зависимите хора в българската политика и издигането им във властта. Калин Стоянов беше назначен като шеф в полицията от Бойко Рашков, а след това влезе и в кабинета на академик Денков след препоръка от ГЕРБ. Накрая се оказа човек на Делян Пеевски. Как става това “кооптиране” на политици и преминаването им от един лагер в друг? Очевидно не чрез идеология или убеждение, а с други методи: пари, изнудване, съблазняване по един или друг начин и т.н.

Петър Чобанов беше министър на финансите в правителството на Орешарски от квотата на БСП. И той завърши в отбора на Пеевски: където социалист, там и либерал, би казал някой циник.

Иван Гешев водеше делото срещу Цветан Василев и си затвори очите за факта, че ДП фигурира на много места в материалите по разследването. Иван Гешев беше от отбора на Пеевски и затова бе избран за главен прокурор. Възходът му продължи, докато не стана неудобен за Пеевски и Борисов и не беше разжалван като в казармата за 24 часа. После назначиха “дясната му ръка” за и.ф. главен прокурор.

Скандалите с Петьо Еврото и Нотариуса демонстрираха как магистрати са държани в зависимости – за тях се трупат досиета, а и те не внимават много и не подбират с кого се срещат. Борислав Сарафов – споменатата “дясна ръка” – бил чест гост на заведението на Петьо Еврото, разбира се случайно.

Г-жа Горица Кожарева беше избрана от президента Радев за кандидат премиер със задачата да внесе промени спрямо правителството „Главчев“. Особено по отношение на легендарния Калин Стоянов. И в първата си среща с него тя даде сигнал, че той вероятно ще е сменен. В рамките на няколко дни обаче тя се превърна в огромен фен на г-н Стоянов, събра цяла папка „доказателства“ за неговите качества и друга, с данни за натиск срещу нея. Тя отказа поста на премиер точно заради тази фигура. Как става всичко това? Самата Кожарева каза, че не е политик, а пък и експерт по сигурност не е – явно убеждаването й е вървяло по друга линия.

Казусът „Борисов“

Интересен е казусът „Бойко Борисов“. Спрямо Пеевски той се държи като зависим и големите му ходове изглежда се координират тясно с него: разпадането на ротационното управление например. А Борисов има с какво да е зависим – и световните медии, и чуждестранните партньори, и протестиращите през 2020 г. българи (а и непротестиращите) подозират това. Всъщност подозрение е много слаба дума.

Същевременно Борисов се ползва от зависимостите, които управлява Пеевски и му дава “политически гръб”: взаимноизгодно партньорство, което няма да се пропука заради Калин Стоянов. Напротив, както с Иван Гешев, Стоянов ще бъде жертван, за да оцелее партньорството.

Борисов остана последният голям съратник на Пеевски, с който той не се е разделил със скандал и прокурорско преследване. А списъкът е дълъг: Цветан Василев, Васил Божков, Цветан Цветанов, Иван Гешев, Ахмед Доган и много по-малки рибки, като Стоян Мавродиев, например. Едва ли е приятно на Борисов да изучава тази математически неизбежна прогресия.

Най-голямата щета, която зависимите хора в политиката причиняват, е тоталният цинизъм, който те налагат. Те знаят, че никой не вярва на почтеността им и никога няма да повярва в нея. Колкото и да се “перат” хора като Пеевски и Борисов, до някакъв морален блясък няма как да се стигне. Това, което остава, е да се окалят другите: да се омаскарят, а ако може и да се закачат на някои от веригите от зависимости.

Ако мнозинството смята, че почтени политици няма, тогава започва да умува, дали да избере корумпе, путинист или пък някое откровено величие. И накрая може да се окаже, че и трите са в управлението на страната.

Безнадеждността не е обективна реалност, обаче, а усещане, което грижливо и с много средства се налага на обществото. Това усещане може и трябва да бъде пресечено, но това не зависи само от политиците, а от България като цивилизована и все още европейска общност. Образованите хора имат специална отговорност за изпълнението на тази задача.

Дойче веле