Публикуваме „анализ“ на почутия Георги Харизанов – бивш шеф на „Напоителни системи“ по време на първото правителство на ГЕРБ, повече известен и като „българският Бил Гейтс“. В момента той се изявява като „анализатор“ в Института за дясна политика.  Харизанов коментира болната тема на Бойко Борисов – скритата коалиция между ГЕРБ и ДПС, и носи вода от 10 кладенеца, за да „докаже“, че това е само слух.

„И като ревнаха тези ми ти медии и анализатори: ДПС, та ДПС. Управляват пак, карат влака, задават курса и без тях не изгрява слънцето. И добре, че са реформаторите да удържат фронта, че иначе току-виж Пеевски отново станал шеф на ДАНС…

Тази „опорна точка“, оцветена ту в тъмносиньо, ту в червено, обаче има поне 3 слабости.

Първата е поведението на самия Реформаторски Блок. Ако си против завръщането на ДПС сред силните на деня, както твърдиш, последното, което правиш, е да се срещаш с Местан на всеки кръгъл час, елегантно предавайки инициативата в ръцете му. Ако си противник на връщането на ДПС сред медийните властелини на деня, правиш и невъзможното, за да привлечеш БСП към каузата „180 подписа за конституцията“. Но в това не бяха вложени и стотна от усилията, хвърлени в разговори с Местан. Как беше:„Най-сериозният политически разговор, на който съм присъствал до момента“ – Радан Кънев. Явно от двете групи, жизнено важни за промени в конституцията, ДПС е по-приемливият партньор за Реформаторите.

Как обаче това стана проблем на ГЕРБ – не стана ясно.

Сделка уж имало и с избора на подуправители на БНБ. Кандидатът на Реформаторите за гуверньор Бисер Манолов се появи с идеята да е в екипа с подуправители. Номинацията му обаче знаково събра най-малко гласове. Какво правиш, когато нямаш вътрешно единство и силна номинация? Обвиняваш ГЕРБ и ДПС, разбира се.

Вторият проблем – поведението на БСП. С доброволната си самоизолация, освен че уверено вървят надолу, червените върнаха „пред камерите“ ДПС. Същото, което със звучен шамар свали кабинета „Орешарски“ преди 1 г.

Предвид броя на депутатите на ГЕРБ и РБ, големият липсващ в последните седмици е именно БСП. И в преговорите и гласуванията по темата правосъдие, и в преговорите за подуправители на БНБ. Сал един омбудсман успяха да изберат, та Миков се отърва от част от вътрешната си опозиция. Основното обаче остава – след РБ, БСП допринесе най-много за легендата „ДПС взима решенията и в този мандат“. Водещите фигури в левицата със сигурност са наясно със ситуацията. Само те си знаят защо мълчат и я приемат. Има и сигнали в обратна посока – Росен Карадимов, знакова фигура от висшия ешелон на „Позитано“ 20, определи пред БНР отсъствието на БСП от дебатите за правосъдна реформа като грешка и призова за силно включване между двете четения. Такъв ход би извадил ДПС от заглавията, разбира се.

Третата слабост – зловещото сатанизиране на ДПС от тъмносините на тема „задкулисно участие във властта“ всъщност налива вода в мелницата на същото ДПС. Да убеждаваш аудиторията в тайно дирижиране на държавата от партия, която умее изкусно да търгува с влияние и да създава митове около себе си, е равносилно на това да подхвърлиш кибрит на дете в плевня.

Единственото непонятно в цялата история е как пасивността на червените и суетната парламентарна активност на тъмносините вменява негатив на ГЕРБ и Бойко Борисов.

Но пък и няма нужна да е понятно. Просто повтаряш лъжата сто пъти.“