Най-голямата златодобивна компания в България е канадската „Дънди прешъс метълс” („Dundee Precious Metals), която индексира рекордни приходи през 2019 г. – 280 милиона щатски долара от нашето злато.

Чрез първото си местно дружество „Дънди прешъс металс Челопеч” тя държи концесията върху находището край Челопеч, където добива медно-златни руди. Оборотът за 2018 г. е малко под 400 млн. лв., пише „Лупа“.

От миналата година компанията започна добив на златни руди и от второто си находище – „Хан Крум“ край Крумовград, където „Дънди прешъс металс Крумовград“ експлоатира участъка „Ада Тепе“ (на снимката). С това DPM достигна рекорден добив на злато в страната – общо 230,6 хил. тройунции под формата на концентрат, или с 15% повече, отколкото през 2018 г. По данни на канадската компания приходите от бизнеса й в България през 2019 г. са нараснали с 50 млн. долара до 280 млн. долара, а нетната печалба е близо 94 млн. долара.

Приходите в бюджета на държавата от кон­цесионни такси, събрани от на­ходището „Челопеч“ за периода от 1999-2014 г. са 69 859 394 лв. без ДДС. По груби сметки обаче за 15 години експлоатация „Дънди“ е добила мед, злато и сребро на стойност около 7 млрд. лв., или кон­цесионерът е реализирал свръхпе­чалба от 700%.

Златни руди добива и българската „Горубсо Кърджали“, която има концесии за находищата „Чала“ и „Седефче“ в района на Източните Родопи. Продажбите й за 2018 г. са 17.8 млн. лв. Компанията си партнира с друго канадско дружество – Velocity Minerals, което наскоро придоби 70% в смесената им проучвателна компания „Тинтява експлорейшън“ и има опция за мажоритарен дял в още два проучвателни проекта в района на Кърджали.

Третата компания, която се подготвя да започне добив на златни руди, но още не работи, е „Трейс рисорсиз“. Тя е дъщерна на медодобивната „Асарел-Медет“ и държи концесията за находището „Милин камък“ край Брезник, където в момента строи съоръженията. Реален добив там се очаква да тръгне след 2-3 години.