– Господин Стойчев, политическите събития се развиват много бързо, но да започнем с последния скандал – между БСП и „Продължаваме промяната“ /ПП/, свързан с изгонването на руските дипломати. Колко дълбок е разривът между двамата доскорошни партньори, които имаха намерение да правят опит за сформиране на нов кабинет?

– Вече звучи напълно абсурдно с първия мандат да бъде съставено правителство. И преди този разрив с БСП това беше твърде малко вероятно. Тези малко вероятни шансове почиваха на предположения, че може да се прехвърлят /да не употребявам по-тежка дума/ депутати от други групи. Това вече е невъзможно. На ГЕРБ декларацията е ясна, те ще върнат мандата. Така че шансовете в момента, доколкото ги има, са свързани с третия мандат. Възможностите са две – едната е мандатът да отиде при „Има такъв народ“ /ИТН/, което е по-малката вероятност с оглед на това, че има процес на разпадане на групата, има сред бившите коалиционни партньори нагласи, размениха се обиди, които няма да се преодолеят за ден-два. А вторият вариант е мандатът да отиде при „Демократична България“ /ДБ/, където шансовете са малко по-високи поради това, че в рамките на коалицията, която съществуваше до скоро, ДБ и Христо Иванов водеха най-разумна, дипломатична политика, без крясъци, без резки движения и показаха най-голяма коалиционна култура. Така че има някакви шансове ДБ и Христо Иванов да излъчат правителство. Ясно е, че такова правителство не може да бъде излъчено без гласовете на ПП и второто, което е напълно ясно, е, че вече е абсурдно Кирил Петков да заема каквато и да е било позиция в едно правителство поради окончателната му дискредитация в обществото по политически причини.

– Ясно е, че ДБ са склонни да работят с ПП. Когато президентът /2012-2017/ Росен Плевнелиев каза, че Бойко Борисов му е съобщил за готовността си да излезе от партията, дали това не беше някакъв вид подготовка и ГЕРБ да се включи към тази конфигурация?

– Това, което със сигурност може да се каже по тази случка, е, че става дума за опити на самия Плевнелиев да намери своето място под политическото слънце в България. Думите му нямат нищо общо с действителността, те изразяват просто някакви негови желания за връщане в политиката и някакви негови представи за мястото и ролята му в България.

– Но от няколко партии се повтаря тази мантра – да, ние сме готови да се коалираме, но без лидера – с ГЕРБ без Бойко Борисов, с ИТН без Слави Трифонов, с ПП без Кирил Петков, с ДПС без Делян Пеевски. Възможно ли е партиите да направят такава жертва в името на властта?

– Не, не е възможно. Това е възможно само в някакви детски комикси. В реалния живот не е и сериозно. Все едно да кажеш – аз ще дойда у вас на гости, но ще отстраните брат си от трапезата. Ако аз идвам у вас на гости, откъде накъде ще ви казвам кого да изгоните от къщата си? Детски комикси. За съжаление политическият разговор в България е на изключително ниско равнище.

– Два конфликта се очертаха около президента Радев – единият с ПП, другият – с БСП. Доколко те ще имат дълготраен ефект като разрив в отношенията?

– Ще имат ефект до толкова, доколкото Румен Радев в момента е единствената сериозна фигура в българската политика, която се ползва с одобрението на по-голямата част от българите. И който се кара с него, трупа минуси. И обратно – който намира път и диалог с него, получава плюсове. Това важи не само за България, това е общ принцип навсякъде по света. ПП дойде на власт върху неговия гръб, ползвайки неговия авторитет. Вече на всички е ясно, че ПП не е проект на Радев, той самият беше изненадан от действията на Петков и сие. Едни нови избори ще покажат ясно каква цена ще платят ПП.

– Как ще коментирате протестите пред парламента в подкрепа на кабинета „Петков“ и ПП, след като т. нар. нова коалиция показа силата си с изгонването на шефа на Народното събрание Никола Минчев? Доведе ли до това до някаква консолидация за подкрепа заради това, че на тях бе погледнато като на жертви и вдигна ли се рейтингът им?

– Това, че на жълтите павета нещо се случва, никога не определя какво точно става в България. Да, има една група, която е по-шумна и обича да тъпче тези павета. Но знаем, че това е повече медиен шум. Имаме достатъчно много точки назад във времето, имам предвид избори, и знаем какви резултати получава тази група. Така че отговорът е безспорен. За консолидация и дума не може да става, тъй като говорим за много отчетливо, рязко и дълбоко разочарование у хората в България от случващото се. И безспорно това разочарование не е свързано само с „Продължаваме промяната“, но като мандатоносител – с тази политическа сила. В условията на подобно дълбоко, тежко и обосновано разочарование, някои хора да си представят как печелят 121 места самостоятелно е въпрос на детски комикси и неизживяно детство.

– Казахте, че при трети мандат на ДБ има някакви малки шансове за съставяне на правителство. А ако той отиде при БСП – възможен ли е кабинет?

– Вероятността е нула. Ситуацията е такава, че не е възможно. Освен това в БСП заради политиката на Нинова си отрязаха всякакви възможности за по-широкомащабно взаимодействие с други политически партии, тъй като тя подходи изключително конюктурно и се понесе по имагинерната вълна на някакви успехи в управлението. Това е като да виждаш бели мишки в ъгъла, които ги няма в стаята.

– В бюджета имаме безпрецедентно увеличение на пенсиите, това са над 2 млн. пенсионери, които са и избиратели. Няма ли този жест с вдигането на пенсиите да се превърне в плод с увеличени пенсионерски гласове, който да бъде откъснат на предстоящите избори?

– Съмнявам се, че ако ви дам 20 лева повече, вие ще си промените политическите възгледи. Да, безспорно, това ще ви се отрази добре, ще кажете „благодаря“. Но това не води до промяна на политическите възгледи. Всяка една такава пряка корелация – да се правят реверанси към тази или онази част от електората и опити да се свърже това с директен резултат на урните, е безумие. Няма нищо общо с действителността. Ако беше така, нямаше нужда да се правят избори, просто щяха да се раздават пари и да се приключва въпросът. Да, необходимо е да растат пенсиите. Но да се прави заради това, че може да донесе в урните повече от техните гласове – не се е случвало и никога няма да се случи.

– Значи не може да се каже, че увеличението на пенсиите има нюанс на предизборен ход?

– Какви нюанси витаят в „умовете“ на разни политици – аз не се наемам да коментирам. Все по-често анализът, който витае в главите им, трябва да е предмет на медицинската наука, не на политология и социология.

– Да поговорим за предстоящите избори. Неизбежни ли са те наесен?

– Твърде високо вероятни са. Дали са неизбежни – казах, че има вариант за трети мандат, при който би могло да се състави правителство с по-къс хоризонт и със съвършено отчетливо разписани цели и задачи.

– Възможно ли е в това евентуално правителство да влязат хора и от т. нар. стари партии, или ще се разиграва само с тези, които и досега участваха във властта?

– По принцип всичко е възможно, но е много малко вероятно. Тъй като говорим за конфигурация, която ако се случи, ще бъде с къс хоризонт. Т.е. изборите отново ще са близко. Има определени разграничителни линии в българската политика, които не са преодоляни. И всеки ще си каже – добре, аз ще пристъпя тази линия, ще отложа изборите с 3 месеца, но след това ще изпадна в неблагоприятна ситуация. Така че това няма да се случи, никаква елементарна аритметика – оттук гласове, оттам гласове – няма да се случи. Единствената възможност е някакъв римейк на отиващата си коалиция, който да е без Кирил Петков и не с мандат на ПП, а с трети мандат на ДБ.

– Как виждате подредбата на партиите при нови избори?

– Не искам да коментирам, това е гледане на кафе. Не сме в предизборна ситуация, има поне месец, в който този парламент ще работи. Много е важно какво ще свърши за този месец.

Трябва да се гласуват икономическите мерки, компенсациите за бизнеса за енергоносителите. В цяла Европа има твърди, ясни компенсации, които дават възможност на икономиката да работи. У нас няма нищо твърдо и ясно. Това е най-големият проблем, това е самата катастрофа, самият край на България. И без да преувеличавам, България за 2-3 месеца ще се спомине. Но ни управляват толкова безотговорни лица, че даже това не ги интересува. Интересуват ги някакви лични драми, лични техни въжделения, натегачески пориви с оглед да се позиционират някъде извън България очевидно, защото в България няма да са желани.

„Стандарт“