Участвах днес при Георги Любенов по казуса в Народния театър. Казах, каквото мисля – не познавам г-жа Кръстева, за да кажа добър човек и добър ПР ли е. Явно е добър ПР, след като е работила за ДПС толкова години ( ама явно и не е пък чак толкова добър, след като тази партия така и не покори сърцата на други, освен на обичайния си верски електорат и не очисти образа на лидера). Но не това е важното в случая.

Важно е, че не може да си ходиш публично да си гласуваш с Доган и да си мислиш, че това няма да подразни хората. Важно е, че си се изпуснал да направиш нещо, което един съобразителен ПР не би трябвало да прави. Важно е, че си си изляла нервите и покрай тях си дала много лош отговор на въпрос (въпреки че не съм била свидетел, за да потвърдя, че всичко е казано и се е случило точно така).

Важно е още, че превръщаш един скандал от служебен в сексистки, наблягайки, че си жена, а противникът ти – насилник. Редно е някак да знаеш, че в политиката и бизнеса полът не е от значение. Автогол е да вадиш пола си на преден план, защото така сама се назоваваш „горката женица“, а това е самосъжалителна позиция. Никой не те е нападал като жена, а като ПР, т.е. в служебното ти качество. Което не е за похвала, но със сигурност не е по полов признак.

Важно е още да си наясно, че е жалко да питаш един от емблематичните режисьори на българския театър кой е. Защото след сто години хората ще знаят и ще цитират Морфов, ама пиарката, журналистка и политичка в едно Кръстева… едва ли. Даже не едва ли – направо няма изобщо да знаят коя е тя!

И накрая ще повторя това, което казах и сутринта – театърът е могъл и все ще може дори днес без ПР. Но театърът е невъзможен без своите актьори и режисьори. На тях трябва да им се осигури спокойна и сигурна среда да се развиват, без да се страхуват от цензура. Културата, съобразявана с цензура, не е култура, а обикновена художествена пропаганда. Истинската култура се прави и расте, когато изобщо не мисли за рестрикции. Това е, което трябва да се осигури на творческия екип на театъра. Така че е редно този, без когото театърът може, да си тръгне. Това би направила аз, ако бях на мястото на госпожата. ПР на партия и ПР на театър по нищо не си приличат. В театъра онова с бистрата солена вода (метафората за ПР-а като такъв, изразена от г-жа Кръстева) не върви – на сцената всеки фалш се вижда безпощадно. Уви, в политиката не е така.

Хайде Народният театър да си е на артистите, а пенсионираните партийни кадри, след като политиката продължава да си ги влече, да си търсят как да си се пенсионират при нея. Места все ще се намерят.

Иначе за заплатите – истинските, отдадени артисти трябва да получават високи заплати. Това е работа с тяло, ум и емоции едновременно. Тя е изтощителна, убийствена, неблагодарна към здравето, нещадяща. Като работата на миньора е. Не може артист от Народен театър да се чуди как да си плати тока и да трябва да работи на пет места по 20 часа на ден, за да върже двата края.

С това смятам да завърша тази тема. Благодаря на всички, които ми писаха на лични или под поста, без значение мнението им!

В едно писмо преди няколко месеца написах, че театърът е по-голям от всички нас. Да му дадем това, от което той се храни. Със сигурност не яде ПР-ки.

Мария Касимова-Моасе е журналист, писател, актриса на свободна практика. Тя е експерт по етикет и протокол, презентационни умения и комуникации. Има активна гражданска позиция, която изразява по ключови за обществото теми. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Кл. Охрдски“. Работила е като журналист в Българската национална телевизия, вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“ и др. Тя е била Главен редактор на списание „Капитал LIGHT“, съосновател и Главен редактор на списание за деловата жена „НЕЯR“, Зам.-главен редактор на сп. „ELLE“ в България.

Мария Касимова-Моасе играе своя авторски моноспектакъл „Свободно падащи истории”, с който гостува в различни градове в страната. Тя е автор е на книгите: „Монолози. Разкази” (2022г.), „Записки от Шато Лакрот” (2021г.), „Балканска рапсодия” (2018г.), „Близки срещи със смесени чувства” (2017г.).

На президентските избори през 2021г. тя е кандидат за вицепрезидент заедно с Лозан Панов. Кандидатурата им е подкрепена от инициативата „Правосъдие за всеки” и ДБ.

Мария Касимова-Моасе е дъщеря на големия актьор от Сатиричния театър Хиндо Касимов и режисьора в редакция „Новини” в БНТ Сета Илиева. Съпругът ѝ е френският журналист Стефан Моасе. Има две дъщери.