Пловдивският митрополит Николай ще хвърли кръста в река Арда в Кърджали, което ще блокира зрелищната традиция на отец Петър Гарена на Богоявление.

Ексцентричният енорийски свещеник направи Кърджали известен с чудатите си приумици за ритуала по хвърлянето на Божия кръст, в който винаги участва и кметът Хасан Азис. Миналата година свещеният атрибут бе пренесен със специализиран автомобил на пожарната с 30-метрова стълба, от платформата на която полетя във водите на Арда. Всяка година на Йордановден местните жители очакват поредната изненада, сътворена от отец Петър – кръстът и децата за кръщението са пътували до реката с велосипеди, камили, фадрома, магарета, ретро-автомобил, БТР, каруца и т.н., хвърлян е от катамаран, от мост, от спасителна лодка на Гражданска защита. Включването на владиката обаче този път буквално елиминира плановете на местния свещеник да развее расо от делтапланер.

Митрополит Николай ще хвърли кръста от брега на реката, където се намира средновековният манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, който след реставрацията е действащ православен храм. Свещенослужителят Николай създаде и неделно училище за деца, които също ще се борят да хванат кръста, но в специално изграден басейн в църковния двор.

Всичко това провокира кмета на Кърджали и зам.-председател на ДПС Хасан Азис да заяви критичната си позиция в профила си във Фейсбук, „за да няма лавинообразно интерпретиране на информация“. Според него присъствието на Пловдивския митрополит Николай в Кърджали, който ще оглави тържествената литургия и ритуала по хвърлянето на кръста, е добрата новина. „Лошата е, че сме свидетели на поредното прекъсване на една утвърдена традиция за хвърляне на кръста във водите на река Арда. Изразявам огромното си възмущение и огорчение от опитите за насилствена намеса в отбелязването на традиционния за Кърджали – Йордановден. За съжаление, ритуалното хвърляне на кръста в Кърджали по повод големия християнски празник Богоявление – Йордановден, е повод за политически състезания“, коментира Азис в социалната мрежа. Като „състезатели“ той посочва „определени личности, със силови и груби методи, които погазват религията и традициите за свои лични и политически цели“.

Възмущението си кметът на Кърджали стоварва първо върху полицията: „В конкретика – груба намеса на полицията в свободното упражняване на религиозните обичаи и грубо потъпкване на свободата на вероизповеданието, това е в противовес с правото на свободен избор и практикуване на религия, всичко това намира своята регламентация основно в чл.13 и чл.37 от Конституцията на Република България. Още в раздел І – Основни начала /чл.13, ал.1 и 2/ – е закрепен принципът, че вероизповеданията са свободни, както и че религиозните институции са отделени от държавата“. И отива още по-далеч в нападките си с твърдението, че „този грозен акт е опит да се наруши един обичай, който води началото си от 1912 г., и е пореден знак за безсилието и злобата, които са завладели опонентите ми. За тях границата на морала не съществува. Нито през времето на развития социализъм, нито през 28-годишния преход, историята помни такова безумие. Председателят на Народното събрание на Република България /Цвета Караянчева, б.а./ се опитва да прекъсне една традиция, възползвайки се от позицията, която заема, и властта, с която разполага, за да „регулира“ начина на свободно упражняване на религиозните убеждения. Обидно за всички жители на Кърджали.

Всяка година отбелязваме този ден по различен и иновативен начин за Кърджали и България /както е хорото в Калофер/, наш стремеж винаги е било да опазваме традициите и да създаваме общоградски празник“. Освен, че насочва открито гнева си към Караянчева, кметът пита това ли е демокрацията – „Да прекъсваш една утвърдила се през годините традиция и насилствено да насочваш провеждането на религиозно мероприятие от едно място на друго? Измерва ли се демокрацията със събирането на религиозните водачи и посредством властта, с която разполагаш, да ги задължаваш как и къде да провеждат своите обреди?“. Публична тайна в Кърджали обаче е фактът, че тримата действащи енорийски свещеници са „прегърнати“ от партийните централи – отец Гарена гравитира плътно около ДПС, отец Николай е фаворитът на ГЕРБ и с партийната субсидия успя да построи неделното училище, а Боян Саръев е духовникът на Патриотите /б.а./. По-нататък кметът Азис подчертава собствените си усилия да изгради Кърджали като столица на толерантността, но сега акцията на Караянчева с включването на Пловдивския митрополит показвала, „че се търси точно обратен ефект“. „Кому е нужна тази показност – парад на силата, парад на властта, парад на задължителното празнуване на едно място? Една друга партия се опита да вкара Мюфтийството в „правилно“ политическо поведение, а сега други, пак със силата на властта, се опитват да вкарват християнските водачи в друга „правилна“ политическа линия. Къде остава религиозната свобода – питам аз?! И запознати ли са всички тези опитващи се да узурпират празниците ни, че правото на вероизповедание е гарантирано като лично право, упражняването на което не се обуславя от наличието на държавно санкционирана правно-организационна форма.

Религията може да се практикува свободно, както от регистрирано вероизповедание, така и от обединение от вярващи, които не са се регистрирали като юридическо лице, така и от отделния вярващ.

Затова на Йордановден ще ви очаквам като по традиция – за здраве и берекет на Кърджали“, заключава кметът Хасан Азис. Накрая той изразява увереност, че местните хора ще продължат своята традиция за Богоявление.

Не става ясно обаче като какъв мюсюлманинът Хасан Азис се намесва с организацията на християнски празник. Всяка година христините в Кърджали изпадат в ужас от новите „простотии и магарии“, които ще измисли комичният свещеник Петър Гарена. Последният е протеже на ДПС и прави всичко възможно да превърне християнските празници с унизителна гавра и евтино шоу.