Не е прав премиерът Бойко Борисов, като обвинява президента Румен Радев, че се меси недопустимо в независимата съдебна власт, свиквайки срещи по повод предстоящия избор на следващия главен прокурор. Не защото не му отива точно той да се възмущава, че някой се меси в съдебната система. (Помним гостуванията на висши магистрати в Банкя, есемесите, с които на Борисов се докладва какво се случва във Висшия съдебен съвет, и как членовете на съвета му стават на крака, като влети в залата им, за да им търси сметка.) А просто защото това, което президентът прави в момента, е единствено пиар. То не може да има ефект върху предстоящия през октомври избор, който е предопределен. Прокуратурата има нужда от тежка реформа, която няма как да стане за месеци. Членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, които ще правят номинациите за приемника на Сотир Цацаров, действат като личната му гвардия. В колегията се работи на

принципа „каквото каже главният“

и се гласува единодушно и под строй. И няма шанс за еманципация дори и в края на мандата на Цацаров. Затова не може да се очаква, че ще бъде номиниран някой, който няма да следва зададената от Цацаров линия в прокуратурата. Дори да бъде издигнат кандидат, който не е от приближените на настоящия главен прокурор, то това ще е само за да има мюре, с което да се имитира състезание. Цацаров може да разчита на подкрепата на поне 17 души в пленума на Висшия съдебен съвет. И наследникът му е в кърпа вързан. Всички лобита, които го подкрепят, вече говорят как следващият първи обвинител трябва да е човек от прокуратурата.

А президентът, чийто указ финализира процедурата по избора, може да не приеме излъчения от съдебния съвет само веднъж. Ако съветът му върне същия избор, държавният глава трябва да подпише. И тогава отвращението му няма да има никакво значение. Радев има в биографията си такъв плюс. През октомври 2017 г. не подписа указ за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд. Мотивът му беше, че той е избран в последните дни от мандата на стария съдебен съвет. Но и новият съвет избра Чолаков. Същият този съвет вече 2 години се доказва като послушен изпълнител. В него, за разлика от предишния съвет,

дори не се чува гласът на нефелната опозиция

Ако Радев наистина имаше намерение да инициира разговор за промени в прокуратурата, това трябваше да стане много по-рано. Той е президент от началото на 2017 г. Тогава проведе някакви протоколни срещи за съдебната реформа, в които акцентът изобщо не беше върху прокуратурата. А още през 2009 г. основният проблем на българската прокуратура е ясно дефиниран в решението на съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“. И той е, че главният прокурор е недосегаема фигура с безконтролна власт и няма механизъм за ефективно и независимо разследване срещу него. Докато това не се промени, прокуратурата ще бъде използвана за политическо инженерство и

изпълнение на поръчки

срещу политически и икономически опоненти. Без значение кой е на върха й. Политическата класа крепи с всички средства това статукво, тъй като най-безцеремонно се възползва от него. И затова прокуратурата се занимава само с тези, които не са на власт или са станали неудобни на управляващите.

Ако Радев беше стартирал важния дебат за реформа в прокуратурата, наскоро произведеният в правосъден министър Даниел Кирилов нямаше да може

с лека ръка да твърди неверни неща,

че Брюксел очаквал от България механизъм за разследване и отстраняване на тримата големи в съдебната система – главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Целта е ясна – да се размие проблемът и да се подмени същинската дискусия. Всъщност ЕК през цялото време говори единствено и само за главния прокурор и неговата недосегаемост.

Радев имаше и много поводи да отвори този така важен дебат, от който изпълнителната и законодателната власт бягат вече 10 години. Можеше да започне от това как се определят членовете на Висшия съдебен съвет, които носят отговорност за избора на главния прокурор. Този съвет беше сформиран пред очите му. Но не чухме нищо например за задкулисното избиране на политическата квота в него. Вероятно защото и БСП активно участва в пазарлъците за тези постове. Когато пък се развихри скандалът „Цумгейт“, Радев препрати въпросите по темата към главния прокурор и отказа да е „арбитър“ или „следовател“ по казуса. И с това помогна да се легитимира недопустимото поведение на главния прокурор. Едва ли го е направил, защото Цацаров е фен на самолетите, пък той е летец. Президентът мълча и когато цялата държавна машина се впрегна срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който не се свени да назовава проблемите с истинските им имена. Затова сегашната президентска активност подозрително прилича на пиар акция.

Според Цацаров консултациите при президента са една степен подранили. Всъщност те са „много степени закъснели“. Досега се смяташе, че реформата се отлага, за да изтече мандатът на Цацаров, за да не го засегне. По всичко личи обаче, че и следващите 7 години няма да донесат нищо по-добро нито за държавното обвинение, нито за обществото.

Доротея Дачкова, „Сега“