Всички помним (надявам се) протестите срещу издигането на Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г. „Избрахте вълка да пази овцете в кошарата“ – този протестен лозунг тогава отразяваше перфектно мнението на гражданите за решението на БСП и ДПС да поверят на Пеевски ключовата за националната сигурност служба. Политиците бяха на друго мнение – соцлидерът Сергей Станишев си спечели присмеха на целокупния български народ, когато обяви публично, че Пеевски е преминал през „личностен катарзис“. Оттогава БСП полетя стремглаво към политическото дъно.

А в ДПС нищо не се промени. През 2013 г. Пеевски вече беше депутат от движението в продължение на четири години. И остана такъв през следващите десет – с една кратка пауза след 2021 г., когато американското правителство го вкара в свръхкомпрометиращия списък на санкционираните по закона „Магнитски“. За ДПС обаче това нямаше значение, също както партията изобщо не се повлия от гражданския гняв през 2013 г.

Движението усърдно опъваше чадър над своя кадър,

като тотално пренебрегваше не само западните ни партньори, но и българското обществено мнение, което дава на Пеевски едва няколко процента доверие. В началото на тази година ДПС даже си го избра за партиен лидер – с усърдното съдействие на почетния председател Ахмед Доган, който обяви Пеевски за „феномен в българската политика“.

А сега същите тези хора ни призовават на битка с Пеевски. „Апелът ни „България без Пеевски“ не е само призив в отчаян акт на самосъхранение от наша страна. Това е единственият и крайно необходим път за освобождаване на държавността в България от оковите на зависимостите и корупционните практики по високите етажи на управление“, обявиха лоялистите на Доган в началото на септември. Откъде дойде този внезапен проблясък, че Пеевски е опасен за страната? Ами, почетният лидер изведнъж се оказа без сараи, а хората му – натирени от постовете си в партията. Това им трябваше, за да прозрат, че България е „окована от зависимости и корупционни практики“.

А почетният лидер какво има да каже за издигането на Пеевски? Не много, както се оказва. „Години наред той (Пеевски – бел.а.) е извоювал лични позиции в съдебната система – без хабера, без съдействието на ДПС, от името на ДПС обаче, за лични интереси, користни, антинационални, антизаконни. И ние имаме вина за това нещо“, обяви Доган вчера пред поддръжниците си. Какво ни казва тук? Че каквото е правил Пеевски през всичките тези години, си го е правил сам и само за себе си. Партията нямала нищо общо, а и самият Доган също, по подразбиране.

Е, сериозно ли?

Толкова години Пеевски е централна тема на политическия разговор. И винаги всичко, което казват за него, се върти около едно и също – че е изключително влиятелен човек, включително и по върховете на съдебната власт. В ДПС обаче нищичко не знаели за това допреди няколко месеца, твърдят Доган и хората му, и са едва ли не невинни жертви, употребени от Пеевски, които сега търсят от избирателите и другите политически сили съпричастност и подкрепа.

А с мъглявото „И ние имаме вина за това нещо“ Доган се отърсва от отговорността си за възхода на Пеевски. Да не забравяме, че той отпрати Мустафа Карадайъ – лидер на партията до края на 2023 г., и така освободи място за напористия „феномен“ да оглави ДПС. В момента всички лоялни на Доган депесари твърдят, че когато почетният лидер е гласувал доверие на Пеевски, те всички подкрепили кандидатурата му за председател на партията. Значи тук има персонална вина – и тя е на Ахмед Доган. Той обаче се прикрива зад множественото число и така отговорността се разпръсва и стопява. Било каквото било, дайте да спасяваме демокрацията – това ни казва почетният лидер.

За миналото на партията очевидно не му се говори

Едно друго минало обаче се превърна в централна тема за хората му – Възродителният процес. Във Фейсбук групата на поддръжниците на Доган наричат „предатели на етноса“ съпартийците си турци, преминали на страната на Пеевски, и говорят, че Възродителния процес се повтаря и турската общност е под заплаха. А почетният лидер се включва с лекота в това опасно говорене: „Голямата им цел е да направят всичко възможно да елиминират ДПС от политическата сцена на България, защото ДПС е гарант на защитната система на нашата общност … не съм си представял, че след 40 години от прехода ще преживея пак елементи от възродителния процес.“ А няма ли намерение да опази етническия модел, на който се обявява за автор? Да не вземе да изгори покрай битката са Пеевски?

И още нещо важно от речта на Доган. Той говореше, че трябва да се възстанови контактът с обикновените хора. Нищо обаче не каза за това как ще подобри живота им. А те имат очаквания. Ето какво пише в един от постовете във Фейсбук групата на ДПС-Доган: „Искам да чуя от кандидатите на АПС (коалицията на Доган – бел.а.) идеи, проекти, планове за развитие на малките населени места, решения за проблемите с недостига на питейна вода. Как ще се справим с младежката безработица, как ще си върнем хората от чужбина. Какво мислят за съдебната система, какво мислят за здравеопазването, за образователната система, необходимо е да се работи за повишаване на доходите на работещите и пенсионерите. Опорката Пеевски беше до тук, само това няма да ни помогне.“ Тази най-важна тема обаче почетният лидер не засегна изобщо. Нито хората му.

Накрая се оказва, че Доган няма нещо особено да ни каже. Не признава лична отговорност за Пеевски, а само допуска, че партията е направила грешка – мъгляв и недостатъчен катарзис, при това закъснял с цяло десетилетие. Плаши българските турци, че отново ще загубят имената си, но не им предлага нищо за бъдещето. И отгоре на всичко се опитва да се нареди сред противниците на Пеевски – все едно няма нищо общо с възхода му. Ще му повярват ли избирателите?

Людмил Илиев, Сега