Вече стават три години, откакто БСП с огромно морално основание беше сгърчена заради абсолютно тъпия, погрешен и гаден ход с номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Абстрахирайте се от психодясната легенда за онези протести – в първия ден на възмущение на площада имаше много повече леви хора, отколкото от породата, която по-късно стана известна като „протестъри“. Все пак беше 14 юни – градската снобария в петък масово се бе изнесла към спа-хотелите и курортите. Тя се завърна, когато се усети, че протестирането може да им донесе държавни постове.

Гафът с Кристалина Георгиева и нейното катастрофално представяне е казус, който е сравним с този с Пеевски. България отдавна не е преживявала толкова голямо международно унижение и срив на своя авторитет. Още поне половин век никой няма да ни позволи да забравим какво петно лепнаха Бойко Борисов и Кристалина Георгиева на имиджа на България. Отворете туитър и четете – новият актуален виц на сезона се нарича „България“.

С пускането на Кристалина, Борисов и българското правителство направиха така, че подпечатаха победата на Гутереш. Всякакви уверения на дежурните десни кавали и гербаджийски подлоги, че следващият шеф на ООН ще се казва Кристалина Георгиева, се оказаха от типа, който англосаксонците наричат „brain fart“.

Истината обаче е още по-тежка. С неадекватното си поведение, с безумните си ходове Борисов прецака цяла Източна Европа и я лиши от възможността да има свой генерален секретар. Безгръбначието води дотук.

Още когато се заговори за смяната на Бокова с Кристалина Георгиева и стана ясно, че Иван Кръстев се е появил като политологичен демон в София, за да прави баналните си магии и манипулации, много хора, които пазеха утопична и идилична вяра, че Бойко Борисов ще се вслуша в здравия разум, повтаряха постоянно, че гласуването на 26 септември нищо не означава, че важните вотове започват от 5 октомри, че Бокова е единствената с реални шансове за шеф на ООН, но всуе…Срещу тях вече имаше желязна стена от бездушие, наколенки пред Меркел, психодесни стенания и доноснически оргазми.

Тогава стана ясно, че от ден номер 1 правителството всъщност работи срещу Бокова. Нейната номинация беше връх на политическото лицемерие. Издигна я кабинет, който моментално започна да саботира интересите на своята държава. Още тогава се знаеше, че представителят на България в ООН Стефан Тафров (позорно изтеглен по спешност, след като възмущението в международната организация заради това, че явно интриганства срещу Бокова, кипна) ще си изяде връзките на обувките само и само да прецака Бокова. Още тогава се знаеше, че Даниел Митов и неговото ведомство не са си мръднали и малкото кутре, за да помогнат на българския кандидат за неговата кампания. И най-накрая, от ден номер 1 беше ясно, че Кристалина Георгиева е кандидат в сянка, че тя е задкулисния интригант, който отчаяно се опитва да саботира Бокова. Това нашите психодесни няма да го признаят, но преди няколко дни изданието „Политико“ обяви, че Кристалина Георгиева е водила „кампания в сянка“ в течение на 18 месеца. Сенчестият кандидат. Задкулисният кандидат на интригантските опорни точки.

Когато се разбра, че и кръгът „Капитал“, тоест медиите на „Америка за България“ участват в заверата, тогава вече окончателно стана ясно, че България е на път да си направи харакири на международната сцена.

Ето ви няколко заглавия.

„Медиапул“ :

• „Анализатори: Кристалина Георгиева може да промени играта за ООН“.
• „Дневник“
• „В ООН мнозина мечтаят за битка Георгиева срещу Гутериш“

Заглавията показват само едно. Най-зализаната олигархическа преса у нас напълно забрави позите на сериозната журналистика и се превърна в месомелачка на мозъци. Толкова възбуда, страст и манипулации, за да се създава героична аура на Кристилани, бяха изхабени, но за какво…За девето място. Всички знаеха, че тя ще бъде някъде там.

А може ли и някой да ми посочи поне една успешна политическа акция на Иван Кръстев? Едно е да пишеш тежки статии и да се правиш на величав експерт, друго е да правиш политика в реални условия. Кръстев се оказа един алхимик на свободна практика, шарлатанин, политическият аналог на телефонните измамници. И в мига, в който се появи информация, че той е задкулисния гуру на Борисов, целият народ трябваше колективно да измете тази власт от нейните окопи.

Когато на пети октомври Кристалина остана 9-та, системният изнасилвач на българския език Цветан Цветанов тръгна да замазва: „Всички може би носим донякъде вина за това, че не се консолидирахме и че нямаше единност по нашата номинация“.

Нямаше единност? Ами ти сериозно ли говориш? Номинацията на България винаги е била Ирина Бокова, а Кристалина беше само номинация на организираната престъпна група, овладяла властта. Тя заради това направи и невъзможното да препъне Бокова, защото в нейно лице имаше независим човек с международен авторитет, на фона на който несъстоятелната мутренска власт у нас щеше да лъсне като пот по главата на премиера. България самичка се закопа в този гроб, а след провала на Кристалина цялото психодясно тръгна да се самоубеждава, че България просто нямала шанс. Българският десен вече е единица мярка за тъпотия.

България имаше шансове, но единствено с Бокова. Видя се, че когато тя остана без подкрепа от кабинета, със собствени усилия, успя да се класира втора. Този резултат е лично неин, тя го завоюва с нож в гърба и след опит ръцете й да бъдат вързани. Бокова победи в най-важната битка – тя показа, че гербаджийската клика е неадекватна, нелепа, смешна, провинциална и безсмислена. И се записа със златни букви в българската история. Тя свали маската, разрита лицемерието и накара властта да пищи като лунатик, който сънува кошмар.

Само на това пищене можем да отдадем бесноватите думи на Борисов, когато го притиснаха с въпрос за оставката и неговата отговорност в катастрофалния гаф. „Не подавам оставка заради комунистическа фамилия“, изсъска той пред медиите.

Когато е притиснат в ъгъла, Борисов се разпада. Позата на шоумена напълно изчезва и остава само стреснатата мишка, която се опитва да си купи още няколко дни политически живот. Борисов носи персоналната отговорност за тази катастрофа. Именно той разби самолета на българската димпломация. Даниел Митов беше просто изпълнител. Което не означава, че той не трябва да подава оставка. Всички трябва да си ходят.

Между другото – в окото на бурята и Митов се опита да си купи индулгенция, пускайки поразителен саттус във фейсбук. Трудно ще намерите енергия да го прочетете. Но си струва да отбележите едно нещо като фраза: „Също така съжаляваме, че няма и да е жена (следващия генерален секретар на ООН), както някои държави, постоянни членки на Съвета за сигурност, уверяваха, че държат да е жена и да е от Източна Европа“.

Ах, те го били уверявали! Ах, той се чувствал излъган! Ах, бедният дипломат, прелъстен и изоставен на суровите геополитически ветрове! Това е тонът на лакея, който се страхува, че ще го уличат в съучастие. Митов показа, че България няма никаква дипломация и се опитва да изклинчи от своята отговорност за катастрофата. Няма как да се случи. В Туитър го сравниха с пудел и то чужденци. А, според мен, това си е направо комплимент.

И най-накрая – чудно ми е с какви очи Георгиева ще се върне в ЕК? Хубавото в нейната катастрофална номинация е това, че поне се разкри как 18 месеца е водила задкулисна кампания, изпълнена с медийни интриги и доносници. Поведението на българската десница също беше показателно. Те толкова ненавиждат страната си, така мразят този народ, че са готови да работят за чужди интереси, само и само да удовлетворят ниските си страсти. Толкова много маски паднаха, че политическата епоха на България вече ще се дели на – преди и след катастрофата с ООН.

И, моля ви, кажете ми – много ли ще плаче Евгений Михайлов, ще лее ли сълзи Методи Андреев, когато Бокова стане заместник на Гутереш? Ще трябва ли да внасяме допълнително носни кърпички, за да покрием нуждите на цялото психодясно?