„Труд“: По-труден ли е третият мандат от предишните?

Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия по култура: Всеки мандат започва да става все по-труден от предишния по една много проста причина. Колкото и човек да е добър, колкото и да е активен, колкото и да иска да реализира и да направи много неща, толкова повече очакванията към него растат… От тази гледна точка третият мандат със сигурност ще бъде по-труден. Иначе опозицията е ясна, ясни са и мераците на едни случайни хора, чиято цел е да очернят всичко и всички. Те са едни и същи. Няма изненади. За съжаление сме влезли от години в цикъла „неуморно да се мърсим, другари“, както казваше Васил Цонев – Дон Базилио. Ако това го нямаше, можехме да видим и позитивите. Но ние сме черногледи и допуснахме новина да е лошата новина.

„Труд“: Нали не искате да ми кажете, че скандалите със суджуците, с „Цанков камък“ и НДК са продукт на черногледство?

ВР: Винаги е имало скандали. Важно е до каква степен те ескалират и как се реагира на тях. За разлика от други партии ГЕРБ не са замитали скандалите, а онези, които са ги предизвиквали, са получавали заслуженото. Видяхте какво се случи с депутата, който бе в основата на скандала със суджуците… Да, неприятен е този скандал – две мнения няма. „Цанков камък“ е една киста, която завинаги ще стои, защото този проект беше една уникална форма на кражба на пари. Някои хора от нищото станаха много големи в бизнеса, защото имаше „Цанкови камъни“. Това е един синдром, който със сигурност ще съпътства нашата държава, докато я има.

„Труд“: Нима НДК не е пример за уникална кражба на пари, а някак си този скандал заглъхна?

ВР: Народът е казал: Всяко чудо за три дни. Избягвам да коментирам темата „НДК“, защото още като принципал бях определено притеснен за НДК. Ще припомня, че докато Министерството на културата, което управлява 103 второстепенни разпоредители в цяла България, се измъчваше с бюджет, в който нямаше за реклама и един лев, една сграда в София с две зали и една читалня се рекламираше за милиони в медии и по билбордове. Някой се опитваше да внуши, че едва ли не тази сграда с две гръмко рекламирани представления е Министерството на културата. Не, Министерството на културата управлява 51 държавни театъра със стотици български творци, които чакат своята прехрана.

…В министерството сме се гърчили как да намерим едни 2000 – 3000 лв., за да запушим някой течащ покрив на българско читалище. Затова считам за нехигиенично да се плащат пари на площадни сайтове, за да излезе един хвалебствен материал за ръководството на НДК и няколко лоши срещу министъра на културата. Има медии, които, след като им платят, започват да се изживяват като стожери на свободното слово. Раздават такава правда, за каквато им е платено. И това е жалко. Според мен медии и магистрати не бива да се финансират отвън, защото това създава зависимости. В това отношение може би трябва да има ясно поставени правила, защото все повече ще се нуждаем от истинска, а не платена свобода на словото. (…)

„Труд“: А магнолия имате ли в двора?

ВР: Имам.

***

Съгласни сме с г-н Рашидов, че културата и свободата на словото се познават и по спонсорите. Папи и банкери спонсорират Италианския ренесанс – Леонардо, Микеланджело, Рафаело… Тоталитарната система на Източния блок спонсорираше соцреализма – и той създаде произведения, чрез които се разпознава епохата. Цветан Василев спонсорира Влади Въргала и шедьовъра му „Шменти-капели“. За Боршош, в чиято градина мята камъни г-н Рашидов, се твърди, че дал пари да го възхваляват в сайта „Площад Славейков“ и да го сложат на корицата на българския Forbes. Боршош бе добър и с мнозина интелектуалци, които скочиха като един да го бранят, когато избухна скандалът с прекалено артистичното харчене на пари в НДК.

Но преходът, който прави г-н Рашидов от площадните сайтове към външното финансиране на медии и МАГИСТРАТИ, е, меко казано, странен и просто показва къде ги сърби управляващите като цяло. Боршош определено не е „външно финансиране“. Той беше вътрешен човек с достъп и особени права върху големи ресурси. Има разлика.