Комисията за финансов надзор предлага драстично повишаване на таксите, които събира от поднадзорните й лица – пенсионни дружества, борсови посредници, застрахователи и други.

С промяна на Закона за КФН се предлага и промяна на възнаграждението на председателя на институцията и другите членове на комисията, както и въвеждането на бонуси “за постигнати резултати”.

Досега председателят на КФН получаваше основно месечно възнаграждение в размер до 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Занапред, председателят на КФН и останалите членове на комисията, искат да получават възнаграждение не по-ниско от средното възнаграждение на членовете на управителните органи в инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, презастрахователите и пенсионноосигурителните дружества, определено на базата на последната отчетна година.

Приемането на промяната в Закона за КФН ще доведе до поскъпване на услугите, които гражданите заплащат при управление на пенсионно-осигурителните си сметки, сключването на застраховки, участие в борсови операции и други, става ясно от частичната предварителна оценка за въздействието. Според КФН, обаче, ще има и сериозни ползи, ако измененията бъдат приети.

“Законопроектът има за цел решаване на три основни групи въпроси: осигуряване на бюджетна обезпеченост на Комисията за финансов надзор; предприемане на мерки за изпълнение на други препоръки на Програмата за оценка на финансовия сектор на МВФ и Световна банка, които се отнасят за небанковия финансов сектор в България, както и произтича от въвеждането в националното законодателство на промени, произтичащи от ангажиментите на България по въвеждането в националното право на законодателството на Европейския съюз. И докато по отношение на надзора над кредитните институции (БНБ – бел.ред.) е осигурена пълна бюджетна самостоятелност, позволяваща осъществяването на надзорната дейност, която отчита европейското измерение и работата на комитетите на надзорните органи на Европейския съюз, то по отношение на надзора на небанковия финансов сектор това не е така”, гласят част от мотивите на предложенията. “Хроничният недостиг на средства по бюджета на КФН поставя под риск изпълнението на задачите й по осъществяване на ефективен финансов надзор в съответствие с европейските изисквания към надзорните органи с регулаторни функции на единния европейски пазар на финансови услуги. Изготвените разчети показват необходимост от удвояване на определения към момента бюджет на КФН, за решаване на проблемите във връзка със създаване, актуализиране и поддържане на информационни системи за обработка на все по-нарастващия по обем и сложност информационен поток, привличане на висококвалифицирани специалисти, плащане на задължителен членски внос към европейските надзорни органи, осигуряване на необходимата степен на конвергенция в надзорните практики на КФН спрямо компетентните органи от останалите държави-членки, както и правилно и качествено прилагане на европейските регулации”, поясняват от Министерството на финансите, които се явяват вносители на поправките, които правителството трябва да гласува в средата на октомври, а след това крайното решение ще има Народното събрание.

От мотивите се разбира още, че КФН има неотложна нужда от сериозни инвестиции в компютърно осигуряване, както и от нов автомобилен парк, тъй като липсата на достатъчно служебни превозни средства препятствало работата при осъществяване на проверки на място. “Належаща е нуждата от осигуряване на допълнително работно пространство, като в момента не е възможно дори правилното от гледна точка нормативните изисквания съхраняване на учрежденския архив”, пише още в мотивите.

Ето и част от новите такси, които КФН ще събира от поднадзорните си лица, ако поправката в ЗКФН бъдат приети:

За издаване на лицензии и разрешения по Закона за пазарите на финансови инструменти, досега са събирани такси – за регулиран пазар – 26 000 лв., като се предлага таксата да скочи на 50 000 лв.

За издаване на лицензия и разрешение за извършване на дейност по Кодекса на застраховането, досега е събирана такса – от застраховател, включително негов клон – 45 000 лв. + 3000 лв. за всеки вид застраховка, като се предлага таксата да скочи на 135 000 лв. + 10 000 лв. за всеки клас застраховка.

Отказът да се приемат новите такси, ще доведе до риск от разклащане на доверието на участниците във финансовите пазари в страната, както и на чуждите инвеститори поради допускане на извършване на неефективен надзор на финансовите пазари в резултат на използване на остарял и неадекватен на нормативните изисквания хардуер и софтуер, недостатъчна материална база за извършване на дистанционни проверки и такива на място, недостатъчно квалифициран персонал на КФН, чийто ръководител Карина Караиванова бе избрана през юли 2016 г. Преди месец и половина, обаче, Народното събрание бламира Караиванова и не гласува предложените от нея двама нови заместник-председатели на КФН.