„Мен ме изненада, че в петък сутринта (14 януари) ДАНС е трябвало да уведомят г-н Цацаров в 9 ч., а той в четвъртък си подава оставката, без да казва какви са причините. Беше доста голямо съвпадение. Отнякъде този човек може би е имал информация. Откъде не мога да кажа и не искам да спекулирам“, коментира министър-председателят.

Той поздрави службите за това, че когато са установили нередност, независимо от човека, са действали по правилата. Напомни, че Цацаров може да обжалва решението.

Поисканата оставка на главния прокурор Иван Гешев

Призивът на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ към настоящия главен прокурор Иван Гешев също да подаде оставка и отговора на Гешев, че щом му искат оставката, значи си върши работата премиерът коментира така: „Дали той някой път се поглежда в огледалото и се пита дали добре си върши работата? Ако наистина си отговаря, че добре си върши работата, аз бих бил много обезпокоен. Другият вариант е да не може да си даде оставката заради някакви други причини – някакви фактори, които не му позволяват да вземе това решение“.

Петков обяви, че никой не се е свързал с него, след като Гешев се оплака в Европейската комисия и в САЩ от политически натиск в писмо от 32 страници.

Какво произтече от заседанието на КСНС на тема евроинтеграцията на РСМ

„Обединихме се около обща позиция и тя е същата позиция, която аз казах от парламентарната трибуна – потвърждаваме съществуваща позиция на България и я надграждаме с тези общи групи и теми, по които трябва да свършим работа“.

Така министър-председателят коментира резултата от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев на 10 януари. На него се обсъждаше евроинтеграцията на РСМ.

На въпроса защо е паднал срокът от 6 месеца, който той определи за решаване на въпроса с евроинтеграцията на Северна Македония, Петков отговори: „Ако сме абсолютно точни, срокът от 6 месеца, който аз поставих, беше за рамката, в която работните групи трябва да си вършат работата, като един път на месеца се срещат. Аз никога не съм заявявал точен срок за едно или друго решение“.

Премиерът уточни, че сроковете ще са функция на резултатите на работните групи.

„Друго, по което се обединихме, е, че добросъседството и влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз, когато съществуващата позиция на България, е съобразена, е най-доброто нещо за България“, допълни Петков.

По думите му от РСМ ще се очаква „нулева толерантност към дискриминацията“ на населението с българско самосъзнание и това със сигурност ще трябва да се включи в конституцията им, но въпросът е кой ще е правилният момент.

„Това не се случва с извиване на ръце, не се случва със сила, а с конструктивен разговор, ясно разбиране кои са нещата, от които всички може да спечелим и с компромиси, които са допустими от двете страни“, допълни премиерът.

Кирил Петков категорично отрече той или друг от правителството да е водил разговор с представители на американското посолство за признаване на македонско малцинство в България. „За такова малцинство не може да се говори, по тази тема има 100-процентово твърда позиция, че тя не може да се дискутира“, подчерта той.

Присъствието на заразения с COVID-19 председател на парламента на КСНС

„Мисля, че той постъпи много отговорно. Разбрах, че се е тествал предишния ден. Веднага, след като се е тествал и на другия ден и е разбрал, че е с коронавирус, на секундата го оповести на всички членове на КСНС – нито се е покрил, нито се е опитал да скрие информацията“.

Това каза премиерът в отговор на въпроса дали председателят на парламента Никола Минчев е имал симптоми на COVID-19 преди заседанието на КСНС и е постъпил безотговорно.

Минчев прекара 6 часа в затворено пространство с първите мъже на държавата и после от парламента обявиха, че се е почувствал зле и се е тествал за коронавирус, а тестът е бил положителен. Всички присъстващи на заседанието бяха поставени под карантина.

Петков обясни, че е стоял точно срещу председателя на НС и е категоричен, че той не е бил зле по време на срещата. Петков подчерта, че е дал добър пример с това, че си е поставил бустрена доза и благодарение на това не е се е заразил от Минчев, макар да е стоял 6 часа точно срещу него.

Министър-председателят защити и пиара на ПП Александър Бойчев, който се обади на телевизионни водещи при обсъждането на темата с теста на Минчев и им повиши тон.

„По принцип никой не трябва да се кара на никого. Сашо Бойчев е един свестен човек, който се пали от каузи: в случая е видял, от негова гледна точка, нещо несправедливо. Но трябва ясно да се каже – властта няма право да се меси в независимите медии“, коментира министър-председателят.

Той даде заявка да осветли начина на финансиране на българските медии от страна на агенции и други държавни структури.

Новият план за ограничаване на епидемията от COVID-19

„Много съм доволен от плана, който беше сложен на масата. Той е функция от нещо много реално – капацитета на интензивните легла в болниците. Вече не говорим за някакви цифри на 100 хил. души население, говорим дали здравната система може да поеме интензивните случаи или не може“, заяви министър-председателят.

По думите му този модел ограничава много опцията за затваряне на училища и бизнеси.

„Икономическите стимули и насърчителните мерки, които са свързани с този план, бяха оповестени заедно с ограничителните. Събирането в области дава възможност на общини с много малко интензивни легла да не бъдат затваряни. Приоритетът ще са учениците, особено децата от 1. до 4. клас., да продължават да ходят присъствено“, допълни той.

Премиерът обясни, че дори в етап 4, когато всички интензивни легла в една област са запълнени 80%, учениците от 1. до 4. клас ще са на онлайн обучение само една седмица.

Петков коментира и новосформираната работна група от медици и статистици за евентуална промяна на COVID мерките, в която ще участва и доц. Атанас Мангъров, известен с позицията си срещу ваксините и мерките.

Премиерът уточни, че не си купува политическо спокойствие, а отваря диалога.

„Когато кажеш на едни хора, които вече почти религиозно вярват, че ваксините са нещо лошо, че нищо не разбират, не помага. Ние трябва да влезем в ниво на аргументация. Експертите от едната страна ще убеждават защо нашият подход е правилен, а техните експерти ще убеждават нашите експерти защо нашият подход е грешен. Но този диалог е важен, иначе се стига до капсулиране на части от обществото и това вдига напрежението и агресия“, обясни Петков.