В понеделник правителството подава оставка. Сутринта. Това обяви премиерът Кирил Петков в Брюксел, където участва в срещата на върха Западни Балкани – Европейски съюз.

„Няма никакъв проблем. Веднага ще попълним документите и ще ги подадем”, уточни той. „В понеделник сутринта, няма никакъв проблем, веднага ще попълним документите и ще ги подадем“, каза Кирил Петков от Брюксел в отговор на журналистически въпрос кога ще подаде оставката на правителството за да бъде задействана процедурата за връчване на мандата.

Като свои бъдещи коалиционни партньори Петков посочи: „В момента в коалицията, както сме в този момент, „Демократична България“ и БСП бяха едни партньори, с които може да се върши работа. Така че, в един бъдещ формат аз виждам съвсем естествено тези две партии, въпреки че самите те имат идеологични различия сериозни, видяхме, че можем да работим заедно“.

Запитан за думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който му се извини, че го е нарекъл „страхливец“ и го призова да създадат евроатлантическа коалиция, Петков отговори:

„Ние ще продължиме да държиме много ясна линия с кой бихме направили коалиция и с кой – не. Нашата основна цел е борба с корупцията, а борба с корупцията не може да се случва, докато имаш коалиционен партньор, който е бил част от корупцията. Ако Бойко Борисов един ден реши да отиде на топъл остров, нали, аз съм сигурен, че имаме много идеи за европейска България с част от депутатите, но в този формат няма как да се случи“.

„Исках да ви споделя какво се случи тази сутрин. Имахме много тежки разговори. Това, което се видя, че има страшно очакване, че България ще вдигне ветото, но аз ясно казах, това, което казах сутринта, ясно казах, че това е решение на българския парламент, аз еднолично, нито правителството няма да променим българската позиция“, каза още Петков.

„Второто нещо, което се случи, видяхме, че част от изискванията, които са свързани и с френското предложение, са много трудни за приемане и от Република Северна Македония, но това, което стана ясно, че това не са само исканията само на София, това трябва да станат исканията на Европа“, категоричен е Петков.

Министър-председателят Кирил Петков участва в Срещата на върха на лидерите от Европейския съюз и Западните Балкани, която се проведе днес в Брюксел.

Българският премиер запозна участниците във форума с вътрешнополитическата ситуация в страната, включително и с дебатите по отношение на предложението на Френското председателство за старт на преговорите за европейско членство на Северна Македония. Кирил Петков посочи, че в рамките на днешния ден е насрочено заседание на парламентарната комисия по външна политика, която да обсъди въпроса.

Правителството очаква решението на Народното събрание, подчерта министър-председателят. Държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на ЕС потвърдиха недвусмислената си подкрепа за интеграцията на Западните Балкани и желанието за още по-тясно сътрудничество на фона на общите предизвикателства, произтичащи от руската агресия срещу Украйна. Обсъдени бяха широк кръг от геостратегически въпроси, включително позициите по общата външна политика и политиката на сигурността на ЕС.

Премиерът Кирил Петков изрази благодарност към френското предателство и към председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за организираната среща. „Днес се събрахме, за да потвърдим на най-високо равнище ангажимента на ЕС към икономическата, политическата и социалната трансформация на Западните Балкани, която е от изключително значение за интеграцията на региона в европейското семейство. ЕС винаги е подкрепял своите най-близки съседи, включително в трудни моменти, като например COVID кризата. Няма друг регион, който да се е възползвал в по-голяма степен от експертната и финансова подкрепа на ЕС“, обяви българският министър-председател.

Той очерта редица сфери на сътрудничество, които биха могли да имат висока степен на добавена стойност за задълбочаването на двустранните отношения. В областта на енергетиката Кирил Петков подчерта необходимостта от завършване без никакво забавяне на липсващата енергийна инфраструктура, която да гарантира доставките в Югоизточна Европа.