На конференцията за сигурност тази година Западните лидери бяха изобилни на реторика и оскъдни на реализъм

За мен беше болезнено на Мюнхенската конференция за сигурност да слушам Камала Харис, която безсмислено повтаряше заучени фрази с отработено треперливо стакато в гласа, в опит да демонстрира държавническо поведение, което беше фалшиво като лицето на Мадона.

„В случая с руските действия в Украйна ние изследвахме доказателствата, познаваме правните норми, и няма съмнение: това са престъпления срещу човечеството“, заяви Харис, добавяйки и предупреждение „към извършителите на тези престъпления и към техните началници, които са съучастници в тези престъпления: Ще ви бъде потърсена отговорност!“

Съществуват спекулации, че руснаците са извършили военни престъпления, включително масови екзекуции. Два въпроса обаче изникват незабавно: украинците извършвали ли са също такива? И кой оценява и наказва споменатите престъпления? Джордж У. Буш и Барак Обама може би знаят от личен опит колко фалшиво, лесно и недоказуемо може да бъде обвинението във военни престъпления и колко лесно е да се избегне.

„Международните отношения“ са анархия, защото няма глобална полиция. Ядрените сили са ядрени сили по определена причина, а именно защото това ограничава директната чужда намеса. Но щом хвърлиш обвинението и обещаеш възмездие, се очаква да отговориш на въпрос от по-голямо значение. „Как, другарю?“

Моят колега Джъд Русо попита защо конференцията за сигурност е тъкмо в Мюнхен. На което аз мога да дам само един логичен отговор: бирата е силна. Какво друго би могло да обясни умопомрачителното самохвалство на тази терапевтична сесия? Това не беше сериозна конференция за стратегията, защото няма стратегически дебат, поне не между Западните сили. Те имаха консенсус, което, разбира се, обезсмисля идеята да се прави конференция.

Ето и британският премиер-мениджър на среден бизнес Риши Сунак. Звучеше като първокурсник, който току-що е прочел ново есе на Джон Икенбъри. „Когато Путин започна тази война, той заложи на това, че решимостта ни ще отслабне. Дори и сега той се обзалага, че ще изпуснем нервите си“, декламираше Сунак иззад кралското „Ние“. Декларира също, че Британия стои на страната на „свободата, демокрацията и върховенството на закона“ и обеща, че ще бъде първата страна, която ще достави на Украйна оръжия с далечен обсег. „Великобритания е готова да помогне на всяка страна, която ще достави на Украйна самолети, от които тя се нуждае днес, но ние трябва също и да обучим украинските пилоти как да управляват съвременните джетове.“

Чудничко. На Великобритания обаче ѝ липсва производствен капацитет, за да подкрепи такава благотворителност, така че кралското „Ние“ на Сунак означава, принципно, Америка. Британският интерес да се разпалва война в източните части на Европа може да бъде екстраполиран от историческата стратегия на Великобритания да държи Европейския съюз разделен, с Америка в него. Това е забележително успешна стратегическа политика, чисто от перспективата за засилено влияние на Лондон върху костюмарите във Вашингтон.

Единственият случаен глас на разума беше на френския президент Еманюел Макрон, макар че аргументите му в полза на пренебрегваната богиня бяха в най-добрия случай непоследователни. „Не смятам, за разлика от някои хора, че ние трябва да се стремим към тотална победа над Русия, да атакуваме Русия на родната ѝ земя… Тези наблюдатели искат повече от всичко да смажат Русия. Позицията на Франция никога не е била такава и това никога няма да бъде нашата позиция.“ Той предложи, че по-скоро трябва „Да върнем Русия обратно на масата и да изградим дълготраен мир.“

Твърде странно е за французин да забрави точно как работи спиралата на ескалацията. Не е нужно да обявяваш война на Русия, за да се окажеш в такава, както свидетелства историята на Франция преди Първата световна война, когато нито една от великите сили не е искала война, но са били въвлечени в нея, заради съперничещи си спирали на ескалация, заплахи и военна истерия. Франция с право иска стратегическа автономия, но отказва да подкрепи стабилно военния, военноморския и ядрения си чадър. Макрон търси баланс с Русия, но отказва да спре ескалационната спирала на НАТО. Лесният начин да диктуваш събитията е да имаш военна мощ, с която да се подплатиш. Никой не спира Франция да осигури безопасно прикритие на Европа или да реши колко далеч и колко дълго се простира това прикритие. Щом Полша може да засили отбраната си, Франция също може да го направи. Ако това не се случи, някой циник може да си помисли, че всичко е просто политически театър.

Скоро трябва да настъпи изтрезняване. Руската военна машина бавно ускорява продукцията си. Структурните недостатъци на Украйна ще започнат скоро да си проличават. Проучване след проучване сочат спад в подкрепата за Америка – и кой може да обвини американското общество, в условията на инфлация, рушаща се инфраструктура, осакатяваща будна бюрокрация, противопоставяща се на начина на живот на повечето американски военнослужещи и съюзници, които са едновременно праведници и просяци.

„Това, което предстои, е тревожно“, призна Кайса Олонгрен, военният министър на Нидерландия. И още как, но трябваше по-рано да се сетите за това. Какъв казахте, че беше отбранителният бюджет на Нидерландия?

Но по-важното е, че друг могъщ звяр може би се пробужда. Китай вероятно се подготвя да влезе в битката. Въпросът пред нас, следователно, е същият, който беше формулиран от големия американски специалист по международни отношения Хълк Хоган (известен американски състезател по кеч и актьор бел. пр.): „Кво ше праим?“ Една предпазлива и реалистична стратегия трябваше да е игнорирала локалната война, или поне трябваше да намери равновесие и да постигне споразумение по пътя на преговорите, докато все още разполага с лостове за това.

Вместо това, влизаме във втората година, а стратезите в Пекин сякаш не могат да повярват на късмета си. Нашият късмет с обезкървяването на Русия скоро може да свърши и ловецът, както се казва в клишето, може скоро да разбере какво е да си дивеч. Без съмнение неоконсерваторите и либералните първенци ще сметнат това за пореден провал на политиката на удържане и ще се опитат да удвоят залога. Нормалните американци обаче ще трябва да решат дали това е нужно. Въздухът над Донбас просто не е толкова важен, колкото въздухът над Охайо. Както казах скоро в едно интервю, интересът на Китай от забавяне на падането на Русия е от огромно значение. Те имат полза от затъване на Съединените щати в европейска война, обръщайки по същество ролята в конфликта и стратегията, която в момента прилагаме по отношение на Русия.

Ако Съединените щати и Европа са решени да изчерпят силите си в една локална война на изтощение, в район с нулева стратегическа важност, това може да доведе само до безспорна китайска хегемония, когато те най-накрая решат да направят своя ход. Нито една велика сила в човешката история не е предприемала строителство на огромен флот с главоломна скорост, освен ако не планира нещо голямо. Тази история е стара като света.

Сумантра Маитра е старши редактор в American Conservative и избран асоцииран член на Кралското историческо общество.

Източник: theamericanconservative.com

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчрова