Сложих клавиатурата на метър и половина от УНГ-зоната си и ви пиша тези безопасни редове.

Китайската кашлица, за тежест наричана „коронавирус“, беше разгледана многократно от медицинска, икономическа, финансова, политическа, геополитическа, социологическа, психологическа, футуристична и спортна включително гледни точки. Но тя заслужава и един медиен анализ, защото сме в инфодемия преди пандемията.

Я да ви питам аз вас: „Някой еня ли го е за фините прахови частици във въздуха?“

Не, нали? Ама колко са големи молекулките на грипа знаете.

Няма инфо за вноса на боклуци, за къщата в Барселона, за вмирисването на Перник, за километричните опашки по границите, за обирите на бензиностанции, денонощни магазини и казина.

Нищо за проверките на приватизацията.

Откраднати кокошки на самотни бабички по селата няма ли?

Изследователи по най-нова история установиха, че преди 1989 г. в България е имало кино без участието на Асен Блатечки. Нито за тези изследвания, нито за последните му изяви – нищо на малкия екран.

Шофьорите по-дисциплинирани ли станаха, та вече в новините не показват катастрофи.

Няма вече инфо нито за джендърите, нито за омразните норвежци, дето нюхат по еничарски за нашите деца.

Снощи 35 минути от „По света и у нас“ бяха посветени на китайската кашлица. Оставиха ни без дъх още преди грипа да ни го затрудни.

Китайската кашлица разкряка мисирките. От зори до здрач вървят директни включвания от летища, гари, автогари, старчески домове, училища, метро. Всичко в името на девиза: „Утре идва краят на света. Подробностите – от нас вдругиден!“

Един сал „Хоризонт“ се присети да пита не само облъчените от Фейса по-млади хора, а и хората от трета възраст от старчески дом. Пенсиите бяха попили всичко от компетентните и категорично ясни становища на истински специалисти. Възрастните хора бяха категорични: истерия създават медиите и в частност телевизиите.

Защо стана така?

Защото властта, грях на душа имам, само кяри от истерията. Плебсът иска да чувства грижата към него от страна на избраниците си. Какъв по-добър повод от объркаността и страха, някой бащински да му обяснява и майчински да го окуражава. Създаването на илюзорното чувство за сигурност чрез говоренето от последна инстанция разбива крепостите на многознайковците и вдига политическия рейтинг.

Оказва се, че светът в модерни времена е преминал през поне дузина глобални пандемии. Прескочил е две коронавирусни – през 2002 –ра и 2012-а. Да си спомняте такава истерия? Не? Ами да, защото тогава нямаше Фейсбук.

В едно изречени: Фейсбук подпали чергата на треперещия за просперитета си съвременен човек, той настръхна, вторачи се в управленците си какво правят, последните се уплашиха, започнаха да говорят взаимно отричащи се неща, усетиха безпомощността си в създадения хаос и заложиха да паническите мерки и прозрачността. Обратното за тях значеше политическа гибел.

Прозрачност, която у нас се изрази във всекидневни двуразови скучни брифинги, които се предават директно от елекронните медии.

Мисирките първо тръпнеха в очакване на проби, после – на заразени, още по-сетне на „нуления пациент“, сега – на трупове.

И нетърпеливо крякат през половин час в безумни включвания.

За да се стигне до там началникът на Опълчението срещу китайската кашлица ген Мутафчийски да ги моли „не обсаждайте болниците (цитат), защото ни пречите да си вършим работата“.

Даже депутатите се уплашиха от мисирките – не толкова въздушно-капково, колкото интонационно. И ги въдвориха в т.нар. на журналистически жаргон „кошарки“ в парламента.

А нещата са прости: Ако сте под 50 години шансът да умрете от короновирус е около 100 пъти по малък от шанса да загинете в автомобилна катастрофа. Ако сте над 50 – само 50 пъти.

Как да се борим? Хигиена – лична и обществена, гражданска отговорност и неучастие в масовки.

И никаква телевизия.

Чавдар Цолов, Банкер