Договорът между енергийната група ЧЕЗ и българското дружество „Инерком“ за придобиване на основната част от българския бизнес на чешката компания съдържа клауза, която може да направи толкова проблемно евентуалното контролиране на придобитото от Гинка Върбакова, че Надзорният съвет в Прага да не даде окончателното си одобрение.

Има вариант, в който този проблем да бъде преодолян с цената на стотици милиони евро, платени от България, но той изглежда политически много труден за българското правителство, пише „Дневник“.

Освен това в Чехия внимателно следят ефекта от разгласяването от премиера Бойко Борисов на информация за сделката, което може да предизвика евентуално дистанциране или оттегляне на банките, готови да финансират купувача. Това – от гледната точка на чехите – би могло да се изтълкува и като неправомерен политически натиск върху частни страни по договор. Така може да се стигне и до иск срещу България за причинени щети, но само ако това може да бъде доказано пред съд или арбитраж.

Тези нови елементи към сагата около сделката за оттеглянето на ЧЕЗ от основния им бизнес в България, добави деловото издание „Хосподарски новини“. Във вторник пражкият вестник припомни, че бъдещият собственик става страна и по международен арбитражен иск на ЧЕЗ срещу България от 2016 г., който – ако бъде удовлетворен – може да достигне 15 милиарда крони или 500-600 милиона евро.

Реалната сума, с която обикновено привършват подобни спорове, е доста по-малка. Но според „добре информиран източник от ръководството на ЧЕЗ“ част от договора с „Инерком“ е условие българският купувач да продължи да си сътрудничи с чешката компания и да ? предоставя необходимите материали. „Сега си представете как ще се съгласим собственик на българската компания да стане някой, срещу когото водим арбитражен спор за такава сума – просто не можем да го позволим“, обяснява източникът на „Хосподарске новини“.

В чешката ЧЕЗ дял от 70% контролира финансовото министерство, но ръководството има отговорност и към интересите на миноритарните акционери, поради което казусите не се разрешават просто с решение на правителството. В такава ситуация, допълва изданието, пред компанията се открива нова стратегическа опция – българското правителство може да предложи да придобие контролен дял, но и да плати глобата, която евентуално му наложи съдът.

На теория, българското правителство, ако прецени, че България ще изгуби арбитражното дело, може да реши все пак да плати 200-300 милиона евро, вместо половин милиард евро. Твърди се, че продаваният дял на ЧЕЗ (67%) е оценен на 342 млн. евро, но и това е сума, която не е лесно да бъде заделена, поради което „по-вероятният сценарий е (България) да придобие дял от 34%“, прогнозира изданието.

В заключение „Хосподарске новини“ съобщава, че в ЧЕЗ има проблем и с това кой е предоставил на премиера Бойко Борисов поверителна информация за финансиране на сделката, с каквато е разполагал само Надзорният съвет на компанията.

Онджей Ланда, зам.-министър на финансите и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ, чието име се появи като източника на документа, е отговорил пред „Хосподарске новини“: „Не знам какво пишат българските медии, аз не си комуникирам с българското правителство“. Преди това и премиерът Андрей Бабиш заяви, че не е предоставял никакви документи и поверителна информация на българския си колега, а само му е обяснил сделката, докъде е стигнала тя и какви уверения и проверки за нея са правени за борда на ЧЕЗ.

Днес пред Министерския съвет се очаква да се съберат на протест недоволни от сделката за ЧЕЗ. В протеста ще се включат от БСП, партия „Възраждане“, както и привърженици на бившия депутат от Патриотичния фронт Велизар Енчев, съобщи Нова тв.

В социалните мрежи Енчев обяви, че на протеста се очаква да пристигнат и автобуси от Пловдив, Враца, Перник, Благоевград, Видин, Ловеч и Пазарджик. Вчера социалистите внесоха сигнал при главния прокурор, с който искат проверка на сделката между „Инерком“ и чешката страна. Управителят на компанията-купувач – Гинка Върбакова, вече е в Прага за преговори с продавача. Очаква се до края на седмицата да стане ясно дали държавата ще има участие в сделката.