Кмет с клизма. Кмет на мъка. Кмет през иглени уши.

Но май най-точното е „Пиров кмет“. И това няма нищо общо с пир (банкет) защото няма никакви поводи за радост. Тази трудна и измъчена победа в София аз не бих я определил като победа. Този резултат е загуба. За щастие не е разгромна.

Какви са причините според скромното ми мнение:

1. Високомерието на партиите от местната коалиция довело до издигане на неподходяща кандидатура. Егото на Борис Бонев, спонсорството на ПП, страха на ДБ от 2019г. – всичко това доведе до труден и в крайна сметка грешен избор на кандидат. За съжаление може би нямаше и друг вариант. Борис Бонев се беше запънал той да е кмет и беше категоричен, че няма да подкрепи човек от ДБ (Да, България или ДСБ). За ПП слуховете са, че Васил Терзиев е един от основните им спонсори и това е изиграло голяма роля за номинацията му. Явно това е повлияло и на Бонев да клекне само на „шеф“ на общинския съвет (да видим дали ще стане). Странно именно в София, която е тяхната „крепост“ ДБ се снишиха и не смееха да поемат инициатива и отговорност. Предадоха всичко в ръцете на ПП и СС и резултата е виден. Погледнете и резултатите в районите – Трайков и Божилов (особено Божилов) бият спокойно от първи тур. И двамата бяха чудесни кандидати за Столичен кмет, но имаха едно петно – член на ДСБ и човек на Реформаторския блок.

ПП и особено СС допускат отново станалата вече традиционна грешка на т. нар. демократично пространство – всяка нова формация да се смята за честна, чиста и по-знаеща от предните. Това направи ДСБ със СДС, Да, България със ДСБ и сега СС и ПП го правят с ДБ. Идеята че „вие предните сте се провалили“, а ние сме нови, честни и по-морални е дълбоко погрешна и вредна. И това се вижда на поредни избори.

Обърнете внимание, че от ПП-ДБ-СС хората с най-политическо поведение са кадрите на ДСБ и вече и на Да, България. Това важи и за цялата страна. Спаси София, и Борис Бонев в частност, не разбират от политика. Допускат много грешки и ще бъдат лесно „сготвени“ в този мандат. Те са прекрасни хора, които могат да увлекат маса, да намират кусури, да предлагат някакви решения, но не могат да прокарат решенията си, защото имат едностранчив и на моменти инатлив подход. ПП живеят в края на 2020 г. когато спечелиха изборите и все още си мислят, че държат лостовете към властта. Скоро ги чака челен сблъсък с реалността. ДСБ и Да, България по някаква странна причина отстъпиха изцяло инициативата на ПП и СС. Съгласиха се съветниците им (включително и знакови такива) да отидат на задни места, не направиха никаква кампания и като цяло запазиха мълчание през кампанията. Тотална пасивност, която води до обезличаването им и отлива на симпатизанти. Там трябва сериозно да преосмислят поведението си.

2. Неподходящия кандидат – Васил Терзиев е очевидно успешен човек, но не е политик. И според мен ДС-миналото е по-малкият му проблем. По-големият е, че той не е политик. Разсъждава на плоскостта на управление на бизнес (модерен бизнес), но не на политиката. При бизнеса, колкото и да си диалогичен и готин, все пак накрая тежи твоята дума, защото ти си „шефа“. В политиката не е така – тук трябва да убеждаваш другите в правотата си и да успяваш да ги вдъхновяваш и мобилизираш с идеи и действия. Нищо такова не се видя от Терзиев. А то нямаше и как при условие, че досега не беше се занимавал публично с политика. ДС-миналото хич не е за подценяване. И точно тук ДСБ трябваше да се намесят решително. Те познават София прекрасно – явяват се на избори тук от 90-те години и отвътре знаят настроенията и „пуризма“ на софийския център, добре де – жълтите павета. ДС не е нещо в миналото, колкото и да им се иска на много хора. Липсата на оценка на ДС и работещите в него през 90-те години доведе до това, че раната е все още отворена и като сипеш сол в нея, тя започва отново много да боли и напомня за себе си. И аз съм на мнение, че децата не трябва да носят отговорност за греховете на бащите си, но в политическият живот трябва да се преценяват всички възможни варианти. ДС потеклото не е приемливо. Точка. Поне още едно-две поколения трябва да минат. И това е реалността. Между другото още едно потвърждение за важността на кандидата и неговата личност са резултатите за районни кметове. На балотажа почти навсякъде кандидатите на ПП-ДБ-СС печелят с около 60%. Включително и в Студентски където независимият кандидат е всъщност бивша номинация на ДБ, неизвестно защо неодобрена за сегашните избори.

3. Липсата на кампания – ПР-те на Терзиев трябва да бъдат уволнени. Бързо. И да не бъдат допускани до нова кампания за поне още два избора. Изключително слаба, пасивна и хаотична кампания. Реактивна, а не проактивна. През цялото време Терзиев и щаба му бягаха след събитията и се мъчеха да им отговарят, Вместо да задават тона в кампанията, да нападат (в добрия смисъл на думата) опонентите и да ги поставят в обяснителен режим, всъщност цялата кампания беше опит да се обясни Терзиев какъв готин бил като човек и шеф и как ДС нямало нищо общо с него. Малко ми приличаше на ученичка, която е хваната да пуши в тоалетната как се обяснява пред директора и класната си.

4. Приятелският огън – още една типична грешка на „демократичната общност“ , която се повтаря редовно и последователно. Този път обаче беше особено яростен. И заради ДС и заради продължаващото високомери на партиите от местната коалиция. Софийските избиратели (всъщност и другите по страната, напр. Пловдив) не са безкритични машинки за пускане на бюлетини. Предварителната работа със симпатизантите и вслушването в мнението и настроенията им е ключът към успеха. Колкото и да им е неприятно на партийните активисти и водачи, избирателите имат собствено мнение и то винаги трябва да бъде взимано предвид. И все пак приятелският огън в тази кампания трябваше да е по-лек. Тук определена вина носят водачите на мнение в демократичната общност, които от ден първи го играеха обидени и се държаха като ощипани госпожици. Аз затова внимавах да не пиша по време на тези избори и да внимавам какво внушава писанието ми. Не съм от десните инфлуенсъри, но дори и най-малкото мнение дава своя дан в общия тон.

Сигурно има и още причини, но аз виждам тези като основни. Те доведоха и до ниската избирателна активност и нежелание на много от софиянци да гласуват. И за следващите избори трябва сериозно да се помисли какво да се прави. И е време ДСБ и Да, България да излязат от нелегалност и да отново да почнат да правят политика. На ПП и СС явно към момента не им се удава и имат още да се учат. Защото на софийско и национално ниво старите хиени чакат и са готови да захапят.

И ще помоля активистите на ПП-ДБ-СС да не влизат в режима „Какво искате, нали спечелихме? Важното е че взехме София. Айде стига критикарстване“. Това е най-прекият път към загуба на следващите избори.

А Ваня Григорова – тя не спечели софиянци. Софиянци гласуваха напук. Част от тях като протест срещу влизането на ПП и ДБ управление заедно с ГЕРБ, а други (най-вече ГЕРБ) за да го върнат на ДБ за Мая Манолова преди 4 години – инфантилно поведение на ГЕРБ, но и те толкова си могат.

П.С. И на двата тура гласувах за Терзиев, защото това беше правилният избор от предложените варианти.

П.П.С. Сега много може да ми кажат – ми като толкова знаеш – ела и направи ти нещо, стига само си писал. Ами преди време опитах, не ми се получи. Очевидно не ставам за политик, но пък съм добър за многословен мрънкач.

Авторът адвокат Тодор Грозданов е бивш член на СДС. Той беше единствената номинация за лидер на СДС срещу Божидар Лукарски на 22-та Национална конференция на партията, но загуби. Член бе на Националния съвет на СДС, както и секретар по секторна политика „Правосъдие и съдебна реформа“.