Анна Цолова, НТВ: …Светльо Витков, вече в качеството му на част от РБ. Още от вратата ще го посрещна със следния цитат с автор Светльо Витков: „Не бих желал нито да участвам в РБ, нито в сборни политически формации с колективна отговорност и с основна цел – влизане в парламента, на всяка цена…“ И още един цитат: „За какво се обединихте, о, реформатори? За да минете 4-процентната бариера и да влезете в парламента…“ Сега тези думи бихте ли ги произнесли?

Светослав Витков, Глас народен (пресипнал): Бихме ги произнесли, разбира се.

Виктор Николаев, НТВ: Голямо преобръщане – да го коментираме!

СВ: Ами да. Палачинката… Някои казаха, че се обръща. Да ви кажа, аз не съм виновен, обществото ме накара това нещо. Естествено, шегувам се (благодарим за уточнението – б.р.). Първо да ви кажа, че не сме част от РБ, а всъщност коалицията е РБ и Глас народен.

ВН: Влизате в коалиция с РБ, за който Блок обаче сте ги казали тия неща.

СВ: Е, да. За Блока сме ги казали тия неща и ще продължаваме да ги казваме. Всъщност идеята е, че критиките, които отправяме, ще продължат да ги отправяме, ако се продължава по тоя начин! Но да ви кажа, за 4 години, откакто създадох Глас народен, ние минахме през доста етапи. Първата година плюехме всичко. В смисъл – нема, куцо и сакато плюеме, всички партии, всички са маскари. Но от плюенето, да ви кажа, файда няма. Общо взето, плюенето набира електорат, но не дава решения. Така че втората година започнахме да мислиме за решения и предложения, подсмрък. Предлагахме, пращахме до компетентните институции всякакви предложения – намаляване на ДДС на учебници… много предложения. Те бяха директно хвърляни в кошчето и нямахме никви медии, в смисъл – никой не ни обърна внимание на тия предложения. Просто изчезнаха и само в интернет ги въртиме на страницата на Глас народен. И така, на третата година вече разбрахме, че само да даваш решения и да плюеш другите не е ползотворно за никого. Така че трябва да седнеме и тая известна дума – диалогичност, да седнеме на масата и да се разбереме!