С впечатляващ дори за техните възможности хаос и необяснимо бързане депутатите приеха вчера промени в Изборния кодекс, с които управляващата коалиция на практика пое пълен контрол над изборния процес. Обезсмислена бе минималната възможност на гражданите да разместват партийните листи, а на опозиционни партии или независими кандидати – да оспорват нередности при гласуването.

Според приетите текстове част от решенията на Централната избирателна комисия, която ГЕРБ няма намерение да сменя, въпреки че мандатът й изтича, няма да могат да се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). Досега всичките 48 вида решения можеха да се атакуват. Сега жалбите и сигналите за нарушения на районните избирателни комисии вече няма да могат да се гледат там, а в местните съдилища, където възможностите за натиск върху съдиите са по-големи.

Ако ВАС върне решение на ЦИК за ново обсъждане, то може да бъде прегласувано с обикновено мнозинство, а не с квалифицирано от 2/3 от гласовете, както беше досега. Същото важи и за останалите по-малки изборни комисии – и там решенията вече ще се вземат с обикновено мнозинство. Тъй като при назначаването на изборните комисии се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, всичко вече ще се решава от управляващата коалиция.

По предложение на БСП отпадна вторият протокол от секционните избирателни комисии. Досега единият протокол отиваше в ЦИК, другият оставаше в секционната комисия. Често имаше разминаване между двата документа, на базата на което се стигаше до оспорване на резултатите. Сега обаче няма дори теоретична възможност да се провери дали протоколът, изпратен в ЦИК, не е сгрешен.

Не бе прието предложението на БСП членовете на секционните избирателни комисии да имат поне средно образование. Така те дори може да не могат да прочетат какво подписват. При предишни избори се появиха записи на членове на РИК, които трудно сричат документите, които трябва да прочетат.

Отхвърлено бе и предложението да отпадне забраната на социологически проучвания в деня за размисъл и в изборния ден. В сряда предложението бе подкрепено от депутатите от ГЕРБ в правната комисия, но вчера бе отхвърлено на извънредно заседание на същата комисия. Резултатите от социологическите проучвания ще продължат да се оповестяват в 20.00 часа, когато приключва изборният ден, а при нарушения ще продължи да се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева.

Още по-сериозен скандал се разигра в нощта срещу четвъртък, но в правната комисия. Тогава на тъмно – в буквалния и преносния смисъл, по идея на ДПС и с гласовете на управляващата комисия комисията гласува текстове в ИК, които на практика обезсмислиха преференциалното гласуване. Беше приет нереално висок праг на преференция (колкото е изборната квота) при гласуването на всички видове избори, което напълно убива този мажоритарен елемент в пропорционалните ни избори и погазва това демократично постижение в изборното законодателство. Решението на комисията на практика означава, че един кандидат трябва да получи над 115 000 преференции, за да стане евродепутат, или между 15 и 17000 преференции – за да стане национален депутат.

Решението на депутатите бе посрещнато с бурно негодувание в социалните мрежи, часове по-късно се появиха и протестиращи пред сградата на НС с плакати „Искаме работеща преференция“, „ГЕРБ+ДПС = ВНЛ“. Всъщност, решението бе подкрепено не само от ГЕРБ и ДПС, а от всички парламентарни групи, без тази на социалистите.

Изненадващо, по настояване на Йордан Цонев вчера правната комисия записа изрично в Изборния кодекс, че след местните избори през 2019 г. гласуването във всички секции с над 300 избиратели ще се осъществява само и единствено чрез машини, което означава, че ще отпадне гласуването с хартиена бюлетина. В чужбина, в болниците, на корабите и в малките секции в страната ще продължи да се гласува с бюлетини.

Машинното гласуване бе една от най-спорните точки. Правната комисия внесе вчера през деня в пленарната зала и текстове, според които на евроизборите тази година ще се гласува машинно в не по-малко от 3000 секции, а на изборите за кметове и общински съветници през есента – в не по-малко от 6000 секции. Тези текстове противоречаха на текстове, които същата комисия внесе след нощното си гласуване, и депутатите се объркаха какво гласуват. „Първо гласувате параграф 12, после се връщате на параграф 11, нищо не се разбира. Текстовете ще паднат в Конституционния съд веднага“, заяви Антон Кутев от БСП. След час и половина дебати се наложи НС да излезе в почивка, за да си оправят законотворчеството.

Дистанционното гласуване, т.е. гласуването през интернет, отново бе отложено – този път до 31 март 2020 г. ЦИК пак бе задължена да разработи пътна карта за експериментално дистанционно електронно гласуване. Депутатите от правната комисия решиха още номерата в бюлетините на партиите да останат, а феноменът 15/15 ще бъде избегнат, след като цифрите пред съответния кандидат са от 100 нагоре. Към 19 часа снощи депутатите от мнозинството поискаха почивка, за да избистрят текстовете около машинното гласуване, но с твърдото желание да продължат с гласуването в пленарната зала.