Има партии, за които присъствието във властта ги довежда буквално до политическа смърт. Пример за това е НДСВ – формацията на Симеон Сакскобургготски, която след два мандата в управлението, изчезна в небитието. Има обаче и други партии, за които властта е вълшебното биле, което ги опазва от гибел. На такава заприличва БСП.

Левицата претърпя катастрофа на трите парламентарни избора миналата година. Това признават всички социалисти, включително и водачът им Корнелия Нинова, доскоро в оставка, а сега отново пълноправен владетел на червения трон. Същинските мащаби на крушението на БСП обаче изпъкват, когато се направи сравнение с изборните резултати преди кризисната 2021 г. На вота през 2017 г. за партията гласуваха 955 490 души. На последните избори на 14 ноември м.г. гласовете й се стопиха до 267 817. Това означава, че само в рамките на един мандат,

БСП е била изоставена от близо 700 000 избиратели!

Направо е главозамайващо колко бърз и тежък беше упадъкът на партията. Изводът е очевиден – БСП залязва. Левицата няма какво да предложи на гласоподавателите си. Единственото, което прави, е да им отнема – на първо място, надеждата, че може да представлява интересите на левите хора; на второ място, илюзията, че партия, която е тежко обременена от тоталитарното минало на комунизма и криминалното минало на прехода, може да бъде носител на промяна и реформа. От тази гледна точка, проблемите на БСП са далеч по-дълбоки от въпроса кой ще бъде нейният лидер.

Макар и залязваща, левицата все още не отива към пълно забвение. Разполага с 200-300 хиляди закоравели поддръжници, които гласуват, въпреки всичко; с отлично развита мрежа от партийни структури; с явно и скрито присъствие във всички клонове на държавната власт; със съюзници в бизнеса. Това я прави солиден политически играч, а лидерският пост става толкова ценен, колкото това да си шеф на корпорация. Затова червените може и да не ги вълнува бъдещето на социалистическата идея, но много силно ги интересува какво може да им предложи човекът, който дърпа конците на партийния мастодонт. В това отношение

Нинова засега се оказва най-привлекателният вариант

Да, тя не умее да печели избори. Даже обратното, все по-зрелищно ги губи. Настроена е авторитарно и няма скрупули да прегази вътрешнопартийната опозиция. Няма никаква връзка със социалистическата идеология. Атрактивността й като политик за публиката е повече от спорна. Защо тогава мнозинството от социалистите не дават и дума да се издума за нейното оттегляне? Ами, защото Нинова е във властта. И решава кой от партията също ще бъде във властта.

Изборите бяха погром за партията, както се спомена, но в същото време те откриха една неочаквана възможност. Ниската избирателна активност и разпиляването на гласовете сред множество стари и нови политически формации направи задължително създаването на голяма управленска коалиция. Така стопилата се до лилипутски размери БСП изведнъж се оказа необходим съюзник на „Продължаваме промяната” (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев, за да създадат парламентарно мнозинство и редовно правителство. Нинова използва добре момента – макар и подала публично оставка, тя водеше преговорите с ПП и уреди самата себе си и трима свои близки сподвижници (Георги Гьоков, Христо Проданов и Иван Иванов) за министри. В ръцете им попаднаха икономиката и индустрията, туризмът, земеделието и социалната политика. Да не говорим, че последва разпределение на безброй позиции във всички нива на държавната йерархия, от което левицата също се облагодетелства.

Такъв златен дъжд от постове и бюджети за харчене партията не беше виждала

от 2013 г. насам, когато хвана държавното кормило в коалиция с ДПС, но само за една година.

Чудно ли е тогава, че повечето делегати на 50-ия партиен конгрес не изпитаха никакво желание да сменят водача си? И че не се интересуват от изборните погроми, а венцехвалеха Нинова за постигнатото коалиционно споразумение с ПП? „БСП обаче успя много умело да проведе своята най-важна част от годината, а именно като опитен гросмайстор да финализира заключителната партия шах – преговорите за коалиционно споразумение, в които нашите преговорни екипи не само че бяха най-подготвените, а успяха да постигнат възможно най-добрия резултат за социалистите“ – така говореше пред конгреса Камен Тодоров, един от младежите в обкръжението на Нинова. А Георги Свиленски, шефът на парламентарната група, обясняваше след събранието: „В крайна сметка, БСП влезе в управлението и вече реализира своите политики. Ще дам пример с бюджета, който предстои да бъде приет – над 20 млрд. лв. са заложени именно за социални политики.”

Тези обяснения отразяват онова, което е наистина важно за червените – присъствието във властта с всички произтичащи от това блага. На това се крепи неудържимо западащата БСП. Какво ще се случи с партията, когато настоящото управление приключи – от това към момента повечето социалисти не се интересуват. Трудно е да се повярва, че я чака нещо добро.

Людмил Илиев, Сега