На 5 август Социалдемократическият съюз на Македония излезе с декларация, в която черно на бяло пише: “С влизането на Македония в ЕС и НАТО македонската идентичност е гарантирана. Македонски народ, македонски език, македонец, македонка са защитени и укрепени веднъж завинаги и никой, никога няма да може да ги оспорва или отрича”…

На пръв поглед това е нормално изявление за македонска партия, независимо дали е управляваща или e в опозиция. Но защо нейният председател не говореше така точно преди година, когато подписа с Бойко Борисов договора за приятелство?

Защо македонският премиер и неговият СДСМ не си позволяваше такива декларации преди подписването на договора с Гърция за името “Северна Македония”?

Отговорът е пределно ясен: Защото ако този речник бе влязъл в употреба преди сключването на договорите със София и Атина, Скопие нямаше да получи гръцка виза за НАТО, а българското правителство едва ли би приело договора за приятелство.

24 часа след декларацията на СДСМ, в интервю за македонския тв канал 1 ТВ, Зоран Заев си позволи изявление, което граничи със скандала. Веднага след завръщането си от Благоевград, където заедно с Борисов отбелязаха 115-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, той застана пред телевизионните камери и каза: “Илинденското въстание е македонско и ако някой гражданин от България иска, нека да го чества…”

Нямам илюзията, че българското МВнР незабавно ще реагира и ще привика македонския посланик в София, за да протестира поне срещу изявлението на Зоран Заев. Но се надявам, че управляващите ни най-после ще прогледнат за една горчива истина: С написания на крак договор за приятелство с Република Македония на 1 август м.г. България направи щедър жест към македонистите в Скопие, без никакви гаранции, че те ще прекратят присвояването на българската история.

Ако след изявлението на Заев не отговорим на Скопие по дипломатическите канали и отново си замълчим (както унизително сме мълчали стотици пъти в последните сто години), след влизането на Македония в НАТО ще получим нова порция исторически претенции.

Велизар Енчев