Много се забавлявам през последните дни с коментарите на грантовите анализатори по животрептущи български и международни сюжети.

Удивително е как степиндиантите на „Америка за България“ могат да интрепретират един и същ процес по коренно различен начин – в зависимост само от това дали се вписва в идеологическата им щампа или излиза от нея.

Ето само три примера:

1. Когато Росен Плевнелиев предлага референдум, въпросният референдум е „автентичен израз на волята на гражданското общество“, „решителна стъпка към тотална промяна на политическите правила“, „страхотен удар срещу задкулисието“. Когато обаче референдумът е предложен от СИРИЗА, този референдум е „див популизъм“, „типичен пример за гръцки мързел“, „отказ от свещените правила на ЕС“ и, разбира се, се прави „от агентите на Путин“.

2. Когато Георги Близнашки се въргаля по жълтите павета и вувузели до несвяст срещу правителството на Орешарски, той е „символ на гражданското общество“, „достоен за подражание гражданин“, „смел борец срещу модела Кой“. Когато същият Близнашки се прикрепя към ДПС, моментално става „комунистическа гад“, „предател неден“, „неразривна част от модела Кой“.

3. Когато българи протестират срещу увеличението на цената на тока /началото на 2013-та/, това са „тъпи“, „необразовани“ „манипулирани“ същества, които нищо не разбират от законите на пазарна икономика.

4. Когато арменци протестират срещу увеличението на цената на тока/юни 2015г/, това са „смели граждани“ и „безкомпромисни борци срещу диктатора Путин“. Както виждате, няма по-принципни същества от българските грантови анализатори!