Ако някой досега се е съмнявал, че управляващите се смятат за по-висша категория от гражданите и властите реагират само ако техните интереси бъдат заплашени, след хакерската атака срещу НАП те би трябвало да си променят мнението. И финансовият министър Владислав Горанов, и прокуратурата, и други „спецове“, трайно свързани с властта, дадоха всичко от себе си да минимизират проблема и да обяснят, че няма нищо страшно данни за доходите, имотите, заемите на всеки един от нас да се разпространяват свободно в интернет. НАП даже не си е направила труда да обяви информационната си система за критична инфраструктура, въпреки че там се съдържат чувствителни данни за цялото население и множество фирми. Обявеният за извършител на атаката Кристиян Бойков бе задържан за кратко, след което бе освободен, като бе дадено да се разбере, че дори може да се размине само с глоба. Премиерът го нарече „вълшебник“ и поръча да се види как може да бъде привлечен в държавната администрация.

В един момент нещата отиваха към държавни отличия, саркастично казано.

Лежерното поведение рязко се промени в момента, когато прокуратурата обяви, че Бойков е правел справки в базата данни по ЕГН за премиера Бойко Борисов, за главния прокурор Сотир Цацаров, за евродепутата Емил Радев и за народния представител от ДПС Делян Пеевски. Тогава хакването изведнъж стана киберрекет и кибертероризъм, заплаха за националната сигурност, ГДБОП отново бе пратена в офисите на фирмата, в която Бойков работи, а търговският й директор, който го защитаваше по медиите, бе арестуван за 24 часа.

Да оставим настрана всички съмнения, че експертите на прокуратурата са успели да декриптират компютър на работещ във фирма за IT сигурност, която ги е обучавала как да правят това. Както и съмненията доколко допустима като доказателство в съда е информация, ако тя е била извлечена в отсъствието на собственика на компютъра, неговия адвокат и поемни лица. Дори и фактът, че ЕГН-тата на тези персони години съвсем официално присъстваха в декларациите им по публичния регистър и не са никаква тайна.

И да се съсредоточим върху един аспект, който управляващите на всички етажи продължават да пренебрегват – открадната и изтекла в интернет информация е данъчна тайна. Един куп закони са написани, за да я защитават, като това задължение е изрично възложено на изпълнителната власт в лицето на НАП под страх от административна и наказателна отговорност.

Според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)  всеки български гражданин и всяка българска или чужда фирма имат право на „опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация“. Пак там е записано, че „органите и служителите на Националната агенция за приходите, експертите и специалистите и всички други лица, на които е предоставена или им е станала известна данъчна и осигурителна информация, са длъжни да я пазят в тайна и да не я използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения“. Нещо повече – законодателят е направил тежка процедура, която минава през съда, за разкриване на данъчна тайна, дори когато тя е необходима за разработки на службите и дори за наказателни производства.

В понятието данъчна тайна влизат банковите сметки, размерът на доходите, данъците и осигуровките, данните от търговска дейност, стойността и видът на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна. Както и всички други данни, получени от орган по приходите или служител на НАП при осъществяване на правомощията му, като справки, анализи, предоставяне на някаква информация на други държавни органи и т.н.

А какво изтече в публичното пространство по признание на НАП? Имена, ЕГН и адреси на български граждани, телефони, имейли, данни от годишни данъчни декларации на физически лица, от справките за изплатени доходи и осигуровки. Там са и данните за здравноосигурителен статус, за издадените актове за административни нарушения, за поискан и възстановен ДДС, платен в чужбина, информация от международния обмен на данъчна информация за български местни лица, служебни данни, получени от други институции в НАП, като Агенция Митници, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, НЗОК и т.н.

И тук стигаме до отговорността. Данъчната информация и нейното опазване в тайна е основополагащ принцип не само на данъчното производство, но и на държавността изобщо. Повечето хора са дисциплинирани и предоставят всичките си данни на данъчните, като разчитат те да бъдат опазени. При нарушения за органите по приходите, публичните изпълнители и лицата, които са престъпили това задължение, е предвидена административно-наказателна отговорност – глоба от 1000 до 5000, а в особено тежки случаи от 5000 до 10 000 лв. Така че безспорно отговорността за опазване на данъчната тайна в случая е единствено на НАП.

Факт е обаче, че същата тази власт се е постарала да направи законите така, че да има поле за субективно тълкуване. И ако примерно е ясно казано, че по Наказателния кодекс се наказва лице, което допусне да се изработи некачествена продукция, то няма същото ясно послание, ако някой допусне изтичането на данъчната тайна за 5 млн. българи.

Просто е удобно да има затвор за некачествен гардероб, машина или кашкавал, но не и за такова тежко престъпление като разкриването на данъчната тайна. Да се чудим ли тогава защо финансовият министър изобщо не се смята за отговорен за безпрецедентния теч в поверено му ведомство и смята, че няма никакъв проблем, че шефът на НАП продължава невъзмутимо да се наслаждава на отпуската си. Че дори премиерът Бойко Борисов напълно неглижира случилото се и обяви, че няма да има наказани от приходната администрация, защото тя си работела много добре.

Какво тук значи някаква си данъчна тайна? Какво тук значат някакви 5,1 млн. българи? Важното е да сме здрави, както напълно сериозно коментира финансовият министър.

Александър Александров, в . „Сега“