„Ако организмът е болен, той трябва да се лекува, но ако е смъртно болен, терапевтичните усилия са безплодни“. Така пред БНР психологът, богослов и политически анализатор д-р Николай Михайлов коментира темата – има ли воля сред управляващите да преборят корупцията. „Знаете ли какво мисля аз за нашия ГЕРБ, Бойко Борисов и неговите хора, които са някак си на прицел сега в предизборната ситуация. Аз мисля, че те не могат другояче. Това, което се коментира публично във връзка с тяхното поведение, на отделните му представители, имотните им саги и т.н., е просто проява на един факт, който може да бъде осъзнат лесно и то от самото начало, а той е, че те не могат да играят демократичната игра“, каза още д-р Михайлов в интервю за предаването „Хоризонт за вас“.

„Това са хора, които са събрани около фигурата на един човек, който не е лишен от известни умения да управлява други хора, но произхождащ от здрачната страна на българската публичност. От нива, които, тъй да се каже, са по начало под знака на голямото съмнение. Говоря за биографията на г-н Борисов. Той е възпитаван като силов играч и е възпитаван все пак от обстоятелствата като човек, който има инстинкт да се бори с конкуренцията по един начин, който не е нито рационален, нито прозрачен, нито демократичен в новоевропейския смисъл на думата“.

„Сега обаче, когато формацията „Борисов – ГЕРБ“ е в някаква опасна фаза на възможна загуба на избори и начало на упадък, който може да се окаже необратим, паниката нараства, защото всеки прецедент на корупция повлича системата. Натискът отвън поражда нещо като хаос, защото системата е корумпирана и извлеченият прецедент повлича едни след друг аналози на същия този прецедент“.

Описва се една картина пред погледа на публиката. Това не е нещо, което тя не знае, но е нещо, което не е свикнала да вижда разгърнато в медийното пространство. Тогава паниката на уволнението, което самозащитно Борисов предприема, е двуостра – от една страна той прави нелеп опит да чисти собствените си обори, от друга, докато ги чисти, той изхвърля хора и става ясно, че той първо косвено признава вината на тези хора, защото не може да ги защити публично, а не може да ги защити публично, защото те са незащитими. От друга страна, трупани един след друг в общата картина на противоправно поведение или неморално поведение, те описват една картина на корумпирана система на власт, допълни още анализаторът.