Как по никой друг показател Еврокомисията не забеляза, че България е заприличала на други европейски държави, освен по организираната престъпност? Написа го лани в последните си доклади с добри чувства към правителството на Бойко Борисов, за да му даде бонус преди европредседателството. Вярно е, че така направи лоша услуга на България, но поне й даде идея да се огледа какво се случва в други европейски държави, където организираната престъпност се е сраснала с властта.

Трябваше да падне мостът „Моранди“ в Генуа, за да си спомнят италианците, че през 60-те години обществените поръчки за строителство на големи инфраструктурни обекти са се печелели редовно от мафията. Тя пък имала навика да бърка бетон с по-малко цимент и повече пясък, за да печели от икономии за сметка на пътната безопасност. Душите на 43 загинали под циментовото срутище на моста произнесоха присъда над италианската държава и обществото, търпели корупцията на високо равнище.

Душите на 17 загинали след скока на автобус в пропаст край Своге, пътувал на прав участък по прясно ремонтиран път, зоват обществото да се опомни, че държавата отдавна не му принадлежи, а се е поставила в услуга на фаворизирани фирми, които редовно печелят обществените поръчки за пътно строителство. Една от тях е „Трейс груп“, която не вижда недостатък в своята работа. По чисто съвпадение, когато е приключила ремонта през 2014 г. на злощастния участък, излезе първият и единствен засега общ за целия ЕС антикорупционен доклад на Еврокомисията (Барозу), в който за България се изтъкваше специално „общественото усещане, че няколко фирми доминират на пазара на обществените поръчки в области като пътното строителство“.

Освен това се добавяше, че „според получените сведения организираната престъпност в България се ползва с протекции чрез корупцията в публичната администрация, съдебната система, полицията и митниците“, и се стигаше до извода, че „организираната престъпност продължава да упражнява влияние върху икономиката“.

Следващата Еврокомисия (Юнкер) реши да се справи с българската организирана престъпност, като притвори очи и я приравни до средноевропейското равнище. Така й отпадна една грижа, знаейки, че значителна част от еврофондовете отива точно в ръцете на разбойници, обгрижвани от властта. Неслучайно Юнкер отмени писането на общи антикорупционни доклади, макар че вторият бе готов през 2016 г. Брюкселските чиновници се притесниха да не излезе наяве, че мълчаливо са станали съучастници във веригата еврофондове – корумпирани правителства – организирани престъпници. Точно по това време българският строителен контрол е приемал без забележки ремонтирания участък край Своге.

Съвпадението с брюкселските терзания е само по време, защото финансово конкретният случай няма връзка с еврофинансирането. Но тъй като хората не могат да си менят нравите, няма съмнение, че същото старание са влагали и при пътното строителство с еврофондове на други места. Достатъчно е да се види състоянието на магистрала „Тракия“ в чисто новия Бойков участък, където кръпките и неравностите са повече от овехтелия Живков участък. И там може да излетиш от пътя заради „несъобразена скорост“, ако не съобразиш навреме, че това не е истинска магистрала, а нейно подобие. Разликата вероятно може да се измери с разликата между усвоените и присвоените еврофондове.

Еврократите би трябвало да контролират качеството, но както каза на „Сега“ източник, познаващ отвътре техните маниери, те се интересуват главно от хартиените отчети, а не от асфалтовите.

По принцип Брюксел не може да огрее навсякъде и разчита на коректното поведение на националните власти. Тяхната порядъчност пък зависи не от целувките и прегръдките с председателя на ЕК, а от общата криминогенна среда, в която са потопени. Как българските власти контролират личи най-добре от първите сигнали на независимата прокуратура, които бяха излъчени от нея след трагедията край Своге. Ден по-късно тя вече знаеше виновника – шофьорът на автобуса, който карал с бясната скорост от 53 км/ч извън населено място, където изрично е поставено ограничение от 40 км/ч, защото пътят е с хлъзгава настилка и вече е установена концентрация на произшествия.

По този начин прокуратурата замете следите на своята несвършена работа, защото е трябвало много по-рано да се сезира и да установи по каква причина властите са обявили една обществена работа за добре свършена, а след това са сложили за собствено оправдание предупреждение, че там има сериозна опасност за живота на пътуващите. Вместо да провери връзката между възложител и изпълнител, както и защо точно този изпълнител печели толкова често обществени поръчки въпреки съмнителното качество на строителството си, прокуратурата се разтовари от главоболия, като се нахвърли върху шофьора, който също е потърпевш от нейния колаборационизъм. Как да не вярваш после на записи от подслушани разговори, в които за връзката между премиер и главен прокурор се използва репликата „Ти си го назначи“.

Забележителна е пъргавината на главния прокурор Сотир Цацаров, който реагира еднакво енергично на дребния инцидент с триколката в Харманли и бащата на президента Румен Радев и човешката трагедия край Своге. И в двата случая той бе по-близо до очакванията на премиера Бойко Борисов (който е в студена война с президента, но е в топли отношения с определени фирми), отколкото до обществото (което очаква от магистратурата преди всичко справедливост). По всичко личи, че пътното строителство не е в ръцете на Агенцията „Пътна инфраструктура“, както не беше в ръцете и на нейния злополучен предшественик фонда „Републиканска пътна инфраструктура“ – закрит заради аферата Батко и Братко. Сега може да се каже „Случаят е приключен – забравете!“. Но историята постоянно ще се повтаря, щом виновните не биват наказвани, а укривани. Държавата става част от организираната престъпност, след като е в сделка с нея – налива й парите, а след това покрива далаверите й. Неслучайно бившият американски посланик Джеймс Пардю констатира, че „организираната престъпност в България е твърде видима и твърде добре организирана“.

Където и да погледнеш, все това виждаш – проблемите идват от симбиозата между управляващи и престъпници. Дори може да се каже, че България има един истински проблем – безнаказаната управляваща престъпност. Достатъчно е той да се реши, а после и другите лека-полека ще си намерят решение.

Паметни са думите на премиера Борисов, който на правителствено заседание през януари 2013 г. каза: „Асфалт не се яде, но без асфалт няма ядене“. Мафията ще се подпише под всяка негова дума, защото се храни и с асфалт, и с бетон, и с каквото й падне.

Светослав Терзиев