Диана Найденова, НТВ: Искам да си представите как 600 000 работещи българи, които произвеждат, правят нещо в тази икономика… тези хора – хора като мен, като вас, вземат 400 лева на месец. Хайде представете си – как ще живее Горанов с 400 лева на месец.

Владислав Горанов, МФ: Затова се съгласихме да направим правителство в толкова неконсистентна политически среда и между 4 партии, които, като изключим ГЕРБ и Реформаторския блок, се намират в много различна геометрия на политическото пространство.

ДН: Политическо говорене, което не дава никакъв отговор на въпроса как би живял Владислав Горанов, ако не беше Стопанската академия в Свищов, докторат на УНСС и след това член на ГЕРБ?

ВГ: Той преди това е завършил Математическата гимназия в Плевен. Българските деца трябва да разберат, че комунизмът приключи много отдавна. Всеки трябва да инвестира в себе си и българското общество трябва да си подреди отделните социални системи, заради които съществува, за да подготви хората за новите реалности. Защото ако преди 25 години държавата искаше да взема 100% от решенията вместо хората – къде да учат, след това къде да отидат да работят…

ДН: Днес хората са свободни да вземат решенията за себе си – в това сте прав.

ВГ: Тук Данчо Цонев теологично би го разказал така.

ДН: Защо пък Данчо Цонев? Хайде, пак ще ви вържат с ДПС.

ВГ: Защото е доктор по теология. Нищо, доктор по теология е.

ДН: Друг пример нямате ли?

ВГ: Не познавам други доктори по теология. Йордан Цонев – народният представител.

ДН: С него така ли се познавате, както с Пеевски пихте кафе?

ВГ: Не, с Цонев не сме пили кафе.

ДН: Какво би казал докторът по теология Данчо Цонев?

ВГ: Докторът по теология Цонев ще ви разкаже, че единствено на хората Господ, за да ги превърне подобни на себе си, им е дал възможността да разбират и да разсъждават.

ДН: Това не е задължително да си доктор по теология, за да го знаеш. Един работлив, но човек, който не е завършил висше образование, човек на наемния труд, който живее с 400 лева на месец, Горанов, как да ги разпредели?

ВГ: Ярослав Хашек, който е написал „Швейк“, му взимат интервю – не Диана Найденова, но друг журналист, и той един трикрак стол – той всъщност е четирикрак, но е счупен, го подпира на стената, за да не се клати. И в този момент журналистът, но не Диана Найденова, го пита: Добре де, защо толкова аскетично се отнасяте към материалните неща? Нямате ли друг стол? Този не виждате ли, че единия му крак липсва и се клати? Той тогава шеговито се обръща и казва: – Не го гледай, че този стол е с три крака, единият липсва и се клати, той можеше без два.

ДН: Това е една чудесна история, но ако вие трябваше да живеете с 400 лева?

ВГ: Щях да положа всички усилия и това полагам по отношение на тези, които носят непосредствена отговорност за моето семейство, за моите деца, да им обясня, особено на децата, и затова ходим на курсове, примерно, в Софийската математическа гимназия всяка сутрин в съботния ден, за да им покажа, че само с труд може да се постигне.

ДН: Как се живее с 400 лева? Вие не се опитвате да ми разпределите тези пари.

ВГ: Трудно. Е, как да ви разпределя малкото? Ето, вижте моята роля да разпределям професионално един малък бюджет.

ДН: Събирайте си приходите, Горанов!

ВГ: Работим, работим, Найденова. 5 милиона имаме повече януари и февруари 2015 спрямо 2014.

ДН: какво ще е първото плащане, което ще направите, ако живеехте с 400 лева сега, когато навън вали сняг?

ВГ: Какво бих платил? Бих платил, както и повечето българи биха го направили, бих платил курса по математика на големия син – това бих платил.

ДН: А тока, парното?

ВГ: Бих опитал да си платя всички сметки, докъдето остане.

ДН: А, тоест вие първо курса и след това ЧЕЗ, така ли?

ВГ: Първо на Столичната математическа гимназия.

ДН: А ако ви дръпнат шалтера? Ако нямате ток?

ВГ: Невинаги е имало ток.

ДН: Леле, какъв аскет стои срещу нас!

ВГ: Не, но вие ме бутате в посока да ви дам отговор какви са ми приоритетите – аз ви ги дадох.