Следих по медиите отминалата президентска предизборна кампания. Тон за воденето й в арогантен стил дадоха Бойко Борисов, Цветан Цветанов и приближените им лакеи. Развихрили се като гладиатори, те заплашваха и внушаваха на избирателите, че ако не бъде избран предложеният от тях кандидат, за държавата ще настъпи апокалипсис. По време на кампанията имаше два телевизионни дебата между Цецка Цачева и ген. Румен Радев.

По повод първия прочетох статията „Хитрата сврака с двата крака“. В нея авторът уличава и разобличава Цачева в нечестност и кариеризъм. Сочена като ренегат от комунистическата партия, където е членувала за прикритие. При втория телевизионен дебат Цачева направи опит да започне с активно настъпление, нападайки ген. Радев, че е приел подкрепата на БСП. На този упрек той умно й отвърна, че приема подкрепа от всеки честен българин, защото се е обрекъл да служи като президент на целия народ, а не на отделна партия. И изведнъж, по никакъв повод, тя се просълзи и започна да обяснява как късно от баща си научила, че през 1952 г. на дядо й Иван била изпълнена от комунистите смъртна присъда. Бил осъден като привърженик на БЗНС „Н. Петков“.

Гледах и гневно се възмутих от наглата лъжа. Родом съм от Ловешкия край, жив свидетел и участник в събитията от онези години. Прочетох и други статии с призив Цецка Цачева да каже истината за дядо си. Кога, къде и в резултат на какъв процес е произнесена смъртната му присъда, в какво е бил обвинен? Г-жа Цецка Цачева няма да ви каже истината за убийството на дядо си. Защото нагло и „откровено“ лъже! Намери дори журналист, който пусна статия под заглавието „Цачева работила 7 години в сградата, където измъчвали дядо й. Една потресаваща история защо родителите й са крили от нея за жестокото убийство“. Трудно ми е да си обясня и да приема как журналист с чиста съвест може без скрупули и без свян да лъже. Това ме задължава да разкажа истината. Защото съм участник в събитията по това време като разузнавач от Държавна сигурност в Ловеч. В тези органи постъпих на 1 септември 1948 г. и служих до 1 септември 1950 г., когато получих назначение за следовател в Следствения отдел на ДС в София.

Като разузнавач в Ловеч оперативно обслужвах всички села в бившата Ловешка околия с цел откриване и пресичане на всякакви враждебни прояви от политически характер срещу властта. По мое време, а и до промените през 1989 г., процеси за съдене на възрастни хора като привърженици на Никола Петков, след забраната й със закон, в бившата Ловешка околия, в която попада и с. Драгана (родното място на Цачева), не е имало. Във времето от 1948 до 1952 г. в Ловеч се състояха три съдебни процеса по линия на забранената младежка земеделска организация, наричана ЗМС „П. Сърбински“.

Първата група бе разкрита през 1949 г. от разузнавач Цачо Петков. По нея задържахме 11 лица: един от Ловеч, четирима от с. Дойренци, трима от с. Соколово и трима от с. Голец. Създадена бе на идейна база, за въоръжена борба срещу законната власт. Сред задържаните двама бяха на възраст 37 и 38 г., останалите – между 19 и 23 г. Втората група бе разкрита от мен през 1950 г. И тя бе създадена на идейна база, за въоръжена борба срещу властта. По нея задържахме за разследване 6 лица: двама от Ловеч, трима от с. Лисец и един от с. Прелом. Всички бяха младежи на възраст от 19 до 27 г. Третата група бе разкрита също от мен, но бе реализирана като операция през 1951 г. от моя заместник. Създадена бе също на идейна база, за въоръжена борба срещу властта. За разследване са задържани 7 лица: един от Ловеч, един от с. Продимчец, четирима от с. Хлевена и една жена от с. Смочан. Най-възрастният сред тях е на 41 г., а останалите – между 18 и 25 г.

Смъртни присъди не са издавании по трите процеса. След закриването със закон на земеделската дружба „Н. Петков“ и на ЗМС „П. Сърбински“ в бившата Ловешка околия с над 35 села, с налични организации за възрастни и младежи, само в 4 села и в града техни последователи дръзнаха да нарушат закона и да създадат нелегални структури за борба против властта. В тях имаше отделни лица от други населени места. В повечето села в бившата Ловешка околия, включително и в родното село на Цецка Цачева, не е имало нелегални организации от привърженици на „Н. Петков“ и на ЗМС „П. Сърбински“. Поради което в посочения период не е имало задържани или съдени за конспиративна дейност.

Принуден съм да се спра и на други привидения на журналиста Иван Бутовски, отразени във в. „168 часа“, където пише: „… Сега четете повече за борбата на горяните, в която се е включил Иван Цачев и заради която намира смъртта си… Иван Цачев заедно с другите осъдени е бил заключен в сградата на днешната община в Плевен, в нея се е помещавал местният щаб на ДС.“

Това е съзнателна инсинуация

Първо. През това време в Ловешкия край не е имало горяни, бих подчертал – нито един. Лансираната в статиите и от Цачева теза, че нейният дядо Иван Цачев през 1952 г. е убит като сподвижник на БЗНС „Н. Петков“ и помагач на въоръжена нелегална „горянска“ група, водеща борба срещу властта, е преднамерена лъжа за прикриване на неудобната за нея истина, че Иван Цачев е убит при опит за задържане заради криминално престъпление. Дядото на Цачева не може да се включи в нещо, което го няма, което не съществува.

Второ. В годините от 1947-а до 1954-а в Ловешко, Троянско, Севлиевско и Габровско върлуваше опасният криминален престъпник Грозю Грозев, наричан „Каскета“, родом от карнобатските села, излязъл от затвора заедно с освободените политически затворници на 9 септември 1944 г. През 1946-1947 г. извършва обир с убийство и отново минава в нелегалност. Впоследствие, заради дръзки грабежи и убийства, ръководството на МВР разпореди по неговото залавяне и обезвреждане да работи ДС.

Трето. Освен по опасния рецидивист „Каскета“, разузнавачите от ДС в Ловеч работехме и по разкриване и залавяне на трима полицаи, успели да избягат след осъждането им от Народния съд за убийства на партизани, и по избягал с оръжието си курсант от ВВУ в Долна Митрополия. Единият полицай, чието име не помня, беше от западните села на Ловешка околия. Избягал от конвоя, когато го откарвали за изпълнение на смъртната му присъда, издадена от Народния съд. Другият беше Вълчо Узунов от с. Къкрина. Като полицай, участвал през 1943 г. в убийството на партизаните Димитър Кочев от с. Дъбрава, Тодор Табаков от с. Горно Павликени, Дашо Лалев от с. Брестово и Дешка Йорданова от русенските села, работничка в Габрово.

Третият бе Вълко Генов – полицейски подначалник от с. Горно Павликени. Осъден за участие в разследване и побой на задържани ремсисти. Заловен бе през 1954 г. Габровчето, на когото не помня името, през 1949 г. избягва от ВВУ в Долна Митрополия със зачисления му автомат. На следващата година получихме сведение, че се е обадил на близките си от Италия. Това са били нелегалните в бившата Ловешка околия в онова време, но те не са „горяни“, а убийци, избегнали възмездието на народа. Имам спомен, че през онези години в с. Драгана се извърши убийство при опит на милиционери да задържат по някакъв повод местен човек. Той се възпротивил и ударил единия от тях.

Другият бил принуден да го простреля. За този случай през 2015 г. питах Марин Йотов, родом от с. Драгана, за уточняване на човека. Той потвърди, че става въпрос за дядото на Цецка Цачева. Всяко политическо убийство има специфични атрибути. Първо, да е извършено при осъществяване на нелегална дейност. Второ, убитият да е член на нелегална организация или група за борба срещу властта. Трето, да е станало при обстоятелства, сочещи дейност, свързана с нелегални. Четвърто, да е извършено от органи на ДС, или под тяхно ръководство. Видно от посочените факти, при убийството на Иван Цачев липсват основните атрибути, определящи го за политическо. Поради което то спада към убийствата от общ характер. Защо въпросът за убийството на дядото на Цачева се поставя, след като са минали повече от 60 години? Госпожата е юрист, според Борисов „феномен“ в тази област. Можело е въпросът да бъде повдигнат много по-рано, когато е имало живи свидетели. Защо това става в предизборната кампания?

Що се отнася до гроба на убития дядо на Цецка Цачева – отново загадъчна мистерия. Неизвестен. Не е имало причини бащата на Цачева да не погребе своя баща в родното село. Освен да е отказал да стори това по някакви сериозни съображения. Българският народ трябва да е благодарен на онези над 2 млн. избиратели, гласували за ген. Радев. Защото с гласа си спасиха държавата от „майката“ на нацията, която щеше да надмине по некадърност, нечестност и недостойнство стократно Росен Плевнелиев.

Веселин Стойков