И така – вече е окончателно – в България щели да дойдат няколко десетки танкове на НАТО. Признанието дойде от министъра на отбраната Николай Ненчев, бодър евроатлантически земеделец, който би бил готов да приеме и ядрена установка у нас, стига това да накара Йенс Столтенберг да се усмихне и да го потупа ласкаво по рамото.

Ненчев го потвърждава със същото самодоволство, с което грантовата интелигенция го отричаше само няколко месеца преди това. Очевидно е, че ни смятат за пълни идиоти, очевидно е, че разчитат в народа да не е останал никакъв протестен потенциал, никаква възможност за съпротива срещу това национално предателство.

Когато преди няколко месеца стана ясно, че танкове у нас ще има, тогава цялата канонада на „либералната“ преса бе насочена към това да ни убеди как това е една лъжа, как нищо такова не се очертава на хоризонта. То заради това народът като види как десен анализатор отрича нещо, веднага почва да копае землянки, защото е наясно, че скоро някаква политическа чума ще се появи ненадейно.

Ето защо предлагам още отсега столичната организация на ДСБ да подготвя стриптизьорки, които да хвърлят цветя върху освободителите и да ги посрещат с хляб, сол и уиски „Дива коза“. Незабавно да бъде свикан митинг от „умни и красиви“, а Иво Инджев и Огнян Минчев да бъдат водещи на шоупрограма „Танковете, които чакахме като оргазъм“. „Протестна мрежа“ може да се прекръсти на „Фемен – България“ и нейните членове да лъснат в своята евроатлантическа голота докато посрещат с китки натовската военна техника. Представям си как Радан Кънев посреща със сълзи новите освободители, а група от анонимни депутати от ГЕРБ създава групировката „натовска държава“. Велики времена ще бъдат!

Само допреди една седмица някакво трио от анализатори, очевидно пропуснали да си пият хапчетата навреме, ни уверяваха, че командният център на НАТО у нас ще е чисто логистичен, едва ли не само някакво символично присъствие. Сега разбираме, че ще има танкове, утре няма да се учудя, ако пратят и самолетоносачи. И това е в страна, която има повод за гордост заради това, че никога не е допускала чужди войски на своята територията. По времето на комунизма дори у нас нямаше съветски танкове, а сега кликата на безгръбначните е готова да дава земи, бази, територии в името на това да си подсигури грантовите хонорари.

И днес вече резултатът е налице – танковете нахлуват в България като знак за това, че българската политика окончателно е изула гащи. И само да ви споделя – всякакви приказки за евроатлантически ценности и съюзнически ангажименти са начин да се напудри безумието, да се придаде лустро на предателството, да се отвори път на агресията срещу Русия и то от наша територия. Това се прави в разрез с мнението на повечето българи, които не искат тази война, нито пък биха се подписали под това, че Русия е някаква заплаха за вас.

И, да, колкото и да са озлобени грантаджийките и да говорят за хибридна война, те не могат да скрият факта, че са едно истерично малцинство. Само че те вече пускат танкове на наша територия. Какво ще следва утре? Ще дадат ключовете за президенството на американската посланичка? Кой прави страната ни заложник на външни интереси, които искат Европа и Русия завинаги да влязат в политическа зима.

Което ми напомня – нали войната била „хибридна“. Поне така твърдят либералните медии. Един от журналистите от тези медии нарече протестиращите срещу НАТО – „хибридчици“. Тоест – защо им е военна техника тогава. Нали хибридната война не била като онази другата война? Там им трябват по-скоро батальон от интернет-тролове, а не фактическо въоръжение.

И точно тук е времето да поставим големия въпрос за подлостта. На кое да вярваме – на усилията за постигане на мир, което демонстрират Меркел и Оланд или на придвижването на танкови части на наша територия? И защо Европа винаги се загрижва за мира, когато вижда как украинската армия търпи поражение след поражение, а опълченците са на път да извоюват нова територия? Това ли ще е новата геополитическа игра – едната ръка търси мир, а другата придвижва танкове. Цялата изсипана и изписана злъч вече показва едно – светът се променя. Променя се неудържимо. Танковете са начин тази промяна да бъде спряна. Тоест – местните ни безгръбначни са част от опита за диктатура на статуквото. Те знаят да чуват единствено танковете, но не и гласът на хората.

Значи ще бъдат много изненадани, когато този глас прозвучи.