Четете, братя врабци и цанцугери! Четете, вие, агънца-багънца, кокошчици и прочее медийни мисирчета и други добичета! Четете и учете се! Тъй се пише, ако ви е мил животецът, ако искате да добрувате, да ви е широчко около вратленцата, властта да ви люби и обгрижва, с почести и слава да ви обкичи, парици да придобиете и да се възрадвате по Коледа с дебел самун и парче сланина, щото – какво е свободата без тия хубавини! Четете „Правен свят“ от 17 декември и просвещайте ся! Четете великия славослов „Една година главен прокурор – 50 години Иван Гешев“!

Не знаем кой е авторът на това медоточиво творение, на тоз дитирамб, възпял блюстителя на правното безсъзнание и повелител на безправната мисъл в скъпото ни Отечество. Крие се той. От едната скромност ще да е. Тъй, тъй, скромността краси химнописеца, пък и от срам пази!

Хвала на анонимния списувател! Въздухът трепери от могъщата му реч! Как изкусно и сърцераздиращо описва той драматичните битки на своя обект (който всъщност е субект), изправен срещу страховити пълчища коварни и зли врази:

„Изразходени бяха и продължават да се изразходват огромни средства за атаки както лично срещу главния прокурор, така и срещу цялата институция, активирани бяха журналисти, медии, активисти, организации, политици, бизнесмени – всички обединени в общата цел да дискредитират Иван Гешев и да моделират публичния му образ в своя изгода. Противниците на главния прокурор и на институцията… осветиха сами себе си и дадоха да се разбере, че са готови на всичко и с всички средства да се борят срещу държавата“… И защо? „За да обслужват олигархията“. Аха. И още веднъж защо? Заради „елементарни страсти и обикновен страх“. Аха. Срещу заплащане! Аха. Де гиди подлеци, интриганти, страхливци и страстолюбци! Олигарси, госпожа Сийке!

Някак мимоходом, пътьом, by the way, en passant, авторът споменава недостойната репресия над обекта (който всъщност е субект). Защото Гешев е „най-изслушваният и привикван за отчет в Народното събрание главен прокурор“. Констатация, леко пренебрежителна към Парламента като репресивен орган, ама нейсе.

Но има един, който извиква истински смут, възмут и потрес в деликатната душа на житиеписеца:

„В общия хор на противниците на противодействието на престъпността… запя дори и самият президент Румен Радев, който с вдигнат в небето юмрук нарече прокурорите и Гешев „мутри“, само защото вършат работата си по-енергично от вижданото до сега“. Президентът пее, с вдигнат към небето юмрук! Малеййй! Абе, който може, си го може!

И тъй като разглежданото произведение, тоз апотеоз на високата словесност, е издържано в жанровата характеристика и стилистика на житийната традиция, редно е да видим отгде извира вдъхновението на автора, описващ с неподправена и безкористна съпричастност мъките и страданията, подвизите и победите на главния герой: „Любопитно е да отбележим, че годишнината от встъпването в длъжност на настоящия главен прокурор почти съвпада с друго важно събитие в неговия живот, а именно – честването на 50-годишния му юбилей“. Какъв щастлив съвпадък!

Следва прелюдия към апотеоза. С възшествието на Гешев, казва анонимът, „прокуратурата пое по един особен път“. Какво му е особеното на пътя не е ясно. Айде сега – излишни подробности! Важно е друго: „Една година по-късно изглежда, че Гешев спокойно може да се похвали, че е следвал целенасочено собственото си верую за единство и спазване на традициите“. Какво верую и кои традиции? И как така „изглежда“?! Нищо не изглежда! То е!

И най-сетне – поантата: „Въпреки атаките от враговете и жестокия отпор срещу действията на държавното обвинение, Иван Гешев успя да докаже, че е силен не само в думите си, но и в постъпките си, а постигнатото от него до момента начело на прокуратурата дава надежда, че оставащите 6 години до края на мандата му ще оставят името му в историята като най-енергичния и целеустремен главен прокурор, който има план и го следва без да отстъпва и крачка назад, напук на трудностите“. Yesssss! Публиката ръкоплещи френетически и даже напук!

Завършвайки тази скромна рецензия, искам да подчертая, изтъкна, натъртя и наблегна, че тайнственият автор, загърнат в плаща на своята анонимност, е зографисал любимия си обект (който всъщност е субект) с подкупваща искреност и невиждана гражданска смелост в тези мрачни времена.

Обаче! Целокупният читател се чудом чуди и тъне в догадки кой точно е авторът на този тъй прелестен, тъй пленителен опус, на този сладостен акатист, на тази величествена оратория. Дали е от Прокурорската колегия, или от академичните поклонници на Гешев, или някой бивш (ама много бивш) конституционалист, или пък професор по несъществующи науки? Или е просто някоя изпълнителна, трепереща душица, някоя малка сива мишчица, която си гризка сиренце в уютния капан и катадневно благодари на падишаха, че още не й е кръцнал главицата, щото челяд храни?

Ей, който и да си! Излез! Покажи се! Стори поклон на ощастливената публика! Дай знак! Мръдни барем с ушенце! Хайде де! Човек за едното красно име живее! Ето я наградата за твоето усърдие! „Златното цукало“ с огърлие, мечове и брилянти!

Мълчиш. Не отговаряш. Добре. Все пак ти благодаря, че заглавието не е „Иван Гешев – 50 години главен прокурор!“… Гран мерсаж!

Велислава Дърева, Дума