На 24 май президентът Румен Радев допусна първия си видим дипломатически гаф. При традиционното посещение при папата по случай Деня на българската писменост и култура в българската делегация личеше отсъствието на представители на Българската православна църква и на католическата общност в България. По традиция през последните 20 години представители на двете религиозни общности присъстват неизменно в делегацията. Отсъствието им постави редица въпроси, на които от президентството отговориха неубедително и с това задълбочиха гафа, вместо да го признаят и да приключат случая.

Веднага след тазгодишната визита при папата Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний постави въпроса за безпрецедентното отсъствие на представители на Българската православна църква. Още от Рим президентът Румен Радев отговори, че тази година е имало изискване на протокола на папата делегацията да бъде само държавна и светска. Само по себе си това изказване отвори още редица питания, защото подобна позиция на Ватикана би го изправил пред конфликт с Българската православна църква.

Ако действително имаше такова изискване, от президентството трябваше да попитат предварително папската администрация защо папата не желае да се види с православни духовни лица, а и с представители на католическата общност в България. Защото, освен духовен водач на католиците, папата е и държавен глава на Ватикана и като такъв едва ли може да определя състава на гостуваща му делегация. Съмненията, че от папската администрация изобщо са имали изискване в българската делегация да не присъстват духовни лица, се появиха веднага, защото Ватиканът е теократична държава и едва ли изчистеният светски характер на българската делегация е бил сред приоритетите на папата.

Няколко дни след злополучното посещение митрополит Антоний се срещна с папския нунций в София монсеньор Анселмо Гуидо Пакорари и след това обясни, че представителят на папата е заявил, че Ватиканът не се намесва в състава на държавните делегации, дошли на аудиенция при римския папа. Това отвори нови въпроси около посещението на българската делегация. След това изявление на митрополита съмненията, че Румен Радев е излъгал в Рим, започнаха да стават все по-основателни. Вместо да даде адекватен отговор на развитието на скандала, президентската администрация практически потвърди позицията на президента, изказана в Рим. В съобщение на президентството до медиите беше написано, че с открита грама от 20 януари 2017 г. на посолството на България при Светия престол са изпратени протоколните изисквания за състава на българската делегация за аудиенцията при папа Франциск на 26 май. Съгласно тези изисквания „в делегацията за срещата с папата могат да участват само висши държавни, правителствени и парламентарни представители от директор на дирекция нагоре“.

И тук въпросите стават още повече. Очевидно е, че президентството се опитва да прехвърли отговорността за гафа към грамата на посолството ни във Ватикана. Трябва обаче да се уточни, че посещението се организира от президентството, защото делегацията се води от президента. От 20 януари до 26 май е имало достатъчно време президентската администрация да се поинтересува защо папата не желае да приеме духовни лица, ако изобщо има такова негово изискване.

Посещението при папата е символно и на него нито се подписват споразумения, нито се водят преговори. То символизира и припомня мисията на св. Константин Кирил Философ във Ватикана, при която създателят на глаголицата убеждава Ватикана да нареди славянския език и славянската писменост до свещените латински, гръцки и еврейски езици. Св. Кирил е православен монах и затова присъствието на представители на Българската православна църква е неизменно при тези символни делегации. Неизменно е и присъствието на представители на българската католическа религиозна общност, които играят ролята на връзка между България и Ватикана. Затова, ако е имало изискване в делегацията да не присъстват духовни лица, защо президентството не е реагирало навреме и не е питало Ватикана или посланика ни във Ватикана на какво се дължи това изискване?

След прессъобщението на президентството посланикът на България във Ватикана проф. Кирил Топалов даде интервю за БНТ, от което стана ясно каква е ситуацията. Той обясни, че е информирал президентството кой да влезе от името на държавата, а не от кого да се състои цялата делегация. Желанието му е било делегацията бъде на високо равнище и затова в грамата е написал в нея да има представители на президентската, изпълнителната и законодателната власт от директор на дирекция нагоре.

Не е споменавал, че не трябва да има духовници. В голямата делегация, която отдава почит на гроба на св. Кирил, са включени митрополит Антоний, културни дейци и представители на католическата общност, но в делегацията, която влиза при папата и се състои от 11 души, те не са били поканени.

Въпреки ясното обяснение на проф. Топалов съобщението на президентството породи още въпроси, защото в него е записано, че в делегацията за срещата с папата могат да участват само висши държавни, правителствени и парламентарни представители от директор на дирекция нагоре. След като от администрацията на президентството са решили да спазват буквално инструкцията в грамата, какво прави на срещата съпругата на президента Десислава Радева? Тя не е нито висш държавен, правителствен и парламентарен представител, нито директор на дирекция. За разлика от американската първа дама, чиито функции са определени по закон, съпругата на българския президент няма статут. Тя е част от семейството на президента, както децата и родителите му. В този смисъл присъствието й при папата не само не е задължително, но и до голяма степен не е необходимо.

Не бих бил критичен към Румен Радев, ако той и екипът му не продължаваха да дълбаят в тази история и да поддържат началната си позиция, че вината е навсякъде другаде освен в тях. Далеч по-добре би звучало едно извинение още при възникването на казуса. Само по себе си то щеше да реши проблема. Като новоизбран президент, който преди да влезе в президентството, не е натрупал политически опит, Радев би могъл да допуска определени грешки. Може би това би се приело с разбиране от обществото. Лошо впечатление обаче прави отказът да бъдат признавани грешки. Защото, когато откажеш да признаеш грешката си, рискуваш да я повториш.

В този контекст идва и въпросът – защо президент без политически опит си позволява лукса да работи вече пет месеца без началник на пресцентъра си? Кой е написал прессъобщението и е очертал линията на публично поведение на президента по този казус, след като няма човек, който да отговаря за пресслужбата на президентството? Това е една от най-ключовите длъжности в екипа на президента, която стои вакантна от началото на февруари, когато Елена Йончева подаде оставка и се кандидатира за депутат. Кой координира медийната политика на президентството с другите институции? Кой общува с пресцентровете на другите държавни глави при официални посещения? Това са сериозни въпроси, на които трябва да бъде даден отговор или най-малкото да получат отговор през бързо назначаване на нов началник на пресцентъра. В противен случай това, което се случи във Ватикана, може да се повтори, но в много по-сериозен мащаб. А при подобни недоразумения, освен репутацията на българския президент, страда и репутацията на България.

Тома Биков, „Ретро“