Поредната предизборната кампания преполови, но партиите продължават да избягват директен и изчерпателен отговор на един от ключовите за избирателите въпроси – с кого и как биха управлявали след вота на 9 юни.

Макар опитът досега да сочи, че могат да се окажат доста гъвкави във възгледите си по темата преди и след изборите, засега повечето от сигурните участници в 50-ото Народно събрание се придържат към познатата стратегия – да казват на избирателите си това, което искат да чуват и да избягват обсъждането на детайлите, които биха развалили впечатлението.

Малките формации говорят за програмно правителство и формиране на ново конституционно мнозинство. ГЕРБ пък лансира завръщането на Бойко Борисов като премиер в кабинет, който да изкара пълен четиригодишен мандат. В този сценарий ДПС се позиционира като равен партньор във властта, докато „Продължаваме промяната – Демократична България“ – като опозиция.

Около всеки от вариантите има поредица от въпросителни, които политиците отказват да обсъждат. „Дневник“ обобщава заявките в кампанията досега.

Търси се трети

Досега лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е водил три правителства и винаги е управлявал с помощта на други политически сили, но при ясна доминация на партията му в парламента.

• Кабинетът „Борисов 1“: ГЕРБ разполагаше със 117 депутати и подкрепата на „Синята коалиция“, „Атака“ и РЗС;
• Кабинетът „Борисов 2“: ГЕРБ имаше с 84 депутати, правителството е избрано с подкрепата на „Реформаторския блок“, „Патриотичния фронт“, Български демократичен център и АБВ;
• Кабинетът „Борисов 3“: ГЕРБ беше с 95 депутати, правителството е избрано с подкрепата на „Обединените патриоти“ и „Воля“ на Веселин Марешки

Сега социологическите прогнози сочат убедителна преднина на ГЕРБ и сравнително малки разлики между втория, третия и четвъртия – „Продължаваме промяната – Демократична България“, ДПС и „Възраждане“. Останалите сигурни партии в следващия парламент са БСП и „Има такъв народ“. Според част от проучванията ГЕРБ и ДПС могат дори да се окажат с достатъчно депутати, за да имат нужното мнозинство за гласуване на правителство – 121.

Засега двете партии не потвърждават, че математическото мнозинство може да се превърне в политическо. Още преди старта на кампанията Бойко Борисов отрече категорично такава възможност:

И 150 депутати да имаме с ДПС заедно, пак няма да има правителство само от тези две партии след изборите.

Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ

В четвъртък (23 май) зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Рая Назарян, изключи от възможните партньори две формации – БСП и „Възраждане“. По думите ѝ мнозинство за правителство, този път скрепено с коалиционно споразумение, може да се търси или с подкрепата на бившите партньори, или с подкрепа от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Назарян обаче постави условие на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за общи действия – да се откаже от Асен Василев като финансов министър. Засега коалицията не дава знак, че може да отстъпи пред такова искане. Така, ако изборните резултати не позволяват двупартиен кабинет, третият за властта остава „Има такъв народ“.

ГЕРБ-ДПС имат възможност да преминат границата от 121 места в следващия парламент – било сами, било с помощта на „Има такъв народ“

Даниел Смилов, политолог пред „Дойче веле“

До момента нито ГЕРБ, нито ДПС, нито „Има такъв народ“ коментират публично такъв сценарий. Лидерите на ГЕРБ и на ДПС – Бойко Борисов и Делян Пеевски, обаче повтарят постоянно, че ключово значение за бъдещия кабинет ще е резултатът на изборите. Борисов даде знак за сближаването с ДПС, наричайки ги „ние“. В отговор Пеевски демонстративно му каза да не си прави планове за нова коалиция с „Продължаваме промяната – Демократична България“. На този фон близкият до ДПС журналист Илхан Андай открито говори, че най-вероятно ролята на обединението ще бъде иззета от „Има такъв народ“. От „Продължаваме промяната – Демократична България“ декларират, че биха останали в опозиция, ако ГЕРБ не се разграничи от ДПС.

Ще има ли кабинет „Борисов 4“

„Повече няма да съм премиер и не ми пука какво ще кажат“ – заяви преди малко повече от година Бойко Борисов. Две седмици след тези му думи – на 26 май 2023 г., той предложи за поста Мария Габриел. Преди нея при двата опита за съставяне на кабинет от страна на ГЕРБ последователно бяха издигани Даниел Митов и проф. Николай Габровски.

Година по-късно, в навечерието на шестите поредни парламентарни избори, водещите лица в ГЕРБ са забравили тези думи на лидера си и масово го лансират като „следващия министър-председател на България“. Именно обещанието, че ще има кабинет „Борисов 4“ е основна теза, както във всяка среща със симпатизанти на ГЕРБ из страната, така и във всяко интервю на представители на партията.

Тя бе затвърждавана от водещи партийни фигури като бившия председател на парламента Росен Желязков (16 май в Сандански), Цвета Караянчева (10 май пред „Нова телевизия“), Владислав Горанов (9 май пред БНТ), Делян Добрев (17 май от Хасково).

Пред симпатизанти в Самоков на 12 май Борисов лично за първи път спомена възможността да стане премиер. Две седмици по-късно, когато ГЕРБ представи управленската си програма, декларира, че е готов на преговори с всички парламентарни групи за пълен управленски мандат, но ако подкрепят приоритетите им. Същата теза Борисов развиваше при всички избори в последните три години, а по време на преговорите за кабинет тя динамично се променяше в зависимост от хода на събитията.

В същия ден той обвини бившите си партньори в купуване на гласове и пране на пари. Ключови фигури от партията му пък атакуваха „Продължаваме промяната – Демократична България“ за застоя в развитието на страната, неремонтираните пътища, за изпочупените отново жълти павета в София и т.н. Цвета Караянчева, която се очаква да се завърне в следващия парламент, заговори за „натискане на паник бутона и спиране на вятъра на промяната“, който щял да унищожи България. В същото време бившият председател на парламента Росен Желязков от Кърджали изтъкна, че след вота ГЕРБ ще управлява „с когото трябва и с когото може“, намеквайки за прокламираните от ДПС евроатлатически позиции.

Според наблюдатели ГЕРБ полага усилия да остави впечатлението, че досегашните управленски партньорства остават в миналото. Обвинения към брокерската коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ обаче имаше и преди изборите на 2 април 2023 г., след които Борисов, Петков и Василев си простиха и се споразумяха за общо правителство по силата на „джентълменско споразумение“.

От последните изяви на санкционирания за корупция от САЩ Делян Пеевски личи, че той иска да има водеща роля във властта, като през последния месец си позволи „да съветва“ и служебните министри – първо по казуса с болница „Мама и аз“, после за заплатите на университетските преподаватели, а тази седмица и за опашките по граничния пункт във Видин. Изглежда, че Борисов няма нищо против да му отстъпи такава роля и от Кърджали преди дни го похвали и декларира, че Пеевски и Караянчева, като водачи на листите в областта, ще направят много за града, но добави:

„Ще направим всичко възможно там, където са кметове на ГЕРБ и кметове на ДПС, хората да се чувстват добре.“

Предизборните престрелки от последните дни показват, че едва ли Пеевски би се задоволил да остане в „скритата власт“ – той не отрече твърденията на Асен Василев, че цели да стане премиер, но разкри, че този пост му е бил предлаган и от Христо Иванов – твърдение, което съпредседателят на „Продължаваме промяната – Демократична България“ отрече.

Има и друга опция

Според Първан Симеонов от социологическата агенция „Галъп“ идеята за завръщане на Бойко Борисов като премиер е закономерна, но по-скоро е за вътрешнопартийна употреба. Пред „Дневник“ той коментира, че четири години след началото на протестите срещу него лидерът на ГЕРБ излиза като победител, защото се реабилитира. Обществото обаче едва ли ще понесе формирането на кабинет на ГЕРБ и ДПС с премиер Борисов начело, макар партията да очаква такъв сюжет.

„От гледна точка на партийното надъхване – Борисов е длъжен да говори така. От гледна точка на политическата мъдрост и съобразителност – това не е много добра идея. Общото управление с ДПС без участието на прозападните легитимиращи фактори е сложна идея, каза пред „Дневник“ Първан Симеонов.
В същото време социологът не изключва възможността „прозападните фактори да не са монолитни“ и част от тях да подкрепят кабинет на ГЕРБ и ДПС.

„Фантазийни“ управленски формули

В хода на кампанията БСП лансира отново любимата си в последните години теза – че партиите в Народното събрание трябва да излъчат програмно експертно правителство, което „да изведе страната от политическата криза“.

Политическите правителства доказаха своята неефективност.

Атанас Зафиров, член на Изпълнителнителното бюро на БСП

По време на предизборен дебат в „Нова телевизия“, зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов определи тази идея като „фантазийна формула“. Нещо повече, лайтмотив в кампанията на партията е, че времето за политически експерименти е свършило и е нужна стабилност. Пред партийния актив в Сандански другият зам.-председател Томислав Дончев заяви, че според Конституцията първата политическа сила излъчва кандидат за премиер и ГЕРБ ще направи точно това, без повече експерименти.

От „Възраждане“ за първи път изтъкват готовност да преговарят с останалите политически групи. Доскоро основната теза на партията бе, че е готова да управлява, но самостоятелно. Групата на Костадин Костадинов обаче изключва разговори с ДПС, а за останалите поставя невъзможни условия:

• Спиране на военната помощ за Украйна;
• Вдигане на санкциите срещу Русия;
• Провеждане на референдум за еврото;
• Предоговаряне на членството на България в Европейския съюз.

„Има такъв народ“, която според социологическите проучвания ще влезе в парламента, си поставя един основен приоритет – търсенето на мнозинство за поправка на „вредните промени от сглобката в Конституцията“, както е записано в програмата на партията. Този приоритет бе припознат и от Ваня Григорова, която в интервю пред Нова телевизия заяви, че цел на „Солидарна България“ ще търси мнозинство за „отмяна на конюнктурните промени“ в основния закон.

Любопитното е, че срещу собствените си текстове заговориха и ГЕРБ и ДПС. В последните дни и Пеевски, и Борисов се обявиха срещу промените в Конституцията. Засега двете партии не декларират готовност отново да отварят Конституцията, като изключение прави зам.-председателката на групата на ГЕРБ Рая Назарян, която пред „Нова нюз“ намекна, че ако Конституционният съд отмени част от промените в шестата поправка, може да се мисли за нов законопроект за изменение на основния закон.