Димитър Цонев, БНТ: …Добре. Да ви питам, обаче, нещо любопитно – тук прочетох една обява във „Фейсбук“ на политолога Даниел Смилов – „Продава се средновековна крепост ново строителство“. Това е някаква шега с вас?

Вежди Рашидов, културен министър: Не мога да ви кажа. Не чета „Фейсбук“, извинявайте, ама имам сериозно отношение към сериозните неща в живота. Не чета „Фейсбук’, съжалявам, сигурно съм много изостанал.

ДЦ: Не, този наш колега е имал предвид, че се строят средновековни крепости нови, които след това влизат в някакъв търговски оборот, но ако искате да не говорим за новите крепости, да кажем нещо за съдбата на старите паметници. Примерно вашето мнение за този паметник пред НДК. В крайна сметка какво ще го правим този паметник?

ВР: Аз съм казал моето мнение. Няма такава държава, която си руши паметниците… Аз съм художник човек.

ДЦ: По-добре да бъде възстановен по някакъв начин?

ВР: По-евтино ще струва, ако трябва да бъда откровен.

ДЦ: Аз съм съгласен за парите, че по-евтино…

ВР: Има нови технологии, има жив автор – човекът си има авторски права, и да приключим с тази художествена самодейност, защото когато си купувам кола, като не разбирам от техника, си викам експерт. Аз смятам, че има Съюз на художниците, сериозни хора, прекрасни художници, има комисия от експерти, и нека малко и експертно отношение да има. Не може всеки втори така под емоции… Защо съборихме Мавзолея? Аз днес щях да направя восъчна фигура на Георги Димитров, и за бедната ми култура щях да късам билети. Щях да го направя от дефект – ефект. Лесно се събаря, г-н Цонев.

ДЦ: Трудно се строи.

ВР: Да. А хора, които една тоалетна не са построили, нямат правото да съборят и половин дърво. Трябва да си направил три, за да събориш едно. Не че не може в живота – ако се вземе такова решение, не е моя работа аз да го спирам, но не е хубаво събарянето. Аз не съм привърженик на рушенето, аз съм привърженик на създаването.

ДЦ: Добре, това е добра линия. Два, да не кажа политически, по-скоро статистически въпроса – не знам дали обърнахте внимание, сутринта едно изследване излезе на „Сова Харис“ по поръчка на вестник „Преса“. Два любопитни въпроса има вътре. Според единия хората не искат предсрочни избори… „Смятате ли, че за по-вероятно сегашния парламент да изкара пълния си мандат?“ – „Да, следващите избори ще бъдат редовни“ – 46% почти. Това може ли да бъде изненада, след като управляващите са толкова шарени и толкова много партии и коалиции влизат в едно управляващо мнозинство?

ВР: Аз се пазя да правя политическия изказвания чисто… Защото не съм и 100% политик… Ако това са процентите, аз смятам, че това е помъдряване на обществото. Вижте, улицата не може да ни държи непрекъснато на улицата. Който си играе с улицата, остава на улицата. Време е някъде да гласуваме доверие, да стабилизираме държавата, да седнем… В тежка икономическа ситуация…Това не го разбират. Аз всеки ден рева за бюджет на културата, защото моите творци имат нужда да творят. И ако всеки ден на всяко идване на власт сме на улицата и се клатим един друг, смятайте, че утре ще закрием някое министерство. Узряването е това – нека всички да се обединим. Вижте, ние тук като падне малко дъжд и ореваваме орталъка. Особено за това помагат моите приятели от медиите…

ДЦ: И сняг.

ВР: Да. Ама една драма настъпва, с ботушите се влиза в най-гадното място, ако може то да е най-черно. „Фукушима“, видяхте, цунамито измете един огромен град… Видяхте хората как се обединиха, цялата си мъка превърнаха в енергия, и както сега чувате – върнаха живота обратно, бавно влязоха, принесоха тежести и жертви… Вижте, дайте да се обединяваме. Тежки неща ще има. Никой не е по-силен от природата, но дайте да се обединим и да стабилизираме нашата си държава. Ще ядем хурката, както казват бабите, когато предат.