БНР, „Неделя 150“: Хайде да се гмурнем във вътрешната политика, доколкото сделката за ЧЕЗ представлява политика. Политика е обаче опитът на държавата да се намеси в тази сделка. Кажете, г-н Дончев, защо се налага това? Защо така изведнъж правителството заяви желание да участва в тази сделка?

Томислав Дончев, вице: Ще съм абсолютно откровен – поради липса на други особени механизми държавата, и в частност правителството, да се опита да овладее ситуацията. Като казвам да овладее ситуацията (имам предвид), създаването на обществено напрежение, вълнение, съмнение. Особено по отношение на услуга, която е електроснабдяването, не е въпрос, който може да се отмине с лека ръка. А и никой от нас не може да се държи като чиновник и да вдигне ръце, и да каже… или рамене; да вдигне рамене и да каже: в крайна сметка ние нямаме каквито и да било възможности; ние няма как по закон да влияем на тази сделка – такъв отговор не би бил удовлетворителен. По тази причина, малко или много извънредно, беше предприета подобна стъпка. Дали тя е безспорна – не, не е безспорна, абсолютно, абсолютно откровен съм. И аз самият мога да ви изтъкна аргументи за това. Решенията в такъв стратегически сектор като енергетиката не се вземат от днес за утре. Особено по отношение на участието на държавата. В едно подобно решение дори да се стигне до вариант, който предполага участието на държавата като съдружник, поставя всички останали български граждани, които са на териториите, обслужвани от другите енергоразпределителни дружества, в някаква степен в неравностойно положение – ако приемем, че държавното участие гарантира по-силен контрол и по-силни механизми за спазване на обществения интерес – защо това да е валидно само за една част от територията на страната?

БНР: Съвсем логичен въпрос ми се струва и на мене.

ТД: Точно така. Аз мога да поставя и други. Но ситуацията малко или много беше извънредна. Нямайки други механизми държавата да се намеси, се боя, че това беше единствената стъпка. Не безспорна, но до голяма степен безалтернативна. Разбира се, редно е да се отбележи, че ситуацията беше нагорещена, до голяма степен истеризирана, не и без участие на политически сили. Което, от една страна, да приемем, че е част от нормалния политически инструментариум – когато има напрежение, опозицията винаги провижда шанс да отбележи точка, съжалявам за спортната терминология. Но има страхове, има публични емоции, с които трябва да се внимава. Защото те не изчезват дори когато се смени политическата конюнктура.

…Знаете ли като принципен политически коментар – не че бягам от темата! – както казах, това е абсолютно легитимна политическа технология – да се трупат точки, да се търси предимство от слабостта на другия. И това се прилага. Аз винаги съм се опитвал, когато съм се явявал на състезание като изборите, когато участвам в подобна борба – дано изразът не е много драматичен – не да се опитвам да убеждавам, че другият е по-лош от мен, а че аз съм по-добър от него. Ще ми се това да бъде водеща технология по принцип… Между впрочем политиката, свързана със системното подклаждане на обществени страхове, е неекологична. Като казвам неекологична, имам предвид, че страховете, които влязат в обществото, те не отмират за година или две. И дори някой след година, две, три, четири или пет да влезе в ролята на управляващ, може да се наложи да успокоява страховете, които сам е посял.