Доскоро Доган, Местан и Пеевски ми приличаха на Светата Троица. Две ипостаси на високия дух, а третата призвана да свърши мръсната работа и да бъде разпната. Но нещо се обърка и разпнаха Отца, а възкръсна Светият дух…

Петър смени Павел. Петър е тайното име на Рушен Риза, един от триумвирата, който Доган сложи да управлява партията на мястото на прогонения Павел*. Предполагам, че навремето ченгетата не са били толкова извратени, че да кръстят някой от многобройните си доносници в турската общност Христос. Иначе перверзният мозък на Доган като нищо щеше да тури него начело на партията.

Но преди да говорим за инферналната троица в ДПС, да ви споделя нещо, което, струва ми се, засяга всички български граждани. Покрай Нова година имах възможност малко да помисля. Щото иначе от писане не остава време. И покрай драмите в ДПС и бездарния газов моноспектакъл на премиера стигнах до категоричния извод,

че живеем в напълно бандитска държава

Държава, в която човек не може да е сигурен нито за бизнеса си (Сашо Дончев), нито за живота си (Лютви Местан), нито за жената си (Ивайло Кръстев).

За протокола само ще отбележа, че проблемът на Дончев, така, както изглеждаше огромен, все пак Пеефски и две държави застанаха срещу него, като крайно се оказа, че не е проблем, а просто разход. Не мога да твърдя дали и кои отговорни фактори е включил Сашо Дончев в списъка си за новогодишни подаръци, но го допускам. Все пак трябваше да компенсира поне за каяфета на завършен имбецил, в който Комарницки изографисва Борисов ката ден: дебел, с лакома уста, нос като клюн на граблива птица, свински очички… Нищо интелектуално. Не твърдя, че има, но пък художникът не е длъжен да рисува само каквото вижда.

Та за ДПС, де. Повод за драмите в движението стана сваленият от Турция руски самолет. (За причините можем само да се досещаме.) От черната му кутия излязоха някои странни работи. Е, за повечето от тях и преди това се досещахме, но си е друго да има и доказателства.

Доган е и винаги е бил собственикът на ДПС

Той държи контролния пакет на етнокорпорацията. И я управлява като султан. Между другото, султаните, така както са били всесилни, често са ставали жертва на някой от евнусите си. Знаете ли как са ги охранявали при бръснене? „Когато бръснарят бръсне главата на султана, пазят го двама капуджии с оголени саби. А капуджиите ги пазят четирима верни дилсизи. А пък дилсизите ги следят шестнадесет още по-верни акънджии.” Та е естествено от такова султанско напрежение и да се пропиеш, и да се криеш като ханъма в сараите…

Местан беше сламен човек, мъжката секретарка на агата. Избутан беше напред да превежда политиката на ДПС на литературен български.

Изясни се, че протурското залитане на ДПС е било тактически ход. По време то съвпадаше с известно затопляне на руско-турските отношения – турски потоци и нам си какво… С публичната екзекуция на Местан външнополитическата ориентация на ДПС показно беше върната към вярната стратегическа линия. Въпрос единствено на историческо любопитство е дали Доган е бил агент на КГБ. Важното е, че се държи като такъв. Категоричността, с която беше направен външнополитическият лупинг, предполага тежка зависимост от Русия. Всъщност, ако се взрете по-внимателно, ще видите, че същата ръка май дърпа конците и на другата кукла. В спора между протурското и проруското крило на ДПС Борисов подкрепи второто. Този избор безспорно е проекция на по-фундаменталния избор – Русия или Турция. Борисов забрави, че Ахмет е наш съюзник в НАТО, забрави, че довчера беше добър наш съсед, забрави как на заседанието на Европейския съвет през септември убеждаваше европейските си колеги, че планът на Ахмет за създаване на зона за сигурност в Сирия е най-изгодният за Европа… И заговори как

Ахмет му звънял сто пъти да го натиска

обаче той не му вдигал… Изключително висока култура не само на политическо, ами и на човешко общуване. И вярвам, че това поне е истина. Защото той така направи и по време на кризата покрай КТБ и тръгналата по стъпките и ПИБ: „Искров ме беше търсил и аз не вдигам, защото не исках да се забърквам.”

Добре, че външният министър си води собствена външна политика, та малко компенсира.

Както и да се кълне Борисов, че не управлява с подкрепата на ДПС, че няма нищо общо с тях, фактите говорят за друго. „Бизнес интересите на ДПС така или иначе са на власт”, каза Местан и ние не сме склонни да му противоречим. Само едно не е ясно.

Поравно ли делят Бойко и групата на Пеефски, или по братски. Все пак ножът е у Бойко и допускам, че може да е и по братски. Шегичка.

Някои наблюдатели на процесите в ДПС заподозряха, че причината за разрива на ДПС с Турция са чисто икономически. Отдавна се говори, че турските служби проявяват нездраво любопитство към контрабандни канали за цигари, които водят от „Ислямска държава“ до висши политически и икономически фигури у нас. В подкрепа на това се изтъкват и две визити на главния прокурор в Турция, които останаха без всякаква легенда. И от друга страна, след провала на „Турски поток” май се появи нова надежда за „Южен поток”, наричан от премиера за благозвучие газов хъб. Не е тайна, че фирмите на Пеефски (ДПС) бяха сред големите мераклии да го строят. И не са загубили надежда. Дали ще възкръсне е сложен въпрос, но е факт, че българските власти продължават да изпълняват дейности по изграждането му под претекст, че не били уведомени писмено за прекратяването и Русия можела да ни съди…

Малко се отплеснах. Покрай скандалите в ДПС се изясни също, че Пеефски има далеч по-голямо влияние в ДПС от Местан. Именно той се обадил и съобщил на Местан, че трябва да подаде оставка. А когато Местан не спазил срока на ултиматума, Пеефски му свалил охраната от НСО. Значи се потвърждават и думите на бившата шефка на СГС Янева, че службите са под контрола на ДПС. Някога писахме, че ДПС е заплаха за националната сигурност. Но нещата вече се промениха. ДПС е самата национална сигурност. И медиите са под контрола на Пеефски, и ВСС, и прокуратурата, ключови предприятия и цели отрасли от икономиката… Все важни елементи на националната сигурност.

Всъщност, за медиите трябва да направим малка уговорка.

Юридически погледнато, медиите са собственост на Пеевски и неговата майка. Но фактически обслужват приоритетно Борисов. На практика положението е

въплъщение на Юлската концепция на др. Живков

за собственика и стопанина, с която Борисов вероятно е бил запознат лично от автора, докато му е масажирал ушите. Пеевски е собственик, а Борисов стопанин. И това е не от вчера, а от идването на Борисов на власт. Годишният доклад на фондациите „Медийна демокрация“ и „Конрад Аденауер“ за отношението на вестниците към партиите и политиците за 2012 г. констатира, че Борисов е рекордьор по положително медийно отразяване. В изследваните над 58 000 публикации в 7 всекидневника той е споменат 8031 пъти. Най-ревностен в подгъзването, според изследователите, беше в. „Телеграф“.

Според някои слухове в „Булгартабак” обаче нещата не били по Юлската концепция. Борисов бил и малко нещо собственик, казват някои. Но може и да не е така. В смисъл да не е малко. В крайна сметка за 20 години маса правителства не посмяха да продадат отрасъла, а той го направи. Такава решителност се възнаграждава, и то не с медали и ордени.

Да се върнем на пернишката драма в ДПС. От многото шум в движението единствената новина с реални практически последствия е завоят на ДПС от Турция към Русия и покрай това и пропукването на ледовете в българо-руските отношения.

Колкото до Местан, неговите петнайсет минути слава изтекоха. Политическата му кариера приключи също така внезапно, както и започна. Дали ще направи парламентарна фракция, или нова партия е въпрос без практическа стойност. Той е отлюспен и ще последва съдбата на всички български политически люспи.

Когато водата дълго влачи един голям камък, от него остава по-малък камък и песъчинки, люспи, които никога вече няма да станат камък. Известно изключение е може би АБВ, но то е само привидно. Голяма част от комунистите не приеха със сърцето си отгледания като тамагочи на партията Станишев. За тях автентичният лидер беше и си остана другарят Първанов. И подкрепата за неговата партия е проява на надеждата, че той рано или късно ще се върне в БСП и ще ги поведе отново. Както ги поведе след катастрофата с Виденов. Безидейното лидерство на Миков дава достоверност и ускорява една такава перспектива. Е, чудесата не се повтарят, но пък без вяра в чудесата няма надежда.

„Ораторът” Местан беше заменен от трима души, двама от които говорят българския като втори език. Иска ми се, преди да го забравим, да изчистим една заблуда в обществото. Наистина Местан е влюбен в словото си. Най-много обича да говори, но повече обича да се слуша. И му личи какво удоволствие си доставя да се слуша. На моменти се притеснявам, че може да стигне до край… То не бяха деструкции, то не бяха делегитимации, остатъчни легитимности, парекселанси, рецептивности, паронимни връзки и какви ли не финтифлюшки. Но това не го прави оратор. Това, което Местан прави, е кючек с езика. Той говори един „префърцунен български” (Георги Данаилов). Префърцунен не, ами… Дето писа колегата Спахийски, дори когато се налага да каже: “Ай сиктир, бе!”, той казва: “Не смятам за необходимо да обслужа проблематичната ви рецептивност…”

Местан е празнодумец. Като оратор той най-малкото е недостоверен. Още Аристотел, а след него и Цицерон определят трите стълба на ораторското майсторство или, както бихме казали днес, трите основни съставки на ефективната комуникация – етос, патос и логос. Етос е достоверността на комуникатора; патос – емоционалният ефект на комуникатора или посланието; логос – логиката на посланието. Според Аристотел етосът, достоверността на комуникатора, освен характеристики като стил на изразяване и език на тялото включва също скромност, чувствителност, загриженост за аудиторията, благонадеждност, репутация, правдоподобност, мотив на комуникатора, приятели, интереси…

Само по тази причина

няма как този етос да роди патос сред българския етнос

За турския не знам. Подозирам, че дори и да приеме етоса, няма да разбере логоса и няма да се роди патосът. Ще цъка неграмотният турчин с език: „Бу адама чок челеби!” (Брей, тоя човек е много умен.) Турците, за разлика от българите, имат респект към ума и образованието. Но високият наратив в слабо урбанизирана и ниско образована среда не може да роди патос.

Ораторската слава на Местан е контекстуална, ако мога така да се изразя. На българския политически фон той изглежда като Деместан. Извинете, Демостен. Турен до физкултурника Цецерон и Тетка Цачева, той изпъква като… Няма да довърша това сравнение. Които са гледали мъжко прасе, ще ме разберат.

И все пак речта на Местан е малко по-човешка от философските безсмислици, които редеше Доган. Само пример. В речта си пред конгреса на НДСВ през 2007 г. агата каза неща, които едва ли и той самият разбира: “Когато има разминаване между виртуалния и реалния статус на една партия, на прага се появява една предкризисна красавица, която недвусмислено поставя въпроса: “Или, или.” Ние трябва да избираме или примиряването с безгрижието на дадения момент, или мъжкото начало при управлението. В определено място и време съзнателно съм се подавал на изкушението на въпросната красавица, но с ясното намерение да я преодолея в себе си, без да се приемам насериозно за хищник, а при други случаи почти нежно, но и радикално, съм култивирал неразорани целини, само и само да поникнат нови рози, на чийто аромат впоследствие съм се уповавал.”

Казах ли ви? Само семиотик от класата на Умберто Еко може да разгадае посланието. Ако изобщо го има, де. След красавицата обикновено идват белите мишки. Освен ако не се намали малко пиенето.

А когато изтърси онова за „мисловната парадигма на времето“, хвърли Философския факултет в дълбок потрес. Щото преведено на пост език, мисловна парадигма значи мисловен начин на мислене. Поетът и преподавател в СУ Ани Илков написа: „Френските теоретици Дельоз и Гатари наричат това

„самостоятелното мислене на идиота…“

Ние с Медито Доганов сме съвипускници. Изобщо д-р Филипов, така както го гледате малко фарфала, е учил и работил с много от известните в момента хора. С Румито Бъчварова сме били в един курс. С Тошко Танев сме работили години кабинет до кабинет в СУ-то. Навремето проф. Семов, Бог да го прости, му викаше: „Тодоре, в тебе има еднъ неяснотъ!” (По габровски.) Не успя да я израсте. Иначе е хубав човек. С Буруджиева сме били колеги. Насето Мерджанов ми е бил студент и т.н. Та Медито го помня от края на 70-те години, когато бяхме на една студентска бригада. Друсахме сливи във Видинско. Обаче той рядко друсаше. С часове ходеха с един друг, сега професор във Философски факултет, между редовете и беседваха като същински членове на Платоновата академия…

Казвам ги тия работи, защото някои хора пак успяха да се възхитят на мъдростта и патриотизма на агата по повод речта му пред елита на ДПС. „В етнологията има един интересен термин – морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви усещам, убеден съм – вие също ме усещате дори без да говорим. Морфичният резонанс означава, без да говориш, да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам.”

Чак се възхитих как в едно изречение покри целия диапазон на възможните соцолекти – от банкянския до академичния.

Прав е Иван Костов (Дано не ми изсъхне ръката, която го написа!): „Внимателният прочит на речта показва, че е съставена от всички клишета и митове, създадени в Кремъл.” Може да се добави: Карма карашък от академична шарлатания и демагогия с ниска резолюция.

Но няма толкова висок наратив, който може да скрие подлостта и лицемерието на разправата с Местан.

Почти три години ДПС се сближава с Анкара

с мълчаливото одобрение на почетния председател, дори мисля, че това беше целта на формалното оттегляне на Доган от оперативното ръководство, а не стрес тестът, който му направи Октай Енимехмедов. И сега изведнъж кой ми такова в гащите. Номерът е стар като света. Още древните евреи са хващали един козел, натоварвали са го символично с греховете си и са го прогонвали с камъни в пустинята. И след това започвали отново да си грешат на чисто.

Още когато Доган уж се оттегли от прякото ръководство на ДПС написахме, че работата много прилича на ситуацията, когато умрял Талейран. Тоя бил голям тарикат, страшна лисица. Никога не правел нищо случайно. Та като умрял Талейран, Фуше рекъл: „Интересно какво цели с това…” Днес вече не е чак толкова трудно да се отговори на тоя въпрос. Доган се оттегли, за да може ДПС, в ситуация на затопляне на руско-турските отношения, да размрази ледовете между Анкара и Кърджали. Турската дипломация се направи, че вярва в катарзиса на „колективното тяло” и посрещна Местан с отворени обятия.

Големият въпрос е какво се случва оттук-нататък. Иван Костов, който навремето нарече Доган и ДПС „проклятието на България”, тия дни провидя края: “Проклятието се снема от нашата страна, ние сме в процес на размитологизиране на това нещо, на обезсилване на това проклятие, ДПС си отива.“

И на мен ми се ще този канцерогенен за българската политика фактор да бъде отстранен. Поне тоя. Защото при него политическият цинизъм е ашладисан с по-опасния етнически цинизъм. Една от големите измами в нашия преход е, че Доган е спасил етническия мир. Тошо Тошев дори го предложи за орден „Стара планина” с тези аргументи: „заслуги в опазването на етническия мир”. Нали, ако не го опазваше, ами примерно го нарушаваше, трябваше да го вкараме в затвора?! Нали тия, дето не пазеха етническия мир в Босна, Косово и т.н., ги издирваше Международният трибунал?

Съмнително е дали депесарите имат принос за избягването на етнически конфликт, но със сигурност много се стараят да не изгасне съвсем. Щото изгасват и те с него. Етнокорпорацията генерира етнонапрежение и от него се храни, екзистира върху тази територия на болезнен страх. И за да не бъдем едностранчиви, често си партнира с българските политици – кога Сидеров, кога Борисов… Този страх направи Доган „голям” политик, той го и крепи. Коварството, подлостта, византийщината не са политически умения.

Доган е може би най-мразеният политик у нас. Мразят го повечето българи и част от турците (по-образованите). Мразят го не щото е турчин (той даже не е и турчин). Мразят го, че е „милионер в зелено”, мразят го за обръчите, за порциите, за аферата „Оня списък”, когато предаде на турците имената на секретните сътрудници в дипломатическите ни мисии по света,

мразят го за консултантските договори, за летящите чинии

за сараите, яхтите, за АТВ-тата и другите му салтанати, за пътя през Босфора, за презрението му към парламентаризма, за хомота, който надяна на голямата част от печата, за флирта с циганите… И това са само малка част от поводите за омраза, които ми идват на ум, без даже и да съм се напънал.

Без Доган българската политика вероятно ще е малко по-чиста. Но ако смъртта на ДПС и Доган настъпи сега и по повод смяната на външнополитическата ориентация, аз бих бил много притеснен. На мястото на движението ще се появи нова етническа партия и тя ще е вече откровено протурска. А Турция дояжда последните остатъци от глазурата си на светска държава.

Доган се постара да маскира завоя като патриотичен акт – ДПС не трябва да е пета колона на външна сила. И се получава странна ирония. Оцеляването на ДПС, на проклятието, става залог за патриотизма на българските турци. От силата на разлома в ДПС ще се разбере дали те се изживяват като етническо малцинство в рамките на българската държава или като турска диаспора. Нека не забравяме, че историческите сантименти на турците към Русия, в съюз с която ги тласка Доган, са коренно различни от тези на българите. За турците Русия е вековен враг, причината те днес да са откъснати от изконната родина.

Тони Филипов, Списание „Клуб Z”