Последните политически седмици са седмици на изчакване и подготовка – и в международен, и в национален план. Липсата на драматични решения и обрати обаче не означава затишие. Българската политика е доминирана от подготовката за президентските избори и все още неопределените формати, в които политическите сили ще вземат участие в тях. Наблюдаваме разнообразните послания на партии и лидери и сондажи в различни посоки – от визита на Първанов при патриотите до публично колебаене на Борисов каква да е кандидатурата за президент.

Това констатира в ежемесечния си анализ Институтът по социология „Иван Хаджийски“, в който участват проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров. Има своеобразно „сдвояване“ на политическия процес – два Реформаторски блока, две ДПС, две левици, два узряващи протестно-популистки проекта за референдум и т.н. Две политически линии се очертаха и в ГЕРБ.

Борисов и Цветанов в конкуренция?

Свръхактивното медийно присъствие на българския премиер Бойко Борисов идва да компенсира трусовете в управлението: едновременно да балансира политическите играчи, да използва темата за корупцията като начин за „сплашване“ и вътрешнопартиен контрол и да гради нов „позитивен“ сюжет чрез евентуалните милиардни печалби от добив на газ.

Нееднократните признаци на вътрешно разминаване в ГЕРБ между изпълнителна и законодателна власт, между правителство и парламентарна група, между Борисов и Цветанов Цветанов, получиха ново развитие. И ако личната амбиция на шефа на ПГ на ГЕРБ доскоро беше да установи контрол върху МВР, сега тя изглежда нараснала. Отговор на тези апетити е фразата на Борисов, че „само ГЕРБ може да свали ГЕРБ“, т.е. че така се произвеждат скандали, които разклащат управлението.

В ляво: предконгресно напрежение

Предконгресната битка в БСП се разгаря все повече и повече. Редица партийни организации благоразумно не искат да вземат страна и номинират и двамата основни кандидати (Миков и Нинова), понякога наред и с някои други. Предконгресната битка в БСП стана „програмна“, с официални документи и манифести от основните участници. Председателят Миков запазва шансовете да бъде преизбран, а настроенията за една или друга промяна в значителна степен са консолидирани около кандидатурата на Корнелия Нинова.

ДПС и/или ДОСТ

Засега алтернативата „или ДПС, или ДОСТ“ се реализира като „и – и“. Нито в ДПС се наблюдават нови сериозни кризисни явления и отлив към новата формация, нито ДОСТ, въпреки скромната си изходна база, предполага подценяване.  Във визията на Доган ДПС категорично не е турска партия, но няма гаранции, че при наличието на (дискретно) държавно толерирана протурска алтернатива в лицето на ДОСТ наблюдаваната сега монолитност на ДПС ще се запази.

Националистите в подем?

ПФ излезе на преден план в българския политически процес. Законодателни промени и политически решения биваха аргументирани от ГЕРБ като „съобразяване с партньорите от ПФ“. Това е обичайна тактика на Борисов за балансиране и прехвърляне на отговорност. Но тук се вижда и още нещо: националистическата тематика ще става все по-значима оттук нататък. Задача на ПФ е да капитализират потребността на ГЕРБ от по-близки контакти с тях, се посочва в резюмето на доклада, изготвен от института.

Глобалното пренареждане

Анализът продължава с политическата картина в световен план. Изводът е, че по света и нас властва логиката „и – и“. Западът постепенно намери формулата спрямо Русия: и санитарен кордон, и диалог с нея на различни нива. И милитаризация, и дипломация – с опит за баланс между двете.

Збигнев Бжежински, който в края на 80-те обяви „големия провал” на комунизма, сега направи нова равносметка на една „ера”: САЩ вече не са едноличен световен лидер. Налице е нова ситуация на глобално пренареждане. Главният елемент е триъгълникът САЩ – Русия – Китай. Европа може да играе поддържаща конструктивна роля.

Европейската политика на Вашингтон на финала на мандатите на Обама изглежда почива на три опорни точки: 1. форсиране на преговорите по ТПТИ с окончателно икономическо и правно обвързване на Европа; 2. поддържане на разделението Европа – Русия посредством активизирането на НАТО; 3. признаване на партньорството с Русия като водещо за установяване на мир и стабилност в Близкия Изток и постсъветското пространство.

Трудностите на Германия усилват вече формираното впечатление, че липсва единен и ясен мотор на европейското развитие. „Скърцането” на френско-германската ос допълнително усилва боксуването на европейската интеграция. В същото време единствено Берлин полага усилия да конструира някакъв по-последователен общоевропейски курс, базиран върху два главни елемента: отношенията със САЩ и с Турция.

Визитата на президента Обама в Хановер очерта ясно разбирателство между Щатите и Германия, в което политиката на Меркел се явява гарант за европейска стабилност и за конструктивно международно поведение. На другия край на европейската карта Меркел също се старае да осъществи нещо като пробив, за да преодолее насложилото се убеждение за хаотични отстъпки пред режима на Ердоган.