Оказва се, че официално Марин Димитров, по-известен с прякора си Ярата, официално е беден като църковна мишка. Припомняме, че той бе обвинен за контрабанда на цигари, заедно със сина си Стефан, подземният бос Николай Николов – Паскал и шефката на Агенция „Митници“ Петя Банкова.

За дългогодишната му кариера като агент на Държавна сигурност, офицер от МВР след промените на 10 ноември 1989 г., а впоследствие директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), Димитров успява да се сдобие само с един апартамент в Хасково и огромна къща с басейн в близко село.

За чувалите с пачки евро, каквито снимки вече се появиха, а и самият той в миналото се хвалел, можем само да се досещаме…

Оказва се, че Марин Димитров – Ярата има оперативно интересни контакти още от първите години на прехода. Като държавен служител той си позволява да прескача рамките на закона, но винаги успява да се измъкне от съдебни дела. Спасяват го добрите му контакти с влиятелни политици и магистрати.

Доклад на комисията по досиетата освети Марин Димитров като агент Христов на ДС. Вербуван е през 1982 г. Писаните от него доноси отдавна са унищожени, но явно са оценени подобаващо от водещия му офицер. Така, 3 години след вербовката, агент Христов е привлечен от органите на щатна работа. Димитров остава на работа и след промените на 10 ноември 1989 г. когато хиляди негови колеги от ДС са набързо уволнени.

Вместо на борсата, Ярата е преназначен в служба „Сигурност“ (контраразузнаването) към РДВР – Кърджали. Там стига до чин майор, преди да бъде уволнен заради „действия, несъвместими с поста му“. Чиновнически израз, с който се мотивира отстраняването на служители на МВР, засечени да другаруват с хора от подземния свят.

Спецченгета си припомнят, че Марин Димитров е уволняван на два пъти от контраразузнаването. Първия път е възстановен от съда. Негови колеги описват решението на магистратите като изключително скандално. Те припомнят, че по това време Димитров парадира с контактите си на високо ниво в съдебната система. Сред най-близките му са окръжният прокурор на Кърджали Лазар Базлянков и неговата заместничка Елисавета Пенчева. „Всеки месец им давам заеми до заплата“, хвали се пред журналисти Димитров.

Подобни хвалби, как контраразузнавачът „си е купил“ висши магистрати, има в не една полицейска разработка. В един момент майор Димитров преминава всякакви граници и няма как да остане в МВР. До второто му уволнение се стига след купон през септември 1996 г. по повод годишнина от сватбата му. Тържеството се провежда в кърджалийския хотел „Резиденцията“, който се държи от тамошния бос на ВИС-2 Николай Сурков.

Специален гост на партито е главният прокурор Иван Татарчев, който пристига с вярна дружина магистрати от София, Варна, Смолян и Кърджали. Всички се натряскват порядъчно и викат стриптийзьорки.

„Бай Иван ми е добър приятел“, ще се похвали впоследствие Марин Димитров. На пръв поглед в подобен купон, ако изключим стриптийзьорките, няма нищо нередно. Извън мястото на провеждането му в хотел на ВИС-2, и с какви пари е платено. Да припомним, че в онези години полицейските заплати са изключително ниски. Проблем създава друг от гостите на организирането от спецченгето тържество – прочутият кърджалийски мафиот Ерджан Рашид – Роко. Скандалният бандит е доведен лично от един от шефовете на РДВР – Кърджали, а домакинът майор Димитров го настанява на една маса с главния прокурор Иван Татарчев.

За тържеството, на което власт и мафия вдигат заедно чаши, се разбира през пролетта на 1997 г., когато Роко е арестуван зрелищно в Кърджали по обвинение, че притежава фалшива валута. След акцията са осветени куп нерегламентирани връзки между Роко и известни политици и ченгета. Разкритията водят и до чистка в МВР и прокуратурата. Сред изританите е и майор Марин Димитров – Ярата.

Въпреки уволнението си той не се отрича от своя другар мафиот. „Роко ми е приятел и ще ми бъде още по-голям приятел“, обяснява пред журналисти Димитров.

Позорното уволнение от МВР през 1997 г. не е пречка Ярата да продължи кариерата си държавната администрация. През 2009 г. е назначен за шеф на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

За краткия си престой на поста успява да натрупа имидж на борец с корупцията.

Повод е конкурс за доставка на катери, които агенцията трябва да купи. С мотив, че в бюджета на ИАРА няма нужните 12,5 млн. лв., Димитров прекратява поръчката, а малко след това шефът на фирмата победител Росен Маринов и тогавашният зам. вътрешен министър Раиф Мустафа му предлагат рушвет, за да размисли.

Вместо да вземе парите, Димитров се свързва със свои бивш колега от контраразузнаването. Следва акция на ДАНС, при която са арестувани Мустафа и Маринов. На двамата са повдигнати и обвинения, но съда ги оправдава.

Заслугите на Марин Димитров като борец с корупцията не успява да му запази поста начело на ИАРА. През лятото на 2009 г., когато на власт идва ГЕРБ, той е уволнен и се връща в Хасково.

Тогава са засечени и първите му контакти с контрабандиста Николай Николов – Паскал, твърдят запознати. При правителството на Пламен Орешарски Димитров без малко да се върне начело на ИАРА. Слуховете за назначението стават повод от националната асоциация на рибарите да заплашат с протести. Риболовците тогава припомниха, че за шестте месеца, докато Димитров преди е начело на ИАРА, са блокирани всички европрограми в сектора.

Рибарите припомниха хвалбите на Марин Димитров, че е единственият човек от старата ДС, който е „ръководил“ оперативно Ахмед Доган. Така или иначе, завръщането му начело на агенцията се осъществява.

Димитров отново излиза на светло през 2021 г., когато ГЕРБ вече са паднали от власт. Ярата иска среща със служебния вътрешен министър Бойко Рашков, за да даде показания, че Бойко Борисов е заплашвал със саморазправа свидетел по дело за подкуп от 200 000 лева срещу бившия земеделски министър Мирослав Найденов. По признания на Рашков Марин Димитров изпълнява обещанието си и свидетелства за аферата с рушвета.

Оттогава двамата се сближават и имат още множество срещи. Покрай Рашков Марин Димитров завързва контакти и с други висши ченгета, например с уволнения вече главен секретар на МВР Живко Коцев и служебния вътрешен министър Калин Стоянов.

След показанията на Димитров, МВР започва разследване, но от прокуратурата отказват да се занимават със случая. Обвинителите се оправдават, че са направили проверка още преди 11 години и тогава доказателства не са открити.

Синът се пъне да е депутат от БСП

Марин Димитров има добри контакти и с БСП, твърдят запознати. Благодарение на тях миналата година успява да пробута в листите на столетницата за парламентарните избори сина си Стефан.

При представянето на листата Стефан Димитров е обявен за успешен млад предприемач. Явно раздаването на бързи кредити на безработни срещу огромни лихви се брои за нещо свръхуспешно и похвално. След като не става депутат от БСП, Стефчо явно се захваща с контрабанда на цигари като част от групата на Паскал.

Частна фирма му строи тир паркинг

Освен апартамента в Хасково и къщата с басейн на село, с част от пачките евро, Марин Димитров – Ярата, си купува 20-ина декара земя край пловдивското село Шишманци. Върху парцела през 2018 г. започва строителство на огромен тир паркинг. В подобен комплекс разследващите групата на Паскал откриват цигари без бандерол за 3 млн. лева, натъпкани в полуремарке на камион.

До залавянето на нелегалната стока се стига, след като агенти на ДАНС арестуват сина на Димитров – Стефан. В неговия мобилен телефон е намерена снимка на мастербокс от същите цигари и фактура за 2,6 млн. долара. Пак там е намерена и локацията на полуремаркето.

Спецченгета припомнят, че подобни паркинги често се използват като депа на каналджии. Там, влезлите в България камиони с контрабандна стока, основно цигари и дрога, могат на спокойствие да бъдат претоварени, далече от очите на властите.

Според строителните книжа към паркинга на магистрала „Тракия” на Марин Димитров има бензиностанция, газстанция, мотел с десетки стаи за почивка и заведение за хранене. Милионите левове, нужни за строежа, трябва да се осигурят от фирма „Ем джи ес пропърти“, на която обвиненият за контрабанда на цигари Марин Димитров продава половината от парцела.

Собственикът на „Ем джи ес пропърти“, пловдивският бизнесмен Георги Стойчев, също не е случаен човек. Той е създател на приватизационния фонд „Тракия“, изкупил със събраните бонови книжки десетки предприятия. Георги Стойчев заедно с партньорът си Георги Трифонов са и основатели на скандалната „Тракия Банк“, купена след нейния фалит през 1998 г. от покойния Емил Кюлев.

Малко след сделката срещу Стойчев и Трифонов са повдигнати обвинения, че са създали банката с кух капитал. Както често става у нас, обвиненията така и не са доказани, а днес двамата бивши вече банкери управляват солидна бизнес империя.

Явно сред интересите им са и тир паркингите в партньорство с обвинения за контрабанда на цигари Марин Димитров.

Арабин ли е шеф на схемата?

Арабин, а не Николай Николов – Паскал, е босът в сянка на разбития контрабанден канал за цигари, за участие в който са обвинени ексшефката на агенция „Митници“ Петя Банкова, ченгето от ДС Марин Димитров и синът му Стефан. Това разкриват спецченгета, запознати с разследването.

По думите им, за това са наясно и криминалистите, работещи по случая, но за разплитането на тази нишка никой не си дава много зор. Намеци за това се чуха и по време на мярката за неотклонение срещу Петя Банкова и баща, и син Димитрови. От доказателствата на прокуратурата се разбра, че собственик на тира с цигари без бандерол, заловен след сигнал от ДАНС в Румъния, е чужденец. По-късно мостри от същите цигари са открити и при арестите на Марин и Стефан Димитрови. Димитров-старши и Паскал са пътували в Румъния след камиона с контрабандната стока. Роля, която по-скоро подхожда на изпълнители, а не на босове на нелегалната схема.

Според слухове, тайнственият бос в сянка е Абдулазис Нух, който е стар другар на Паскал. Двамата са осветени от службите още през 1998 г., когато е разбит първият им канал за внос на контрабандни цигари. Още тогава арабинът е сочен за главно действащо лице в схемата. С негови пари се купуват цигарите в Кипър, а после вносът става чрез фирмата му „Риго – 95“. Паскал от своя страна отговарял за плащанията към подкупените митничари.

Абдулазис Нух вече има българско гражданство, а една от действащите му фирми му има предмет на дейност външна търговия, комисиони, спедиционни и превозни сделки. Фирма на сина му също върти внос-износ, а сред партньорите на семейство Нух има и оперативно интересни лица от арабски произход, твърдят спецченгета.