За лидера на „Възраждане” Костадин Костадинов, известен с лепналия му чудесно прякор Костя Копейкин, отдавна е известно, че е политически номад. През годините пишман националистът е обиколил ВМРО, „Атака”, НФСБ и още няколко слабо известни формации. Кариерата му в тях бързо приключва, след като на Костаднов е дадено да разбере, че няма шанс да стане партиен лидер.

Повечето партийки, в които Копейкин акостира, са известни със своите русофилски възгледи. Това без съмнение показва известна праволинейност във възгледите му.

Оказва се обаче, че настоящият фен №1 у нас на Владимир Путин далеч не винаги е мислел така. Нещо повече, в началото на политическата си кариера Костадинов дори заема коренно противоположна позиция спрямо Русия, спомнят си негови бивши другари във ВМРО.

Там Костадинов се издига до зам.-председател, но след като лидерът Красимир Каракачанов се отмята от обещанието си да го направи свой наследник, напуска с гръм и трясък.

До разрива между двамата в началото на 2013 г. Костадин е една от младите надежди във формация и се слави като върл националист. При обиколките си по структурите в провинцията той пламенно защитава партийната повеля, че Македония е българска.

На дискусии със симпатизанти Костадинов сочи като основни врагове на приобщаването на „братята ни от Вардар” Сърбия и Русия. За Москва Костя убедено твърди, че е основен враг на България, защото политиката й на Балканите след освобождението винаги залага на Сърбия в наш ущърб.

Теза, за която историкът Костадин Костадинов имал стотици аргументи, спомнят си присъствали на партийните сбирки.

Русофобските си възгледи Костадинов запазва и след напускането на ВМРО. Той дори е на косъм да ги затвърди окончателно, присъединявайки се към „Демократи за силна България”. Както е известно, основаната от Иван Костов формация винаги е била изразител на най-крайните антируски идеи у нас.

За тази шокиращо звучаща колаборация разказаха пред „Уикенд” хора от тъмносинята формация. Повод да разкрият срамната партийна тайна е яростната защита от Костадинов на руските зверства във войната с Украйна и призивите му за напускане на НАТО и ЕС.

Малко след раздялата му с ВМРО възгледите на историка и антируски националист Костадинов са оценени подобаващо от Иван Костов.

В началото на 2013 г. формацията на Командира се готви за самостоятелно явяване на изборите и търси изявени лидери във всеки от областните градове. Като такъв е идентифициран и Костадинов, който е поканен на личен разговор с Иван Костов.

Срещата се повежда в централата на ДСБ, спомнят си активисти. При разговора между Костадинов и Командира се оказва, че нямат особени идейни и политически различия.

Единствената пречка пред преминаването на бившият кадър на ВМРО при тъмносините са прекомерните му амбиции. Костадинов не се съгласява с предложеното му водаческо място на депутатската листа във Варна, а настоява и за висок партиен пост.

След разговор със заместниците си Петър Москов и Радан Кънев, Командира отказва да задоволи амбицията на обещаващият варненски русофоб.

За добро или лошо, отхвърлянето на варненеца коства много на тъмносините. На парламентарните избори след няколко месеца формацията не успява да прескочи 4-процентната бариера, а вождът Костов е принуден да се оттегли безславно.

Както често се случва в българската политика, Костадин Костадинов бързо обръща палачинката. Амбициран да изпълни мечтата си да бъде депутат и дори един ден министър-председател, той се насочва към русофилските партии.

След няколко раздели заради спор тип „кой да води бащината дружина”, Копейкин създава и собствената си формация „Възраждане” и след куп митарства дори успя да я вкара в парламента.

Основна заслуга за това имат гласовете на десетките хиляди русофили, които намериха в Костадинов изразител на мечтите си за вечна дружба с Русия и любов към непогрешимият Владимир Путин, както и на антиваксърите, които се оказаха мнозинство в оскотялата ни татковина.

Вождът на „Възраждане” далеч не е единственият партиен кадър, който в миналото не си е падал особено по Русия. Подобни позиции преди време изразява и адвокат Елена Гунчева. През ноември миналата година тя кандидат за вицепрезидент на вожда Костадинов, а днес като депутат демонстрира пламенна любов към бащицата Владимир Путин и майка Русия.

Оказва се, че в миналото Гунчева изобщо не е мислила така за руския президент. Нейни приятели припомниха тогавашното и мнение от дискусия във Фейсбук. Повод е новината за убийството на руският опозиционен лидер Борис Немцов на 27 февруари 2015 г. Приживе Немцов е един от най-яростните критици на Владимир Путин.

За това и в разстрелът му на метри от кремълската стена мнозина анализатори видяха дългата ръка на руския президент. По подобен начин са елиминирани множество опозиционни на властта в Кремъл политици, журналисти и бизнесмени. За част от тях западните спецслужби твърдят, че са поръчани лично от руският президент.

След като новината за разстрела на Борис Немцов тръгва в медиите, приятел на Елена Гунчева пише във фейсбук: „Още не е заглъхнало ехото от куршумите, убили Немцов, и тукашните орки от сектата на св. Путин казаха, че американците го били убили… Абе, ало, Немцов не се е страхувал от Обама, а от любимия ви вожд Путлер и неговите талибани!”

Гунчева отговаря с далеч не ласкав коментар за полуобожествения днес от „Възраждане” руски президент: „В Русия винаги е имало само терор! А Путин е най-лошото след Сталин”.

Въпреки обърнатата от Гунчева палачинка, коментарът й стои и до ден днешен във фейсбук. Дали е пропуск или пък не се отрича от думите си, макар да е депутат от русофилска партия, остава неясно.