Корпорация ли стана България? Май почти да, ако се съди по нарастване на планираните печалби на Делян Пеевски, управляващ видимо и невидимо доста активи на държавата. Лидерът, ограбил бизнесмена Ахмед Доган до шушка, приватизирал ДПС-то му, окупирал волята и активността на десни и центристки партии, и който ако рече, ще затрие тогоз или оногоз. А от часове вече е ясно, че е посегнал и на 100 – годишната партия.

Симеон Славчев от партия МИР обяви напускането си на Обединената левица – БСП поради това, че тя „вече е дадена на концесия на Пеевски и водачите на листите в тази коалиция са лица, обвързани с момчето, което вече прекали. Пеевски няма спирачки и няма да спре, докато не превърне БСП в един безсмислен скалп на корпулентната си талия“.

Щом слабоизвестният Симеон и миниатюрната му партия придоби храброст и обвини левицата заради продажността на лидерите й (кой ли се е продал от водачите на листи Кирил Добрев, Борислав Гуцанов, Драгомир Стойнев ли, можем да гадаем), то работата е станала от лоша по-лоша. Едно е Делян Пеевски да плаши по линия на „ДПС-Ново начало“ с репресии и обиски в дома на дългогодишния кмет на община Минерални бани Мюмюн Искендер, друго е да пробие кадри на столетницата, за да му предостъпят правото на експлоатация на бранда й. Какви услуги ще получава Пеевски от Ангел Зафиров или Петър Кънев, е въпрос за 5 лв.

Отговорът е за шестгодишен.

Когато човекът „КОЙ“ изпреварващо изпрати по електронен път заявлението си за регистрация на ДПС, а хората на стареца от Сарая отидоха в ЦИК чинно с хартия и молив, стана ясно кой ще е печелившият. Техните гласоподаватели нямат дигитална култура, едва ли ще оценят модерния стил на иззелия властта в движението за права и свободи. Впечатлени са обаче от щедростта му да отпуска пари на техното вероизповедание, да изгражда мостчета и оправя настилката на пътя от Сърница до Белене. Не е малко, за да гласуват за него. Главният мюфтия дори се снима с него, повелителя.

В наръчниците за корпоративното управление се указва пътя на успеха през съвършено прости неща. Малкият Пеевски е обучаван от майка си Ирена Кръстева да стане министър председател. Следователно, синът й е роден с мисия, а стъпките към върха минават през постепенното придобиване на тотален контрол над печелвшите фирми, медии, БТК, КТБ и т.н.т. В името на мисията Пеевски купува и продава съвести на поразия. Като всеки лидер на корпорация той умее да се възползва от хората, без значение етнически турци или българи. Вижда ги какви долни подмазвачи, страхливци и лакоми като гладни кучета са. Използва ги за гориво на мощните си инструменти по пътя на властта.

Знае добре, че в съвременния свят корпоративният шеф трябва да владее технологиите, мейли, вайбър, whatsup, facebook, Инстаграм, Х, Телеграм. С други думи, трябва да е по-близо до Илън Мъск отколкото до Мойсей, Авраам и Мохамед. По този начин Делян Пеевски спечели битката с регистрацията на ДПС, а онлайн пространството се насища всекидневно с изпреварващите му „послания“ и клетви за вярност към евроатлантизма. А защо са изпреварващи ли? Защото има суперволя да придобие повече и повече от хората на България, от нейните институции и да направи много пари…

Честит ден на независимостта!

Юлиана Методиева, Фейсбук