Човешките кости, които от години се съхраняват в Сливенския исторически музей, не са на войводата Хаджи Димитър. Това съобщиха от ръководството на музея, като се позоваха на експертиза, извършена на 6 юни т.г. от видния антрополог проф. Йордан Йорданов. В констативния протокол било записано, че изследваните кости са на млад мъж между 18 и 22 години, с ръст 173-175 сантиметра, висок, но ненабит и немускулест. За разлика от това описание, за загиналия геройски през юли 1868 г. на 28 години Хаджи Димитър се знае, че бил нисък и набит.

До експертизата се стигна след медиен и обществен натиск по повод 175 години от рождението на Хаджията, отбелязани през миналата година. По-рано инициативна група излезе с официално предложение до министъра на културата, кмета на Сливен и директора на музея от хранилището да бъде извадена и експонирана раклата с костите, за които някои твърдят, че били на легендарния войвода. Нещо повече, бяха изказани и съмнения, че въпросните кости са изгубени, подобно на останките от столичната черква „Св. Петка“, за които се смята, че са били на Васил Левски.

От музея в Сливен показаха, че костите са си там, а неговият директор Николай Сираков гарантира, че ще продължават да ги пазят във фондохранилището, поне докато стане ясно на кого всъщност са те. Най-вероятно останките са на български герой, починал от раните си през лятото на 1868 г. под връх Кадрафил в Сърнена Средна гора.

Те са пристигнали в родния град на Хаджи Димитър по неведоми пътища през 1880 година, когато в средногорското село Аджар, днес Свежен, са били препогребани част от четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които по някакъв начин са се спасили след разгрома на бунтовниците на връх Бузлуджа и са стигнали дотам. Според една легенда, сред тях е бил и самият войвода, който на Бузлуджа бил само ранен, но починал близо месец по-късно в Средна гора. Така вероятно мислела и майката на Хаджи Димитър, която участвала в пренасянето на костите до Сливен.

Официално обаче БАН и повечето български историци приемат, че славният войвода е намерил героичната си смърт на връх Бузлуджа, косвено доказателство за което е и най-новата експертиза на проф. Йордан Йорданов. Щом не са в Сливен, най-вероятно през 1961 г., когато е построен паметникът на четата на този връх, те са препогребани заедно с останките на други четници под монумента. Още повече, че според разкази на очевидци, на ръката на Хаджията били изписани инициалите му Х.Д. и така той бил разпознат веднага след смъртта си.