„Предупрежденията ми не бяха чути“, така коментира пред БНР здравната криза в страната Иван Костов, премиер на България в периода 1997 – 2001 година.

Той подчерта, че е дал оценка и прогноза още на 1-ви август, която е със закъснение от 40-50 дни, но е давала възможност в срок от 3 месеца да се направи подготовка да се посрещне втората вълна на пандемичната криза, която по думите му е много по-сериозна от първата.

„Сега си давам сметка, че усилията ми да се включа са били безсмислени, песимист съм и за ефекта от това интервю“, каза Костов и припомни, че е дал 10 интервюта в периода след началото на епидемията.

Според бившия премиер, ако сега четири пъти е надвишен броят на леглата, които се поддържат в болниците в страната за лечение на инфекциозно болни, след 17 ноември трябва да очакваме тези легла да се удвоят – да станат около 6000 хоспитализирани болни.

„Това означава и удвояване на броя на хората, които са в интензивни отделения, ако се запази сегашното съотношение, ще има около 450 души, нуждаещи се от интензивно лечение“, посочи бившият премиер.

По думите на Костов страната е на ръба на безпомощност на институциите да се справят с една здравна криза: „Тази криза изискваше да се положи огромен труд – още от февруари месец насам, за да се прекара страната по една пътечка между хуманитарна и здравна криза. Това време беше пропуснато от властите. Сега се действа със средства, които подсказват, че е паническа реакцията“.

Иван Костов беше категоричен, че липсата на обществено доверие не позволява на премиера да вземе по-строги мерки.

„Хората не им вярват и не изпълняват мерките, защото то е свързано с доверие към самите институции, а доверието е подронено от самите институции, защото дават противоречиви указания. Мерките се менят непрекъснато, ревизират се. Това подсказва, че няма управляемост на кризата“, добави той.

Според него хората, които са компетентни и експерти, не са начело на институциите, които трябва да овладеят кризата. „Защо главният здравен инспектор, който каза, че не знае какво да се прави, стои на поста? Да даде възможност там да застане друг, който знае. Това се отнася не само за тях, огромната работа трябваше да се свърши, започвайки от министъра на труда и социалната политика и завършвайки с министъра на спорта. Всички трябваше да свършат огромни неща, а не ги свършиха“, каза още Костов.

Държавата не трябва да допуска хората да се заразяват на работните си места, подчерта бившият премиер. „Кой каза кои професии се защитават приоритетно. Как защитаваме най-поразените – защо няма регистър на хората, които са най-уязвими от инфекцията и ще дадат най-много жертви“, заяви бившият лидер на ДСБ.

Иван Костов определи като некачествена статистиката, по която ежедневно се обявяват данните за заразените с Covid-19. „На нея не може много да се разчита. Не става за управление. В нея не се обявяват хората, които са се възстановили, които вкъщи са се излекували. По статистиката излиза, че у нас хората боледуват средно по 1 месец, това не може да е така. Не може хора, които не могат да четат числа и статистики, да управляват кризата“, заяви още Костов.

Бившият премиер на България разкритикува и бюджета за 2021 година.  „Законопроектът за бюджета за 2021 г. разрушава 23-годишен политически консенсус за финансовата стабилност на страната. Нека да ме чуят добре тези, които го правят. Фактите сочат, че тя беше постигната от управлението на Обединените демократични сили от 1997-а година. Сегашният финансов министър Кирил Ананиев беше зам. финансов министър по това време и отлично знае какви лишения и трудности сме преодолели, за да изведем страната от финансовата катастрофа на управлението на Жан Виденов. Не знам защо сега се е съгласил да дестабилизира в такава степен бюджета на страната“, каза той.

Костов обясни, че пандемиите са еднократни процеси, независимо колко време продължават, а на еднократен процес се отговаря с еднократни извънредни разходи, каквато е мярката 60 на 40.

„Има епидемична обстановка – има мярка, няма епидемична обстановка – няма мярка. Повишават се постоянно разходи в бюджета – за пенсии, за социални. Това е недопустимо като отговор на извънредни обстоятелства на епидемията. Тази недопустима разходна политика ще доведе до прекомерен структурен дефицит. Това бързо ще увеличи дълга на страната, а с него и лихвените разходи за обслужването му. Държавата ще стане по-слаба и с по-ограничени възможности“, категоричен бе финансистът.

Иван Костов прогнозира, че истинската причина за планираната финансова дестабилизация е подготовката на управляващите за предстоящите парламентарни избори.