Когато преди около три години в БСП спретнаха комплот срещу тогавашния ѝ председател Миков и предпочетоха да я оглави „младата, енергична и борбена“ Нинова, едва ли и най-големите песимисти за бъдещето на вътрешнопартийната демокрация, с която иначе социалистите не спират да се фукат, са предполагали какво ги чака.

Всъщност тогава те май не са осъзнавали и още нещо, но далеч по-важно – кой е бил „обучаващият“ я как еднолично се овладява една партия и какво следва оттук насетне. Ами Костов бе, другарки и другари, той ѝ е бил и учителят, и светлият пример за подражание!

При това, забележете и други поразителни съвпадения. Костов обязди СДС в момент на политическа криза в края на управлението на Виденов. Нинова получи социалистическата партия, когато Орешарски вече също беше поел към политическото небитие.

Костов се хвалеше, че е постигнал съкрушителна победа в парламентарните избори от април 1997 г., макар че „победата“ му я донесе провалът на Виденов. Но това не му попречи в следващите години да се обяви едва ли не за неин едноличен собственик във все по-едноличната си партия.

Нинова сръчно се възползва от почти комичния финал на президентството на Плевнелиев и наложи срещу не съвсем убедителната кандидатура на Цачева тази на Радев. Но и тя се самозабрави в хвалбите си как едва ли не самичка е пречупила президентските мераци на ГЕРБ.

Че не е така, се видя още на парламентарните избори от 2017 г., когато се оказа, че над един милион българи са гласували не за нея, а за Радев. Май не го разбра само Нинова. И не спря да си присвоява и новоизбрания президент, почти като любимия ѝ „Техноимпекс“…

Е, както е закономерно в лидерските партии, накрая вождът погва и „врага с партиен билет“, сиреч доскорошните си верни съратници. В края на 1999 г. Костов измете накуп около десетима свои министри без никакви обяснения, ако изключим един менте доклад на Гнома, смисълът на който беше „господарю, те май ти бъркат в джоба“.

Ами същото направи и Нинова. Последователно от висшите ръководни органи на БСП бяха изхвърлени всички, дръзнали в един или друг момент да изкажат различно от нейното мнение. И така, „вътрешнопартийната опозиция“ срещу нея се сведе до двама-трима мърморковци, а „вътрешнопартийната демокрация“ – до правото им да гласуват „против“ решения, които очевидно събират мнозинството на Нинова.

И въобще, следвайки примера на учителя си Костов, Корни, както гальовно я наричаше Ламбо, си беше начертала една много стройна стратегия за превръщането на БСП в послушна партия за лична употреба. Хем джобна, в смисъл като персонално портмоне, хем обаче и масова, за да е готова във всеки момент да я издигне до тъй лелеяната от нея власт.

Но Борисов ѝ излезе с подъл номер – субсидиите. И се оказа, че персоналното портмоне (думата идва от porte monnais, т.е. държи пари) на Нинова е малко празно.  Ами сега? Как ще си подвозим симпатизантите до Бузлуджа, която чука на вратата? Как ще си подмамим избирателите до урните на местните избори, които също са съвсем близо? И най-важното – как ще мотивираме да се трудят апаратчиците, които при Нинова се бяха научили на сладкия принцип „слушкай и папкай“ (слуховете говорят, че са си докарвали над средната работна заплата, че и ДМС за „добри резултати“).

Няма съмнение, че Бойко ѝ игра коварно. В същото време обаче не може да му се отрече, че постъпи спрямо Нинова и като кавалер – отложи орязването на субсидиите за след 1 юли, а това за нея означава още над 3 млн. лева от нашите пари (дават се на четири равни части). И даже ѝ даде и шанс да повтори гениалния експеримент „колко може да похарчи една жена“, който бил прекратен поради липса на средства.

Но вероятно и това не смути „едната жена“. Обратно, май спомогна последният пленум да завърши с нова апаратна победа на председателката. Опозицията, доколкото въобще посмя да се яви, беше натикана там, където ѝ е мястото. Група послушковци заеха новите роли на клакьори на мъдрите решения на Корни.

Ами сега, без да искам да съм лош пророк, но историческата логика повелява Нинова да продължи да следва уроците на своя наставник и учител Костов.  Сиреч да очакваме в обозримо бъдеще нещо като ДСБ по размер и влияние, само дето ще лъже, че било „вляво“…

Драгомир Драганов